Решение № 13933 от 18.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13531/2014 г.

Решение № 13933 от 18.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13531/2014 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Веселин Веселинов Кирев и Георги Статков Статков против решение № 4822 от 11.07.2014 г. по адм. дело № 984/2014 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата им против решение по ОВОС № СО-82-ПР/02.07.2010 г., издадено от директор на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - София, с което е решено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение за изграждане на "Трамвайна линия от кръстовището на бул. "Пейо Яворов" при Софийска духовна семинария до обръщателно ухо "Дървеница", Студентски град, Столична община". Оплакванията в касационната жалба са за нищожност, недопустимост и неправилност на решението на Административен съд София - град, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - София не е взела становище по касационната жалбата. Ответникът - Столична община чрез направление Архитектура и градоустройство оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и доказателствата по делото, настоящият състав на Върховния административен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лица, за които решението е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон и събраните доказателства. Правилно първоинстанционният съд приема, че оспореното решение не е нищожно. Решението е издадено в съответствие с правомощията на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - София съгласно чл. 93, ал. 3 от Закона за опазване на околната среда и при спазване на изискванията за форма - решението е писмено, подписано е от издателя и съдържа ясно изразена разпоредителна част. Поради това в съответствие със закона е изводът на съдебния състав, че не е налице порок на административния акт, водещ до липсата на волеизявление и обосноваващ неговата нищожност. Аргументирано е и заключението, че актът не е нищожен, тъй като не е отправен до несъществуващ адресат, няма невъзможен предмет, издаден е на предвидено в закона правно основание (чл. 93, ал. 1 и ал. 5 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, чл. 31, ал. 4 и ал. 6 от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/, чл. 40, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони) и при отсъствие на непреодолимо противоречие с правната норма. Правилно е преценено, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с процедурните и материалноправни изискванията на Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (НУРИОВОС). Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е направил законосъобразни и обосновани изводи, че процедурата е преминала през всички етапи, уредени с разпоредбите на чл. 4 - чл. 8 от Наредбата за реда и условията за извършване на оценка на въздействието върху околната среда. Допълнително следва да се посочи, че като завършващ процедурата по оценка на въздействие върху околната среда акт, цитираното по-горе решение на директора на РИОСВ - София е можело да бъде оспорено своевременно, включително от жалбоподателите в качеството на засегната общественост по смисъла на § 1, т. 25 от ДР на ЗООС и по смисъла на чл. 2, т. 5 от Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда. Тази възможност е гарантирана с чл. 6 от конвенцията и конкретните правила на ЗООС, осигуряващи участие на обществеността в процеса на вземане на решения по оценка на въздействие върху околната среда. В случая решение по ОВОС № СО-82-ПР/02.07.2010 г. на директора на РИОСВ - София не е оспорено своевременно от заинтересованите лица и общественост, т. е. гарантираните от законодателството права не са реализирани. Поради това и доводите на касаторите, свързани с неговата незаконосъобразност не следва да бъдат обсъждани. Възражението на касационните жалбоподатели, че в противоречие с чл. 6 от Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, участието на обществеността е ограничено, е неоснователен. Както се посочи правото на участие на обществеността в процеса по вземане на решения по въпроси на околната среда е гарантирано както от конвенцията, така и от вътрешното законодателство, но в случая не е реализирано в пълна степен, тъй като решението на директора на РИОСВ - София не е оспорено. Поради всичко изложено настоящата инстанция, така както и съставът на административния съд, приема, че при постановяване на решение по ОВОС № СО-82-ПР/02.07.2010 г., издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - София, с което е решено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение за изграждане на "Трамвайна линия от кръстовището на бул. "Пейо Яворов" при Софийска духовна семинария до обръщателно ухо "Дървеница", Студентски град, Столична община" не са допуснати нарушения, обосноваващи неговата нищожност, а твърденията на жалбоподателите в този смисъл са неоснователни. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения отхвърля жалбата, първоинстанционният съд постановява акт в съответствие със закона и събраните доказателства. Допълнително следва да се посочи, че дори в настоящото производство да се установят допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон, то тези нарушения не биха могли да обосноват нищожност на административния акт и съответно основателност на жалбата, тъй като не водят до липса на волеизявление от страна на компетентния орган. Същите биха могли да обосноват незаконосъобразност на акта, която обаче не може да бъде обсъждана, тъй като отмяната на решението с доводи за неговата унищожаемост е вече преклудирано. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно и не са налице предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК и посочени от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника не са претендирани пред настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат в негова полза. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,