Решение № 9008 от 3.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4245/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Нанков срещу решение 88 от 07.01.2021 г. по адм. дело 13221/2019 г. на Административен съд - София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу решение Ж 320/2016 от 08.10.2019 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на оспореното първоинстанционно решение поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението като неправилно, претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба Комисия за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Д. Ангелов, в писмено становище оспорва същата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, а оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Алтернативно, в случай на уважаване на касационната жалба прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, ако са претендирани такива. Не претендира разноски. Ответната страна Й. Орманова не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: От доказателствата по делото безспорно е установено, че с решение Ж-320 от 22.02.2017 г. на КЗЛД, жалбата на Р. Нанков с рег. Ж-320 от 28.07.2016 г. срещу Й. Орманова, съдържаща твърдения за нарушение на ЗЗЛД от нейна страна, е отхвърлена като неоснователна. Жалбоподателят е собственик на масивен гараж и идеална част от мястото и сградата, която се намира върху него, а именно кооперация на адрес: гр. София, район "Оборище", [улица]. Пред Комисията се е оплакал за това, че на 13.07.2016 г. при посещение на имота си забелязва лица, които монтират камера за видеонаблюдение върху рамката на прозореца на апартамент, находящ се на втория етаж на кооперацията. Камерата е насочена към неговия имот, а собствениците на апартамента нямат собственост в двора на кооперацията. Жалбоподателят твърди, че не е ясно в какво качество Й. Орманова, собственик на апартамента, е поставила камерата за видеонаблюдение и защо не му е поискано съгласие за извършване на такова видеонаблюдение. Не са поставени информационни табла, които да осведомяват за наличието на камери. Сочи, че липсва правно основание за видеонаблюдението и категорично възразява срещу обработването на личните му данни по този начин. С решение 5753/16.10.2017 г., постановено по адм. дело 3981/2017 г., Административен съд - София-град е отменил решение Ж-320 от 22.02.2017 г. на КЗЛД и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. Решение 5753/16.10.2017 г., постановено по адм. дело 3981/2017 г., на Административен съд София-град е оставено в сила с решение 8434 от 05.06.2019 г., постановено по адм. дело 14378/2017 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. В изпълнение на влязлото в сила съдебно решение, КЗЛД е постановила повторно решение Ж-320/2016 от 08.10.2019 г., с което жалбата на Р. Нанков с рег. Ж-320 от 28.07.2016 г. срещу Й. Орманова, съдържаща твърдения за нарушение на Закона за защита на личните данни от нейна страна, отново е отхвърлена като неоснователна. С решението, предмет на касационна проверка пред настоящата инстанция, първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването по жалбата на Р. Нанков срещу горепосоченото решение Ж-320/2016 от 08.10.2019 г. на КЗЛД. Като е проверил законосъобразността на оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган в пределите на предоставените му правомощия, в предписаната от закона форма, при спазени изисквания за реквизити и съдържание на акта, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Въз основа на коректен анализ на установените фактически обстоятелства, съдът е достигнал до обосновани и правилни изводи, че административният акт не страда от пороците по чл. 146, т. 1 - 5 АПК, поради което е отхвърлил оспорването на същия като неоснователно. В конкретния случай е установено, че на посочения в жалбата адрес се намира четириетажна сграда, с един вход. За целите на охранителната дейност на същата е изградена IP система за видеонаблюдение, състояща се от видеокамера и цифров рекордер за видеонаблюдение, находящ се в жилището на Орманова. Системата позволява извършване на запис на видеокадри за период от 30 дни, като след запълване на паметта му, старите записи автоматично се изтриват по реда на тяхното постъпване. Достъп до видеокамерата има единствено Орманова, в това число и отдалечен достъп, чрез уеб приложение. В случая е безспорно установено, че Нанков притежава право на собственост върху недвижим имот масивен гараж, състоящ се от две гаражни клетки, с площ около 40 кв.м., които са построени в урегулиран поземлен имот, находящ се в гр. София, [улица], изграден в югозападната част на имота, заедно със съответното право на строеж върху УПИ VIII-217 в кв. 733 по плана на гр. София, местността "ГГ Център зона Г-13" и недвижим имот, представляващ 1/10 идеална част от 9,286 % идеални части от урегулиран поземлен имот, находящ се в гр. София, [улица], съставляващ УПИ VIII-217 в кв. 733 по плана на гр. София, местността "ГГ Център зона Г-13", като същите са в имота, в който се намира и сградата, предмет на жалбата, с 12 отделни жилищни обекти, с различни собственици, като Нанков не притежава обект в сградата, поради което не е налице етажна собственост между него и останалите обекти в сградата. Съдът е достигнал до верен извод, че от горното следва, че в дворното място има построени сграда в режим на етажна собственост, както и отделен обект на собственост - масивен гараж с две гаражни клетки, като за преценка дали са спазени законовите изисквания за монтиране на системата за видеонаблюдение по отношение на самостоятелните гаражи собственост на Нанков са приложими разпоредбите регламентирани в чл. 31 - 32 от Закона за собствеността /ЗС/. Съгласно чл. 32, ал. 1 ЗС общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ, а в процесния случай е установено съгласие за видеонаблюдението на съсобствениците, притежаващи 99,9 % от идеалните части от двора, първоначално устно, а в последствие потвърдено и писмено със съставяне на протокол за съгласие на 30.11.2016 г. Целта на видеонаблюдението е предпазване живота, здравето, имущество и спокойствие на живущите в жилищната сграда, т. е. извършеното наблюдение е преследва законна цел - опазване личността и имуществото на живеещите в сградата лица и съсобственици на дворното място. Правилно административният съд приема, че интересите на касационния жалбоподател, противопоставящ се на видеозаснемането не могат да се приемат като стоящи над интересите на останалите лица, съсобственици на дворното място притежаващи 99,9 % идеални части от същото и сградата в режим на етажна собственост, като е съобразено и обстоятелството, че притежаваните от него гаражи не се заснемат от изградената IP система за видеонаблюдение. Допустимите хипотези за обработване на лични данни на физически лица са предвидени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 - 7 ЗЗЛД. Както правилно е отбелязал решаващият съд, в случая е налице решение на общото събрание на съсобствениците, притежаващи повече от половината от дворното място, обективирано в протокол от на 30.11.2016 г., по реда и на основанията, уредени в Закона за собствеността, приложими към поставяне на камерите, така и при условията на Закон за етажната собственост, за извършване на видеонаблюдение. След като по преписката са налице доказателства, че съсобственици на дворното място, притежаващи 99,9 % идеални части от него, са изразили съгласие да бъдат обработвани техни лични данни под формата на заснемане и записване чрез система за видеонаблюдение, като по този начин се защитават техните живот, здраве, имущество и спокойствие, съдът аргументирано е приел, че е налице основанието на чл. 4, ал. 1, т. 7 ЗЗЛД, обуславящо допустимост на обработване на личните им данни, а именно обработването е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, за което се отнасят данните. Неоснователно се поддържа в касационната жалба, че съдът при решаване на правния спор неправилно приема, че Орманова е действала при наличието на валидно взето решение на общото събрание на съсобствениците, притежаващи повече от половината от дворното място, като дори да се приеме, че същото е било взето при необходимия кворум и е редовно такова, то това решение е взето след изграждането на IP система за видеонаблюдение, състояща се от видеокамера и цифров рекордер за видеонаблюдение, находящ се в жилището на Орманова. Съдът изрично е посочил, че в Закона за собствеността, законодателят не е предвидил изрично форма за действителност на взетото решение за управление на вещта, като правилно е приел, че изразеното становище от Орманова пред КЗЛД, за взето устно решение, предхождащо монтирането на система за видеонаблюдение, се потвърждава от съставения впоследствие и приложен по делото протокол от 30.11.2016 г., обективиращ взетото решение на общото събрание на съсобствениците, притежаващи повече от половината от дворното място за монтиране на система за видеонаблюдение от Орманова. В допълнение следва да бъде посочено, че в съдебно административното производство не може да се извърши инцидентен контрол върху законосъобразността на този протокол, като за оспорването му е предвиден друг ред. Що се касае до възражението на касатора, относно допуснатото съществено нарушения на административно производствените правила, тъй като КЗЛД при повторното произнасяне с решение Ж-320/2016 от 08.10.2019 г., същото е взето без да е проведено открито заседание, настоящият съдебен състав намира, че е несъстоятелно. В случая от административния орган, както правилно е приел и първоинстанционният съд, не е допуснато съществено нарушения на административно производствените правила, доколкото касационният жалбоподател Р. Нанков е уведомен за започналото административно производство, като са налице несъмнени доказателства (протокол рег. ПР 269/21.11.2016 г. съдържащ изявление от Наков за получаване на писмо изх. П-8638 от 18.11.2018 г. по описа на КЗЛД, относно негова жалба с рег. Ж-320/28.07.2016 г. за нарушаване на ЗЗЛД), че същият е бил надлежно уведомен за насроченото за провеждане на 05.12.2016 г. от 13:00 часа открито заседание на комисията, когато е конституиран като жалбоподател и същият е разполагал с възможност да изрази позицията си по спора. В процесния случай в хода на повторното административно производство след отмяната на решение Ж-320 от 22.02.2017 г. на КЗЛД са изпълнени в цялост указанията на съда в съответствие с решение 5753/16.10.2017 г., постановено по адм. дело 3981/2017 г. на Административен съд София-град, оставено в сила с решение 8434 от 05.06.2019 г., постановено по адм. дело 14378/2017 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, относно излагане на мотиви с оглед на събраните доказателства при първоначалното административно производство. При оспорването му в съда не са събирани нови доказателства, които да се явяват в противоречие с вече събраните, по отношение на които касационният жалбоподател нееднократно е изразил становището си пред административния орган, административния съд и Върховния административен съд, поради което с провеждането на закрито заседание на КЗЛД не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Според трайната съдебна практика, не са съществени нарушенията на административнопроизводствените правила, които не са повлияли на крайни резултат. В тази връзка следва да се имат предвид и решение от 20.12.2017 г. по дело С-276/16 г. т. 62 и т. 63, решение от 03.07.2014 г. по дело С-129/13 г. и дело С-130/13 г. т. 80 и т. 82, решение от 10.09.2013 г. по дело С-383/13 г. т. 44 на Съда на Европейския съюз и диспозитивите им, съгласно които нарушението на правото на изслушване от административния орган (АО) налага отмяна на решението в административното производство само ако липсата на това нарушение би довело до друг резултат, както и критериите на Постановление 4/22.09.1976 г. по гр. дело 3/76 г. на Пленума на ВС. Възраженията в касационната жалба в насока, че съдът не е обсъдил доводите му относно липса на данни за вида, марката и годината на записващото устройство също са неоснователни, т. к. са неотносими към преценката за законосъобразност на обработваните лични данни. По тези съображения, като е приел, че решението Ж-320/2016 от 08.10.2019 г. на КЗЛД е постановено в съответствие със закона и е отхвърлил жалбата на Р. Нанков срещу същото решение, административният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, при правилно тълкуване и прилагане на материалноправните разпоредби. Касационната жалба е неоснователна, не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение,