Решение № 9545 от 12.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6930/2018 г.
ВАСIV отделение12.07.2018 г.докладчик Красимир Кънчев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 464 от 26.04.2018 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-311/2018 г. ОСЪЖДА Е. Й. Й. с адрес гр. С., ж. к. "Л." 608, вх. ..., ет. ..., ап. ..., и Д. И. В. с адрес гр. С., ул. "Ч. М." .№..., като участници в ДЗЗД "Й.-В.", да заплатят на Министерство на правосъдието с административен адрес гр. С., ул. "С." ..№..., сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. ОСЪЖДА Е. Й. Й. с адрес гр. С., ж. к. "Л." 608, вх. ..., ет. ..., ап. ..., и Д. И. В. с адрес гр. С., ул. "Ч. М." .№..., като участници в ДЗЗД "Й.-В.", да заплатят на "Д. С." ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С., район "С.", ул. "Шипченски проход" № 53, ет. ..., ап. ..., ЕИК *********, сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ДЗЗД "Й.-В." за присъждане на разноски по делото. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 9545 от 12.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6930/2018 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда чл. 216 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ДЗЗД "Й.-В." с участници в него Е. Й. Й. и Д. И. В. Жалбата е против решение № 464 от 26.04.2018 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка № КЗК-311/2018 г. С него е оставена без уважение жалбата на касатора ДЗЗД "Й.-В." срещу решение № ЛС-07-57 от 23.03.2018 г. на главния секретар на Министерство на правосъдието за класиране на участниците и определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет: "Избор на изпълнител, който да изготви техническа спецификация, методика за оценка и изисквания към изпълнителя по Дейност 1 от Проект "Повишаване гаранциите за справедлив процес в изпълнителните производства чрез изграждане на информационна система". В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на обжалваното решение и връщане преписката на възложителя за продължаване на процедурата от последното законосъобразно решение или действие. О. К. за защита на конкуренцията, не изразява становище по касационната жалба. Ответникът главния секретар на Министерство на правосъдието в съдебно заседание чрез пълномощника си юриск. Г. Н., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила оспорваното решение на КЗК. Заинтересованата страна "Д. С." ЕООД, чрез пълномощника си адв. М. Д., с представени писмени бележки, излага доводи за правилност на обжалваното решение. Моли същото да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и за правилност на обжалваното решение, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховния административен съд намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от оспорване на обжалваното решение на КЗК и в срока установен в чл. 216, ал. 1 от ЗОП, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството по преписка № КЗК-311/2018 г. на Комисията за защита на конкуренцията е било образувано по жалба на ДЗЗД "Й.-В." срещу решение № ЛС-07-57 от 23.03.2018 г. на главния секретар на Министерство на правосъдието. С него на основание чл. 108, т. 1 във вр. с чл. 109, чл. 107, т. 1, т. 2 б. "а", т. 3 пр. 1 и чл. 106, ал. 6 от ЗОП е обявено класирането и е определен изпълнител по обществена с предмет: "Избор на изпълнител, който да изготви техническа спецификация, методика за оценка и изисквания към изпълнителя по Дейност 1 от Проект "Повишаване гаранциите за справедлив процес в изпълнителните производства чрез изграждане на информационна система". С посоченото решение на главния секретар на Министерство на правосъдието заинтересованата страна "Д. С." ЕООД е класирана на първо място и е определена за изпълнител на обществената поръчка. А касационният жалбоподател ДЗЗД "Й.-В." е отстранен от участие в процедурата на основание чл. 107, т. 1 от ЗОП - участникът не отговаря на поставените критерии за подбор. С обжалваното решение на КЗК е оставена без уважение жалбата на ДЗЗД "Й.-В.". За да постанови този резултат КЗК е приела, че с оспорваното решение жалбоподателят законосъобразно е отстранен от участие в процедурата на основание чл. 107, т. 1 от ЗОП, тъй като не е доказал изпълнение на изискването за опит в цялостно изпълнение на услуги по подготовка на технически спецификации и методики за оценка, в сферата на изграждане и/или внедряване на информационни системи. Комисията е направила разграничение между двата поставени от възложителя критерия за подбор: 1. опит на участник в изпълнението на услуга, сходна с предмета на поръчката и 2. специфичен опит на предложен ключов експерт от участие в изпълнението на услуги със сходен предмет. КЗК е приела, че за изпълнение на първия критерий за подбор следва да се докаже, че обединението, респективно партньор в него, е изпълнил изцяло и самостоятелно услугата, сходна с предмета на поръчката. Комисията е счела, че в процесната поръчка ДЗЗД "Й.-В." е декларирал и установил единствено, че Е. Й. Й. е участвала в изпълнението на сходни услуги като ключов експерт. Но не и, че тя самостоятелно, пряко и цялостно е изпълнила сходна услуга. КЗК е приела, че в посочените в ЕЕДОП договори са изпълнени не изцяло и само от Е. Й. Й. А в първия посочен договор той е изпълнен от обединение ДЗЗД "ЙЕК и Д.", а в другия случай - от Адвокатско дружество "Й., Е. и К.". Затова КЗК е счела, че правилно и законосъобразно помощният орган и съответно възложителят са приели, че ДЗЗД "Й.-В." не са доказали изпълнение на сходни с предмета на поръчката услуги. И правилно е законосъобразно ДЗЗД "Й.-В." е отстранен от участие в процедурата. Настоящият съдебен състав намира обжалваното решение на КЗК за правилно. Според чл. 107, т. 1 от ЗОП, освен на основанията по чл. 54 и чл. 55 от ЗОП, възложителят отстранява от процедурата кандидат или участник, който не отговаря на поставените критерии за подбор. В случая се установява, че възложителят е заложил в документацията за участие - раздел IV. Критерии за подбор, т. 1, изискване към участниците да са изпълнили минимум една услуга, идентична или сходна с предмета и обема на обществената поръчка през последните три години, считано от датата на подаване на офертата. Посочено е, че под услуги, сходни с предмета на поръчката се считат: подготовка на технически спецификации и методики за оценка, в сферата на изграждане и/или внедряване на информационни системи. Също е посочено, че за съответствието с техническите изисквания участникът попълва поле 1б) от Раздел В: Технически и професионални способности в Част IV: Критерии за подбор от Единния европейски документ за обществени поръчки (ЕЕДОП). Установява се, че касаторът ДЗЗД "Й.-В." не е отговарят на тези критерии за подбор. В случая ДЗЗД "Й.-В." е обединение, поради което изпълнението на изискването за подбор следва да са налице или за обединението или за участниците в него Е. Й. Й. и Д. И. В. Не се спори, че ДЗЗД "Й.-В." и Д. И. В. не са имали изисквания от възложителя опит. Спорът се свежда до това дали Е. Й. Й. е имала такъв опит. В представените ЕЕДОП /първоначално и допълнително по чл. 54, ал. 9 от ППЗОП/ на ДЗЗД "Й.-В." и Е. Й. Й. са декларирани изпълнени два договора. Първият е с възложител Държавна агенция за метрологичен и технически надзор и изпълнител ДЗЗД "ЙЕК и Д.". А вторият е за Администрация на Министерски съвет и изпълнител Адвокатско дружество "Й., Е. и К.". Е. Й. Й. не е била изпълнител по тези договори, поради което за нея не се установява изисквания от възложителя опит. Д. Е. Й. фактически да е извършила дейностите по тези два договора /в каквато насока са доводите на касатора/, изискването по чл. 63, ал. 1 от ЗОП за специфичен опит на участниците е формално. То не може да бъде покрито с опита на лицата, участвали в изпълнението на договорите. В тази насока правилно КЗК е направила разграничение между опита на изпълнителя по договора и опита на ключовите експерти в изпълнението на дейностите по договора. Правилни в тази насока са и изводите на КЗК, че за доказване опита на участника в процедурата е необходимо той /или участниците в него/ да са изпълнили изцяло и самостоятелно услугата, сходна с предмета на поръчката. А в случая изпълнителите по договорите са ДЗЗД "ЙЕК и Д." и Адвокатско дружество "Й., Е. и К.", като при изпълнението на тези договори са участвали и други лице - участниците в тези обединения. С оглед на изложеното решението на КЗК е правилно, което обосновава оставянето му в сила. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. с чл. 216, ал. 6 от ЗОП, е основателно предявеното от ответника главния секретар на Министерство на правосъдието искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото съдебно производство. Затова участниците в неперсонифицираното ДЗЗД "Й.-В." следва да бъдат осъдени да заплатят на Министерство на правосъдието сумата от 150 лв., представляваща размер на възнаграждението за юрисконсулт, определено според чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ. Също и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. с чл. 216, ал. 6 от ЗОП, е основателно предявеното от заинтересованата страна "Д. С." ЕООД искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото съдебно производство. Същите са в размер на 1000 лв. и са своевременно поискани и доказани с представения договор за правна помощ и съдействие. Неоснователно е искането на ДЗЗД "Й.-В." за намаляването им поради прекомерност. Заплатените разноски за адвокатско възнаграждение са близки до минималния размер от 700 лв., поради което те не са прекомерни. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК във вр. с чл. 216, ал. 6 от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение