Решение № 13531 от 12.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10356/2015 г.

Решение № 13531 от 12.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10356/2015 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по оспорване, подадено от И. И. И. срещу заповед № 8121К-2290/07.07.2015 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от две години" и е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл. 201, ал. 1 от ЗМВР, в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение".

Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена при неспазване на изискуемата форма, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон, основания за оспорване по смисъла на чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. И. И. иска да бъде отменена обжалваната заповед. Алтернативно моли да се намали размерът на наказанието до минимално предвидения. Не претендира разноски.

Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата по подробни съображения, изложени в писмени бележки. Претендира разноски.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че оспорването е процесуално допустимо, като подадено от заинтересована страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административен акт, а разгледано по същество, е неоснователно по следните съображения:

С обжалваната заповед № 8121К-2290/07.07.2015 г., издадена от министъра на вътрешните работи, на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 4, чл. 201, ал. 1, т. 2 и чл. 204, т. 1 от ЗМВР във връзка с § 1, т. 22 от Допълнителните разпоредби на ЗМВР на старши инспектор И. И. И. - началник на група "Регистрация и отчет на пътните превозни средства, собствениците им и водачи" в сектор "Пътна полиция" на отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР - В. Т., е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от две години" и е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл. 201, ал. 1 от ЗМВР, в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение".

В оспорената заповед е посочено, че се издава по повод извършени четири отделни дисциплинарни нарушения от страна на И. И. И., а именно:

1. На 16.06.2014 г. е извършил пререгистрация на МПС - Р. Л. с peг, № ВТ8562АК, собственост на лицето Й. С. С. от гр. В. Търново и е издадено СРМПС на името на Ю. А., без да се отчете обстоятелството, че същият не е представил документ за собственост, а предварителен договор в нарушение на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, задължаващ приобретателят на регистрирано пътно превозно средство в двуседмичен срок да предостави на службата за регистрация по местоживеене копие от договора за придобитата собственост с данните на праводателя, като посочените действия са довели до накърняване на правото на собственост на Й. С. - деяние, представляващо нарушение, довело до накърняване на правата и свободите на гражданите по чл. 201, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗМВР;

2. Приел е декларации от лица, които не са изрично упълномощени да декларират посочените обстоятелства в тях в нарушение на чл. 141, ал. 2 от ЗДвП, предвиждащ дубликат на свидетелството за регистрация на пътно превозно средство се издава, когато свидетелството е изгубено, откраднато или унищожено, за което собственикът на превозното средство подписва декларация, както и е приел декларации от лица, които не са изрично упълномощени да декларират посочените обстоятелства в тях в нарушение на чл. 143, ал. 6 от ЗДвП (неправилно изписано в заповедта - чл. 141, ал. 6 от ЗДвП), предвиждащ снемането от отчет на регистрирано пътно превозно средство да се извършва с отбелязване в свидетелството за регистрация въз основа на писмено заявление от собственика и предоставяне на табелите с регистрационните номера, като със заявлението собственикът на пътното превозно средство представя документи, че то е прието за разкомплектуване, или декларация за съхраняването му в частен имот по образец, утвърден със заповед на министъра на околната среда и водите и съгласуван с министъра на вътрешните работи - деяния, представляващи нарушение на служебната дисциплина - пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност по чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР;

3. Извършил е проверка на подадени декларации приложение № 8 от Наредба за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци без подпис на декларатора - деяния, представляващи нарушение на служебната дисциплина - небрежност в служебната дейност по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗМВР;

4. В нарушение на т. 8 от технологичен ред рег. № Я-6192/17.03.2014 г. при наличие на данни за нарушение на чл. 145, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП не е съставил на виновното лице фиш или акт за установяване на административно нарушение. Не изпълнявайки това свое служебно задължение е допуснал нарушение на служебната дисциплина по чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 1 от ЗМВР.

За всяко от тези дисциплинарни нарушения е предвидено налагане на отделно дисциплинарно наказание. Дисциплинарното нарушение е квалифицирано като системни нарушения на служебната дисциплина, за които се предвижда налагане на едно дисциплинарно наказание - "забрана за повишаване в длъжност за срок от две години" на основание чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР.

Няма спор, че И. И. е държавен служител, началник на група "Регистрация и отчет на пътните превозни средства, собствениците им и водачи" в сектор "Пътна полиция" на отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР - В. Т.

Повод за налагане на дисциплинарното наказание на И. е извършена проверка по получени предварителни данни за нарушение на служебната дисциплина от служители на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - В. Т., разпоредена със заповед № 366з-691/27.03.2015 г. на ВПД директор ОДМВР - В. Т. С нея са установени данни за неправомерни действия от служители на сектор ПП в отдел ОП при ОДМВР - В. Търново. Изготвена е справка рег. № 366р-6808/27.04.2015 г. относно извършена проверка в изпълнение на заповед № 366з-691/27.03.2015 г. на ВПД директор на ОДМВР - В. Т., като с оглед на резултатите от проверката е предложено след запознаване ВПД директор на ОДМВР - В. Т., срокът на същата да бъде удължен до 07.05.2015 г. Върху обобщената справка от 24.04.2015 г. е поставена резолюция "съгласен" с положен подпис, с която срокът за провеждане на проверката е удължен, считано от 24.04.2015 г. до 07.05.2015 г. С цел пълно и всестранно изясняване на фактическата обстановка се прави искане рег. № 366р-7410 от 07.05.2015 г. до директор на ОДМВР - В. Т. - старши комисар Д. М. относно продължаване срока на извършената проверка, образувана със заповед рег. № 366з-691/27.03.2015 г. по описа на ОД на МВР - В. Търново, считано до 20.05.2015 г., върху което е поставена резолюция "съгласен" с положен подпис и дата 07.05.2015 г. Комисията, назначена с посочената по-горе заповед, е изготвила справка УРИ № 366р-8085/20.05.2015 г., като в нея са констатирани описаните четири дисциплинарни нарушения, извършени от И., и е дадено предложение рег. № 366р-8974 от 04.06.2015 г. до министъра да бъде взето дисциплинарно отношение спрямо държавния служител. На 25.05.2015 г. И. И. е поканен да се запознае с обобщената справка, като на 05.06.2015 г. същият е запознат срещу подпис с направеното предложение рег. № 366р-8974 от 04.06.2015 г. до министъра. Депозирани са негови писмени обяснения с рег. № 366р-9144/08.06.2015 г. (л. 11), в които той поддържа тезата, че не отрича, че е извършвал установените деяния в т. 1, т. 2 и т. 3 в заповедта, като относно причините излага доводи за високата служебна натовареност и липсата на умисъл за извършването им.

Министърът на вътрешните работи, като се позовава на обобщената справка от 20.5.2015 г. и предложение от 4.06.2015 г., издава оспорената заповед № 8121К-2290/07.07.2015 г.

На основание чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. В изпълнение на това свое задължение настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е действителен административен акт, издадена от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Оспорената заповед № 8121К-2290/07.07.2015 г. е издадена от министъра на вътрешните работи, който на основание чл. 204, т. 1 от ЗМВР е компетентен да налага всички наказания по чл. 197 от ЗМВР за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности. И. И. е държавен служител, старши инспектор и в качеството му на началник на група "Регистрация и отчет на пътните превозни средства, собствениците им и водачи" в сектор "Пътна полиция" на отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР - В. Т. му е наложено наказание - "забрана за повишаване в длъжност за срок от две години", което е предвидено като дисциплинарно наказание в чл. 197, ал. 1, т. 4 от ЗМВР. Следователно министърът на вътрешните работи е компетентен да издаде заповед със съдържанието на оспорената в настоящото производство.

Не се спори, че производство е започнало със заповед № 366з-691/27.03.2015 г., издадена от компетентен орган - ВПД директор ОДМВР - В. Т.

Необосновани се явява доводите на жалбоподателят, че е опорочена изцяло процедурата по издаване на административния акт и следва да намери приложение разпоредбата на чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗМВР, според която дисциплинарно производство не се образува, а образуваното се прекратява, когато: 1. деянието не е дисциплинарно нарушение; т. 2 не са събрани достатъчно доказателства за извършено дисциплинарно нарушение; са изтекли сроковете по чл. 195, ал. 1 и 2.

Неоснователно е оплакването, че оспорената заповед е издадена след изтичане на срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването. В конкретния случай нарушението е установено от дисциплинарнонаказващия орган най-рано на 4.06.2015 г., когато е получено предложението за налагане на дисциплинарното наказание (рег. № 366р-8974/04.06.2015 г.), а оспорената заповед е издадена на 7.07.2015 г., поради което следва да се приеме, че не е допуснато нарушение на процедурата от гледна точка спазване на сроковете за нейното провеждане.

Същото е приключило в предвидените от закона срокове с оглед датата на извършване на деянията, за които е наложено наказанието и датата, на която материалите от обобщената справка и направеното предложение за налагане на дисциплинарното наказание са достигнали до дисциплинарнонаказващия орган, респективно той е открил нарушението.

Настоящият съдебен състав приема за установено от събраните писмени доказателства, че е спазена специфичната процедура по налагане на дисциплинарни наказания в МВР, както от гледна точка на спазване на процесуалните срокове, така и от гледна точка механизмите за осигуряване реално право на защита на държавния служител с предоставянето на възможност да се запознае с материалите по преписката, да заяви своето становище преди да му бъде наложено наказанието.

В хода на дисциплинарното и съдебното производство жалбоподателят поддържа тезата, че не са налице, описаните в заповедта дисциплинарни нарушения, както и че в нея липсва точно и пълно описание на обстоятелствата, при които са извършени вменените му нарушения. Този наведен в жалбата довод се опровергава от събраните в хода на производството доказателства, предоставени с преписката от административния орган. Нарушенията и обстоятелствата, при които те са настъпили, са описани точно, ясно и конкретно от страна на дисциплинарнонаказващия орган. Извършените от И. деяния, са квалифицирани правилно като дисциплинарни нарушения от административния орган, като отговорността му е подведена под правилната законова норма. Настоящият съдебен състав намира, че от всички събрани доказателства по делото се установява, че изложените в оспорената заповед фактическите и правни основания, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са налице.

Неоснователни са твърдените от жалбоподателя съществени нарушения на административнопроизводствените правила, допуснати при издаването на обжалваната заповед. От приложените по делото документи се установява изключително стриктно спазване на цялата процедура по ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от две години", като И. е бил запознат с цялостните резултати от проведената проверка. Видно от поставения подпис от страна на И., той се е запознал с изготвената справка УРИ 366р-8085/20.05.2015 г. на 25.05.2015 г. Това се потвърждава и от подписаното от него, като запознат, дадено предложение рег. № 366р-8974 от 04.06.2015 г. до министъра, със съдържание да бъде взето дисциплинарно отношение спрямо И., в което обстойно са описани, както вменените му нарушения, така и резултатът от извършената проверка, приключила с обобщената справка.

Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за наличието на порок в административния акт относно формата му и липсата на задължителни реквизити. От приложената към делото заповед, предмет на производството е видно, че тя съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР - посочени са извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.

Относно наведените в жалбата твърдения за немотивираност на административния акт, следва да се отбележи, че съгласно ТР № 16/1975 г. на ВС, ППВС № 4/1976 г., ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС и ТР № 1/2006 г. на ВАС, както и според утвърдената съдебна практика по въпроса за мотивирането на административните актове, не е налице основание за отмяна, когато мотивите не са изложени в самия завършващ административното (дисциплинарното) производство акт, а в друг, отделен документ. Няма пречка обосновката да предхожда издаването на акта и да се съдържа в документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В дисциплинарните производства по ЗМВР функция на такъв подготвителен документ притежава становището на дисциплинарноразследващия орган. В случаите, когато дисциплинарнонаказващият орган не е изложил мотиви в заповедта по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, тя се счита за мотивирана, ако такива се съдържат в решението на дисциплинарноразследващия орган. Видно от обобщената справка относно наличието на основания за налагане на дисциплинарна отговорност, изготвена от дисциплинарноразследващия орган, която е цитирана в обжалваната заповед, извършените нарушения и данните за извършителя, мястото на извършване, времето и обстоятелствата, при които са извършени нарушенията, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които са установени, правното основание и наказанието, което се налага, са обобщени в съответствие с императивната норма на закона подробно в рамките общо на 13 страници. Представената справка от извършената проверка, цитирана в заповедта, съдържа и мотиви относно размера и вида на наказанието.

Следователно оспорената заповед съдържа всички необходими реквизити, налице е и позоваване на изготвени предварително други документи, в които всяко от отделните съображения е доразвито в изключително подробен вид и без противоречие с основния текст на заповедта.

В атакуваната заповедта изрично е посочено, че при определянето на вида и размера на наказанието дисциплинарнонаказващият орган е взел предвид и обсъдил обстоятелствата по чл. 206, ал. 1 ЗМВР, а именно тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.

По така изложените съображения съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при наличието на посочените в него фактически и правни основания, без да са допуснати процесуални нарушения. Липсват каквито и да е било доказателства, че издадената заповед противоречи и на целта на закона, поради което оспорването трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.

По водене на делото ответникът не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на МВР сумата в размер на 400.00 (четиристотин) лева.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховния административен съд, Пето отделение