Решение № 15145 от 15.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9557/2014 г.

Решение № 15145 от 15.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9557/2014 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК по касационна жалба на Георги Николов Иванов и Вихър Йорданов Ангелов, двамата от София против решение № 2624/22.04.2014 г. по адм. дело № 14075/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № КД-14-22-1183/29.10.2012 г. на началника на СГКК-София. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му и постановяване на друго по същество за отмяна на оспорената заповед. Ответната страна Николай Божидаров Златов оспорва жалбата. Ответниците началник на СГКК-София и кмет на район "Витоша"-СО не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед, с която е изменена КККР на гр. София чрез промяна на имотната граница между имоти с идентификатори 11394.1796.1573 (собственост на ответника Златов) и 11394.1796.1012 (собственост на касаторите) в съответствие с регулационната граница по действащия приложен регулационен план от 1987 г., за законосъобразна. Счетено е, че в този случай изменението се допуска и без подписване на акт за непълноти и грешки от всички пряко заинтересувани собственици по реда на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, съставянето и поддържането на КККР, защото регулационната линия от приложения регулационен план се нанася като имотна граница. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Правилно административният съд е установил всички правнозначими факти, обосновани от събраните по делото доказателства и неоспореното заключение на вещо лице. Безспорно е установено, че касаторите като собственици на ПИ с идентификатор 11394.1796.1012, засегнат от изменението, са заинтересувани лица по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, имат право на жалба и гарантирано право на участие в производството за изменение на одобрената КККР. В случая не са подписали акт за непълноти и грешки, липсва изразено съгласие за изменението, както и влязло в сила съдебно решение по спор за материално право, с който са свързани непълнотите и грешките в КК. Неправилен и в противоречие с материалния закон е изводът на съда, че изменението на КК е законосъобразно и без подписване от касаторите на акта за непълноти и грешки, защото регулационната граница от приложен устройствен план се нанася като имотна граница. Нормата на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. е неприложима по силата на чл. 15, ал. 2 ЗНА, тъй като в частта, с която се въвежда като основание за изменение на кадастъра нанасянето като имотни граници на регулационните линии по приложен устройствен план, противоречи на чл. 53 ЗКИР и разширява установената с него компетентност на кадастралната администрация. В този смисъл е постоянната и непротиворечива практика на ВАС, второ отделение. Отделно от това, по делото липсват данни за приложение на действащия регулационен план от 1987 г., като неправилно съдът възприема критериите за това по § 22, т. 1 ПР на ЗУТ, които се отнасят за плановете, регламентирани от този закон, какъвто не е плана от 1987 г. Спорната граница в КК е отразена законосъобразно като нетрайно материализирана в съответствие със съществуващата на място ограда. След разрешаването по съдебен ред на съществуващия спор за точното местоположение на границата, функция от която е площта на ПИ, ККР подлежат на изменение в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение. Оспореното изменение на ККР е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Като е приел противното административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по същество на спора. При този изход на делото разноските са в тежест на административния орган, издал отменения акт и следва да се присъдят в полза на касаторите, за което е направено своевременно искане и до доказаните размери за платени такива общо от 1020 лв за двете инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,