Решение № 8742 от 15.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12762/2014 г.

Решение № 8742 от 15.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12762/2014 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба от Недялка Иванова Петрова в качеството й на изпълняващ длъжността директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 1831/4.08.2014 г., постановено по адм. дело № 2055/2012 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което по жалба на "Стонико" ЕООД - с. Соколица, Община Карлово, Пловдивска област е отменен РА № 161105879/20.03.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, частично потвърден с решение № 595/23.05.2012 г. на директора на същата дирекция за непризнато право на данъчен кредит в общ размер от 293 726,73 лв. и прилежащи лихви в размер на 35 112,38 лв. за доставки на дърва за огрев, плод шипка, мента, суха лайка, бъз, ябълки и корени коприва по издадени фактури от "Таби груп" ЕООД, "Аморас" ЕООД, "Атланта кар 1" ЕООД и "Форсис лиз" ЕООД за данъчни периоди 2009 г., 2010 и 2011 г. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевира оплакване за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора за съхранението, транспорта и произхода на стоките при условие, че се твърди транзитна продажба, са важни елементите, съпътстващи всяка една доставка, които не са доказани от жалбоподателя в първоинстанционното производство. Възразява се в касационната жалба, че съдът не е коментирал установените обстоятелства, че няма как на една и съща дата един и същи товарен автомобил да извършва транспорт на различни места и то на големи разстояния. В тази връзка касаторът се оплаква, че е останало неизяснено къде, кога и как процесните родово определени стоки са били конкретно индивидуализирани по съгласие на страните или пък физически са предадени от продавача на купувача по сделката, както и не може да се установи къде е било местонахождението на стоката към момента, в който тя е изпратена или е започнал превозът й, кога и как е била превозена към получателя. Твърди, че не е била доказана кадровата, техническа и материална обезпеченост и на четиримата доставчици, както и че неправилно съдът е кредитирал съдебно-счетоводната експертиза, която не е посетила счетоводствата на доставчиците поради това, че вещото лице не е имало такава задача и затова не може да се направи обвръзка между данните при "Стонико" ЕООД и това дали те съответстват при доставчиците. В касационната жалба се излагат оплаквания относно кредитирането от съда на свидетелските показания и техните противоречия. В касационната жалба се изтъква, че при недоказана реалност на преките доставки, практиката на СЕС в Люксембург, цитирана в обжалваното решение е неприложима, тъй като установените в настоящето производство факти не съответстват на фактите по главните производства на съединени дела С-80/11 и С-142/11. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на "Стонико" ЕООД срещу цитирания по-горе ревизионен акт. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Стонико" ЕООД - с. Соколица, Община Карлово, Пловдивска област в писмена защита, депозирана по делото от адв. Петър Юруков я оспорва с подробно развити доводи с искане за оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна поради следните съображения: За да отмени РА № 161105879/20.03.2012 г. за непризнато право на "Стонико" ЕООД на данъчен кредит в общ размер от 293 726,73 лв. и лихви - 35 112,38 лв. за доставки на дърва за огрев, плод шипка, мента, суха лайка, бъз, ябълки и корени коприва по издадени фактури от "Таби груп" ЕООД, "Аморас" ЕООД, "Атланта кар 1" ЕООД и "Форсис лиз" ЕООД за данъчни периоди за месеците септември, октомври и ноември 2009 г.; за месеците март, май, юни, август, септември, октомври, ноември и декември 2010 г. и за месеците януари, февруари, март, април и май 2011 г., първоинстанционният съд е приел, че е доказана реалността на доставките на процесните стоки по чл. 6, ал. 1 ЗДДС, поради което е приел, че законосъобразно дружеството е приспаднало данъчен кредит - чл. 68, ал. 1 ЗДДС. Съдът за да обоснове този извод се е позовал на събраните по делото доказателства - приемателно-предавателни протоколи, пътни листове и товарителници, на съдебно-счетоводната експертиза и показанията на изслушаните в съдебното производство свидетели. В решението си съдът се е позовал на практиката на СЕС в Люксембург, цитирайки решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Обжалваното решение е правилно в частта за признатото право на данъчен кредит по доставките от "Аморас" ЕООД и "Форсис лиз" ЕООД, а в останалата част е неправилно поради следните съображения: За доставките от "Таби груп" ЕООД. Посоченият доставчик е издател общо на 32 бр. фактури през данъчни периоди на месец декември 2010 г. и месеците януари, февруари и март 2011 г. с предмет на доставките дърва за огрев, плод шипка, суха лайка и ябълки и с ДДС в размер на 82 442,16 лв. Установено е по делото, че предходни доставчици са: "Типикъл интернешънъл" ЕООД, "Терзиев и синове" ЕООД, "Рай Строй 2010" ЕООД и "Насти" ЕООД. Относно доставките дърва за огрев по делото се съдържа комисионен договор от 1.10.2010 г. между прекия доставчик "Таби груп" ЕООД и предходния доставчик "Типикъл интернешънъл" ЕООД. Този договор не е обсъждан от съда и според който посоченият като предходен доставчик в качеството си на комитент е възложил на комисионера "Таби груп" да извършва от свое име и за сметка на комитента търговия срещу възнаграждение, като съгласно чл. 3 от този договор касае се за доставка на дървен материал. В ревизионния доклад се съдържа констатация, че са налице превозни билети на "Типикъл интернешънъл" ЕООД, от които се установява, че доставката е извършена директно на "Стонико" ЕООД. Следователно, от данните по делото се установява, че е налице транзитна продажба, за която ревизираното дружество не е твърдяло в жалбите си нито пред решаващия орган, нито пред първоинстанционния съд. Съдът въобще не е обсъждал установеното от ревизията, нито е обсъдил последователно и в съвкупност доказателствата по делото, касаещи процесните от "Таби груп" ЕООД доставки. Описанието на констатациите в ревизионния доклад, респ. в ревизионния акт и събраните в хода на ревизията доказателства не могат да заместят собствените мотиви на съда. Относно доставките дърва за огрев, плод шипка и ябълки съдът не е изложил мотиви, а относно доставките на суха лайка само е отбелязано в съдебното решение, че към месец март 2011 г. "Таби груп" ЕООД е имал в наличност 40 800 кг. и е продал 21250 кг на "Стонико" ЕООД. Съдът не е изложил мотиви по какъв начин е станало предаването на тази стока, като се е позовал единствено на свидетелските показания на Атанас Стамболийски и Милен Манев. Това налага отмяна на решението в тази му част и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото в същата част да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав и при изпълнение указанията, дадени в настоящето решение за обсъждане на доказателствата, свързани с тези доставки, включително и относно твърдението за транзитна доставка относно дървата за огрев и едва след съвкупната преценка на доказателствата, да се постанови решение решение по съществото на спора. За доставките от "Аморас" ЕООД. Този доставчик е издал фактури през месеците май, юни, август, септември, октомври, ноември и декември 2010 г. по 53 бр. фактури с ДДС 76 021,93 лв. с предмет на доставките мента, шипка и лайка. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че е доказано по делото, че този доставчик е добивал билки. За това обстоятелство не се спори между страните и приходните органи са приели, че това дружество има разрешително да добива билки в землищата на общините Брацигово и Септември. Установено е също така, че прекият доставчик е сключил 21 бр. граждански договори и 5 бр. трудови договори с физически лица-берачи, за които по време на ревизията е установено, че са подавали ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ. Относно транспортирането на стоките е представен договор за наем на МПС и регистрационния му талон от "Аморас" ЕООД, поради което е доказано превозването им до получателя. Недекларирането от наемодателя на доходи от наем, не може да бъде основание на получателя на доставките по издадените фактури от "Аморас" ЕООД да му се откаже правото на данъчен кредит. Последният е установил с безспорни доказателства, че прекият му доставчик е добивал билки, поради което е имал количествата, които му е прехвърлил. Установено е с приемателно-предавателни протоколи фактическото предаване на стоката, което е изискване за родовоопределените вещи по чл. 24, ал. 2 ЗЗД, както и че стоките са транспортирани от същия пряк доставчик. При така установените факти и обстоятелства, законосъобразни са изводите на съда, че ревизираното дружество "Стонико" ЕООД законосъобразно е упражнило правото си на данъчен кредит в размер на 76 021,93 лв. по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Предвид изложеното в тази обжалвана част не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания и затова решението в същата част следва като правилно да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. За доставките от "Атланта кар 1" ЕООД. Този доставчик е издал 50 бр. фактури през месеците април и май 2011 г. с ДДС в размер на 107 280, 07 лв. и с предмет на доставките лайка, бъз и дърва за огрев. Първоинстанционният съд се е задоволил да приеме, че е налице реалност на процесните доставки поради това, че вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е установило съвпадение на датите, количествата и вида на стоките между кантарните бележки и фактурите и товарителниците. Съдът е пренебрегнал обсъждането на доказателствата, събрани по делото. Не е отговорил на наведените в ревизионния доклад, респ. акт установени несъответствия относно обстоятелствата по какъв начин стоките са достигнали до "Стонико" ЕООД, след като има твърдения, че стоката е пристигнала направо при следващия купувач ЕТ "Керев и син-Стою Керев" (Стою Керев е едноличен собственик и на "Стонико" ЕООД). Относно доставките дърва за огрев съдът не е изследвал различията между мястото на предаване на стоките по приемателно-предавателните протоколи и мястото, отбелязано в превозните билети, както и твърденията на ревизиращите органи, че липсват превозни билети, с които да се установи, че дървата за огрев са стигнали до "Стонико" ЕООД. Директното превозване (доставяне) на стоките от предходните доставчици до следващия купувач, което фигурира в писмените обяснения на доставчика в хода на ревизията въобще не е било предмет на обсъждане в решението на първоинстанционния съд, поради което и настоящият касационен състав не може да извърши коректна проверка на решението. Същото страда от липса на относими мотиви към правния спор, вследствие необсъждане последователно и в тяхната съвкупност на всички събрани по делото доказателства. Предвид горното в тази част решението е неправилно и следва да бъде отменено, а делото на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК следва да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане и постановяване на ново решение в тази част след обстойно обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства. За доставките от "Форсис лиз" ЕООД. Този доставчик е издал 16 бр. фактури през месеците септември, октомври и ноември 2009 г. и май 2010 г. с ДДС в размер на 27 982,57 лв. и с предмет на доставките плод шипка и цвят лайка. По делото са налице доказателства, че прекият доставчик е добивал процесните стоки ва територията на Община - Септември, за което има разрешение, издадено от същата община и това обстоятелство не е оспорено от приходните органи. Освен това по делото са представени и приемателно-предавателни протоколи за предаване на процесните стоки на ревизираното дружество, които са подписани от представители на двете дружества, както и пътни листове, в които е отразен превоза на стоките от доставчика на получателя с товарен автомобил с рег. № РА 02-12АС, както и е отразен маршрута - с. Виноградец - с. Соколица. Неоснователно е оплакването, че не били представени доказателства за берачите и внасянето на осигурителни вноски за тези лица, тъй като това са обстоятелства неотносими към правото на данъчен кредит на получателя по доставките. Относно действията на доставчиците и СЕС в Люксембург и Върховния административен съд нееднократно са приемали в съдебните си актове, че не може в тежест на получателя да се вменяват действия/бездействия на доставчика, за които получателят нито е отговорен, нито е в състояние да проверява и/или контролира. Относно превоза на процесните стоки, неоснователно касатора сочи, че нямало доказателства за местата, откъдето били превозвани и къде са пристигнали, по делото, тъй като, както вече се посочи са представени пътни листове, неоспорени от приходната администрация, в които изрично е посочен маршрута на транспортирането на стоките. Относно автомобилът, с който стоките са превозени, по делото е налице договор за наем и приемателно-предавателен протокол за камион "Мерцедес" с рег. № РА 02-12АС и именно този автомобил и регистрационен номер фигурират в пътните листове. От сключения между Атанас Стамболийски и прекия доставчик договор за наем, се установява, че на доставчика е предоставено за възмездно ползване помещение-сушилня и слад в с. Виноградец, откъдето са превозени стоките до с. Соколица. От показанията на Атанас Стамболийски съдът е установил, че именно той е шофьорът, вписан в пътните листове и който е превозвал стоките от с. Виноградец. Законосъобразни са изводите на съда в тази част от обжалваното решение, че са налице реални доставки, за които ревизираното дружество е упражнило правото си на данъчен кредит. При така установеното настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба в тази й част е неоснователна, а решението на съда като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода на делото на "Стонико" ЕООД се дължат разноски, съразмерно уважената част в размер на 4 249,03 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,