Решение № 12591 от 24.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5314/2015 г.

Решение № 12591 от 24.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5314/2015 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция ОДОП, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП - Георги Живков Арнаудов, против решение № 407/4.03.2015 г., постановено по адм. д. № 3219/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "ПЪТИЩА Стара Загора" EАД, ЕИК по БУЛСТАТ 200128404, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. "Хаджи Димитър Асенов" № 70 против Ревизионен акт № 241300025 от 24.04.2013 г., издаден от Недялка Атанасова Ангелова, на длъжност главен инспектор по приходите при Териториална дирекция на Национална Агенция за приходите гр. Пловдив, потвърден с Решение № 937 от 3.09.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив, към Национална агенция по приходите, в частта, с която за отчетни периоди 1.03.2012 г. до 31.08.2012 г., по отношение на дружеството е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 201048,87 лв. по 19 бр. фактури, издадени от "Балкан Груп София" ЕООД, гр. София, ЕИК по БУЛСТАТ 175138532 и са начислени съответните лихви за просрочие, съобразно преобразуваните резултати за отделните отчетни периоди. Съдът е отменил ревизионния акт в обжалваната му част като незаконосъобразен. Решението е валидно, допустимо и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Съдът обосновано е приел, че ревизиращият орган незаконосъобразно е отказал да признае приспадане на данъчен кредит по 19 бр. фактури, издадени от "Балкан Груп София"ЕООД, гр. София на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 9 от ЗДДС, като е приел, че по същите не е налице извършване на услуги и съответно - не е настъпило данъчно събитие. В хода на съдебното обжалване, съобразно указанията на съда и установената доказателствена тежест, са представени приемо-предавателни протоколи, съставени между "Балкан Груп София" ЕООД и "Пътища Стара Загора" ЕАД, както и между "Пътища Стара Загора" ЕАД и "Пътностроителна техника Холдинг" АД ("ПТС Холдинг" АД) относно предадена за ползване, конкретно описана пътно строителна техника и товарни автомобили. Към процесните фактури са приложени, съответно съставени двустранни протоколи в които са посочени отделните пътно строителни машини, отработените моточасове и машиносмени, единичната и общата цена на предоставените услуги. Във фактурите са отразени както окончателното разплащане между страните, така и съответно приспаднатите авансови плащания, извършени по всяка една от тях. Съдът правилно е приел, че доказателствата, събрани в хода на съдебното обжалване, установяват, че действително са извършени услугите, документирани в издадените фактури. Съдът е посочил, че органът по приходите не е изпълнил задължението си за служебно събиране на необходимите доказателства посредством извършване на съответните насрещни проверки и съставянето на надлежни протоколи за евентуално извършените проверки в информационния масив на администрацията, както и че същият необосновано и незаконосъобразно е отказал право на данъчен кредит. Изложените в касационната жалба доводи са направени и в първоинстанционното производство и са намерили изчерпателен и обоснован оговор в мотивите на оспорения съдебен акт, които настоящият съд споделя. Изводът за наличие или липса на доставка следва да бъде направен въз основа на обща преценка на всички относими факти и обстоятелства и въз основа на събраните доказателства, изследвани в тяхната съвкупност и при спазване правилата на доказателствената тежест. В същото време практиката на ЕС по решение на съда от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 е категорична в смисъл, че данъчният орган не може да откаже правото на приспадане, поради това, че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняването на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, или поради това, че данъчнозадълженото лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняване на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното направено искане в тази връзка на ответника в това производство ще следва да бъде присъдено ю. к. възнаграждение, съобразно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 4540.48 лв. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав