Решение № 5351 от 15.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12439/2010 г.

Решение № 5351 от 15.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12439/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба от директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Сливен, чрез упълномощения юрисконсулт Донка Стоянова Вълева, против решение № 108 от 22.07.2010 г., постановено по административно дело № 117 по описа за 2010 г. на Административен съд - Сливен, с което е отменена заповед № РД-09-87 от 12.04.2010 г. на касатора и същият е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 50 лева държавна такса. Релевирани са оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното решение на Сливенския административен съд и се поддържа искане за неговата отмяна. Ответникът - "Многопрофилна болница за активно лечение /МБАЛ/ "Хаджи Димитър" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. "Димитър Пехливанов" № 5, представлявано от управителя д-р Пенко Минчев Пенков, не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба с мнение да се остави в сила решението на първоинстанционния съд. Върховният административен съд, в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Сливенския административен съд, по реда на чл. 145 и сл. от АПК, е оспорената от "Многопрофилна болница за активно лечение /МБАЛ/ "Хаджи Димитър" ООД - Сливен заповед № РД-09-87/12.04.2010 г. на директора на РЗОК - Сливен, с която на основание чл. 88, ал. 1, т. 2, б. "а" и чл. 87, ал. 1, т. 7 от НРД-2010 г. и във връзка с чл. 43, ал. 1, т. 2 от ИД и чл. 59в, т. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) е прекратен частично договор № 200474/01.02.2010 г., сключен между лечебното заведение и НЗОК, в частта за работа по клинични пътеки: № 131 - "Екстракапсуларна екстракция при катаракта", № 132 - "Факоемулсификация", № 133 - "Хирургично лечение на глаукома", № 135 - "Операции на придатъците на окото", № 136 - "Други операции на очната ябълка", № 138 - " Консервативно лечение на глаукома, съдови заболявания на окото и неперфоративни травми" и № 139 - "Консервативно лечение при инфекции и възпалителни заболявания на окото и придатъците му". Заповедта е мотивирана с констатациите на административния орган, че в периода 01.01.2010 г. - 31.03.2010 г. лечебното заведение не е отчитало дейност по цитираните КП и не са били изпълнени изискванията на чл. 59в, т. 3 от ЗЗО, тъй като през периода 22.02.2010 - 15.03.2010 г. лечебното заведение е разполагало с един лекар специалист по "очни болести". С постановеното решение № 108 от 22.07.2010 г. по административно дело № 117/2010 г. на Административен съд - Сливен, е отменена заповед № РД-09-87 от 12.04.2010 г. на директора на РЗОК - Сливен, като незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че в разпоредбата на чл. 88, ал. 1, т. 2, б. "а" от НРД 2010 изрично е посочено, че договорът между НЗОК и ИМД се прекратява без предизвестие, ако задълженият субект не отчете извършена дейност за повече от три месеца. В конкретния случай, като мотив за издаване на атакуваната заповед е посочено, че дейност по клинични пътеки с № № 131, 132, 133, 135, 136, 138 и 139 не е отчитана за периода 01.01 - 31.03.2010 г., т. е. за три месеца. Предприетите от директора на РЗОК действия по прекратяване на договора по отношение на тези КП не намират опора в посочената в заповедта правна норма. Съобразно изискванията на чл. 236, ал. 1 от НРД-2010 г. отчетите за дейността на болничното заведение и фактурите за дължимите суми се депозират ежемесечно и в месеца, следващ отчетния период. За да може да се приложи разпоредбата на чл. 88, ал. 1, т. 2, б. "а" от НРД-2010 г., безспорно е необходимо да е налице липса на отчет за повече от три месеца, т. е. за не по-малко от четири месеца, което не е установено от компетентните органи. Липсват каквито и да е доказателства, че болничното заведение е в обективна невъзможност за изпълнение на целия или на част от договора по смисъла на чл. 87, ал. 1, т. 7 от НРД 2010 г. По второто посочено в заповедта основание е прието, че от представените по делото доказателства не може да се направи извод, че е налице неизпълнение на изискванията на чл. 59в от ЗЗО от страна на МБАЛ "Хаджи Димитър" ООД. Цитираната разпоредба въвежда като критерий за достъпност и качество на медицинската помощ осигуряване от лечебното заведение по чл. 9 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) на непрекъснато 24-часово изпълнение на медицинска помощ при спешни случаи. В атакуваната заповед изрично е посочено, че през периода 22.02.2010 - 15.03.2010 г. лечебното заведение е разполагало с един лекар специалист по "очни болести". Липсват данни това обстоятелство да е създавало пречка за осигуряване на помощ при постъпили спешни случаи и не са описани констатации за неоказване на спешна помощ на нуждаещ се пациент през разглеждания период. В нормативната уредба липсва конкретно изискване лекар с определена специалност да присъства физически и на практика непрекъснато в болничното заведение, осъществяващо дейност по оказване на спешна медицинска помощ. Това от своя страна води до необоснованост на извода в обжалваната заповед за неизпълнение на изискването по чл. 59в от ЗЗО. Решението на Сливенския административен съд е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Съгласно чл. 88, ал. 1, т. 2, б. "а" от НРД-2010 г., посочен като правно основание за издаване на оспорената заповед, договорът с ИМП се прекратява без предизвестие от страна на НЗОК, когато той не представи отчети за извършена дейност за повече от 3 последователни месеца. От редакцията на разпоредбата следва, че договорът може да бъде прекратен на това основание, ако съответните отчети не са представени в продължение на поне 4 последователни месеца. Съгласно чл. 236, ал. 1 от НРД-2010 г., отчетите се предават до 10-то число на месеца, следващ отчетния. В случая, фактическото основание за издаване на заповедта, е неотчитане на дейността по процесните 7 клинични пътеки за периода 01.01.2010 г. - 31.03.2010 г., т. е., за период от 3 месеца. Поради това то не дава основание за едностранно прекратяване на договора на посоченото по-горе правно основание. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК, законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му с оглед на проявилите се към този момент факти и обстоятелства. С оглед на това доводът в касационната жалба, че лечебното заведение не е представило отчет и за м. април 2010 г., не може да обоснове различен от направения правен извод. Обоснован с доказателствата по делото, включително със заповед № РД 09-17 от 22.01.2010 г. на министъра на здравеопазването и цитираната в същата Наредба № 25 от 1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ, е и изводът на съда за липса на нарушение по чл. 59в, т. 3 от ЗЗО от страна на лечебното заведение. Организирането на дейността по осигуряване на спешна медицинска помощ не изключва възможността за оказване на такава помощ от специалист по очни болести в случай, че здравното заведение разполага само с един такъв специалист за определения период от време. По изложените съображения Върховният административен съд-шесто отделение намира, че като е отменил оспорената заповед № РД-09-87 от 12.04.2010 г. на директора на РЗОК - Сливен, първоинстанционният съд е постановил правилен и обоснован съдебен акт. В настоящето производство не се установиха твърдяните касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решение № 108 от 22.07.2010 г. по административно дело № 117 по описа за 2010 г. на Административен съд - Сливен следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,