Решение № 14495 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9773/2011 г.

Решение № 14495 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9773/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Матейска Производството пред петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Франк Убака Окоро, гражданин на Нигерия срещу решение № 9093 от 23.06.2011 г. по адм. дело 4980/2011 г. на Върховния административен съд - Трето отделение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на административно-производствените правила, противоречие на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят твърди, че в мотивите на решението си ВАС преповтаря решението на административния орган без да обсъди наведените доводи от страна на жалбоподателя за отмяна на процесния отказ. Твърди също, че оспорваният административен акт се основава на справка на дирекция "Международна дейност" на ДАБ към МС, която не е актуална към датата на издаването му. Излага съществуването на сериозно разминаване между протокола от проведеното интервю и становището на интервюиращия, като този довод, въпреки че е изложен пред първата инстанция, не е обсъден в решението й. Тричленният състав на ВАС не е обсъдил също така и обстоятелството, че шест години след издаването на заповедта за принудителното отвеждане на жалбоподателя до границата, посолството на Нигерия е отказало да му издаде пасаван за връщане в страната. Ответната страна - Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение като неоснователна и потвърдено решението на тричленния състав на ВАС. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Позовава се на обстоятелството, че същият касатор е подавал неколкократно молби за предоставяне на статут, като всички те са били отхвърлени, включително и от ВАС. Липсват каквито и да е различни от предходните обстоятелства, на които той се позовава. Също така не е доказал и конкретно насилие срещу него. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението, и като насочена срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за страната, е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 9093 от 23.06.2011 г. по адм. дело № 4980/2011 г., в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) във връзка с чл. 145, ал. 1 от АПК, тричленен състав на Върховния административен съд - Трето отделение отхвърля жалбата на Франк Убака Окоро, гражданин на Нигерия срещу решение № 47/7.03.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. За да достигне до този резултат, съдът е приел, че в случая не са налице предпоставките предвидени в чл. 8 и чл. 9 на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) за предоставяне на бежански и хуманитарен статут по отношение на жалбоподателя. Така постановеното съдебно решение е правилно. Първоинстанционният съд правилно е счел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила - статут на бежанец и хуманитарен статут по отношение на Франк Убака Окоро и постановеният отказ на председателя на ДАБ при МС в този смисъл е законосъобразен. Твърдението в жалбата, че в мотивите на обжалваното решение се преповтаря решението на административния орган без да обсъди наведените доводи от страна на жалбоподателя за отмяна на процесния отказ, е неоснователно. За да постанови решението си първоинстанционния съд е отчел представената по делото справка с вх. № 1681/10.05.2010 г. на дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" при ДАБ, съдържаща информация за актуалната политическа и икономическа обстановка в страната. В същата няма данни за вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Тричленният състав на ВАС правилно е счел, че с оглед представените по делото доказателства няма данни за тежки и лични заплахи срещу живота и личността на жалбоподателя поради насилие в случай на въоръжен конфликт. Също така няма данни същият да е бил принуден да напусне страната си по произход поради заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации на въоръжен конфликт, както и да е бил изложен на опасност от изтезание или други форми на унизително отношение. От представената справка вх. № 1681/10.05.2010 г. на отдел "Специализирана информация" е видно, че Конституцията на Нигерия има светски характер, гарантира свободата на култовите обреди и религиозни практики. Забранена е дискриминацията на етническа и религиозна основа, както е гарантирано също така и свободното придвижване в страната. Правилно тричленният състав е приел, че не са налице предпоставките по чл. 9 от ЗУБ за даване на хуманитарен статут на кандидата. Съгласно посочената разпоредба, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън страната си на произход или местоживеене по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, както и когато е изложен на опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание и по тези причини не може или не желае да се завърне в страната си на произход или местоживеене. В страната не съществува въоръжен конфликт, както и не са налице данни за осъществявано насилие, изтезание или друго нечовешко отнасяне или наказание спрямо търсещия закрила. Направените възражения в жалбата пред настоящия петчленен състав за сериозно разминаване между протокола от проведеното интервю и становището на интервюиращия, както и твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя, че в интервюто недвусмислено личи страхът на Франк Окоро от преследване от страна на племето иджо, недвусмислено сочени като извършители на палежа на къщата и избиването на семейството на жалбоподателя, са неоснователни. В протокол от проведено интервю от 13.05.2004 г. е констатирано, че молителя не може да каже кой и защо е нападнал и изгорил къщата му и е избил семейството му. Не знае мотивите за това престъпление, а единствено допуска, че това може да е на религиозна или племенна основа и да е извършено от някое от племената иджо, джос, юруба или ишакири. Видно от протокол от проведено интервю на 4.12.2008 г. Франк Окоро е заявил, че се страхува за живота си поради продължаващата религиозна криза между християни и мюсюлмани, докато в протокол от проведено интервю от 22.05.2008 г. е отразено, че същият е заявил, че е напуснал Нигерия поради междуплеменна война за надмощие в нефтодобива. Твърдените от касатора факти са непоследователни и противоречиви, поради което същите не биха могли да се кредитират като достоверни. Жалбоподателят като цяло се позовава не на конкретни и лични проблеми, а на общи междуплеменни или общодържавни проблеми в Нигерия. Наведеният в жалбата пред настоящата инстанция довод, че шест години след издаване заповедта за принудителното отвеждане на жалбоподателя до границата, посолството на Нигерия отказва да му издаде пасаван за връщане в страната, е ирелевантен за случая факт. Мълчаливият отказ, какъвто жалбоподателят сочи, че е налице следва сам да изясни на място в посолството на страната си по произход. Независимо от това отказа да му бъде издаден пасаван няма общо с последствия от преследване или дискриминационни мерки. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ. Не може да се направи извод за осъществено спрямо кандидата преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, поради което не са налице субективният и обективният елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие "основателен страх". Твърденията посочени в интервюто на кандидата за страх от преследване не се основават на критериите - раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, изразено политическо мнение или убеждение. Също така правилно в решението си тричленният състав е посочил. че материалния закон изисква при подаване на последваща молба, същата да се основава на нови обстоятелства. В конкретния случай се касае за седмо поред административно производство, в което чужденецът е заявил идентични мотиви поради които иска закрила. По шестте предходни молби е постановен влязъл в сила административен отказ на председателя на ДАБ при МС, като отказите са били обжалвани и потвърдени на всички инстанции пред Върховния административен съд. С оглед изложеното, петчленният състав на Върховния административен съд намира, че решението, постановено от тричленния състав е законосъобразно. При процесния случай не са налице материално-правните предпоставки на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Франк Убака Окоро. В тази връзка първоинстанционният съд е изложил обосновани мотиви, които се възприемат от настоящия петчленен състав на ВАС. Обжалваното решение е съобразено с материалния закон и е обосновано, а също така не са допуснати и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е нищожно или недопустимо. Не са налице касационни основания по чл. 209 от АПК и обжалваното пред петчленния състав на ВАС решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Петчленен състав - Първа колегия,