Решение № 7539 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2106/2013 г.

Решение № 7539 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2106/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Александър Йорданов Стойков от гр. Самоков подадена срещу решение № 11 от 08.01.2013 г., постановено по административно дело № 661/2012 г. по описа на Административен съд София - област. Ответникът - Директорът на ТП на НОИ - София област не изразява становище по основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд София - област, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касатора Александър Йорданов Стойков пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата касационна инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими възражения. С обжалваното решение Административен съд София - област е отхвърлил жалбата на Александър Йорданов Стойков от гр. Самоков подадена срещу решение № 03-11270#1 от 10.04.2012 г. на директорът на ТП на НОИ - София област, с което е оставена без уважение жалбата на касатора вх. № 03-21511 от 02.07.2010 г. срещу разпореждане № 1911207289 от 18.05.2010 г. на ръководителя на РУСО - София като неоснователна. Съдът е обсъдил всички събрани в хода на съдебното производство доказателства, които са относими към настоящия спор и правилно е приел, че по подадената от касатора Александър Йорданов Стойков молба с вх. № 6097/24.04.1980 г., както и от удостоверение № 117/18.04.1980 г., пенсионният орган се е произнесъл с решение от 20.11.1980 г. и след съответното преизчисление е увеличил пенсията на Александър Йорданов Стойков на общо 150,40 лв. Правилно са изтълкувани и другите доказателства по делото, касаещи молбата на Александър Йорданов Стойков от 16.01.2004 г. с удостоверението, приложено към нея, за получено обезщетение за неизползван годишен отпуск и последвалия отказ за изменение на размера на пенсията му, който отказ е бил вече предмет на съдебен контрол и по тази молба има влязло в сила съдебно решение постановено по адм. дело № 286/2006 г. по описа на ОС гр. София, което е задължително както за страните, така също и за съда във връзка с чл. 177, ал. 1 от АПК и чл. 297 от ГПК и чл. 144 от АПК. Гореизложеното налага краен извод, че решението на Административен съд София - област е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не се претендират от страните, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Ръководен от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,