Решение № 2366 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5938/2012 г.

Решение № 2366 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5938/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на ЕТ "Прима - Иван Георгиев" против решение № 118/19.03.2012 г., постановено по адм. д. 251/2011 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 1200/1000004/30.07.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 30/17.01.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ") и са присъдени разноски. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че не е съобразено и се отклонява от реалната фактическа обстановка, при превратно тълкуване на доказателствата по делото и при незаконосъобразни и неверни правни изводи - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде отменена оспорената част на РА. Подробни съображения в подкрепа на становището си и исканията са изложени в касационната жалба и писмени бележки. Претендира разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП"), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но е взел становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение № 118/19.03.2012 г., постановено по адм. д. 251/2011 г. по описа на АС - Велико Търново е отхвърлена жалбата на ЕТ "Прима - Иван Георгиев" против РА № 1200/1000004/30.07.2010 г. на ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 30/17.01.2011 г. на ДД "ОУИ" и са присъдени разноски. Административният съд приема, че РА е действителен и законосъобразен данъчен акт, като при издаването му не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. След подробно обсъждане на всички доказателства, решаващият съд обосновава изводите си, че законосъобразно с РА е отказано да бъде признато право на данъчен кредит на ревизираното лице по данъчни фактури, издадени от "Топак - груп " ЕООД, и "Булагро" ЕООД, доначислен е ДДС по безвъзмездна доставка в полза на Петрана Георгиева, както и по фактура с получател "Мена Бели брег" АД. Първоинстанционният съд излага подробни мотиви и относно законосъобразността на РА относно определените данъчни задължения по ЗДДФЛ за 2008 г. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Административният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора, като е приел за установени факти, за които са събрани достатъчно доказателства без да са допуснати процесуални нарушения. Законосъобразно решаващият съд е приел, че данъчните фактури № 127 от 30.09.2008 г., № 75/30.10.2008 г. и № 93/30.11.2008 г., издадени от "Топак - груп" ЕООД с предмет на доставката гориво, гуми и ремонт на гуми, издадени от "Топак - груп " ЕООД не отразяват реално осъществени облагаеми доставки и настъпило данъчно събитие, поради което не е и възникнало право на приспадане на данъчен кредит. За този доставчик не са представени разчетно-платежни ведомости, справки за изплатени суми по граждански договори, оборотна ведомост, инвентарна книга, както и документи за собственост или наем на търговски обекти и или други документи за доказване на материална и техническа обезпеченост на дружеството за извършване на доставките, приемо-предавателни протоколи, доказателства за извършен транспорт, както и за извършени товаро-разтоварни дейности. От нито едно от представените доказателства и от счетоводните записвания при доставчика и получателя не се установява транспортирането на стоката, нейното предаване и съхранение при доставчика или получателя. ЕТ "Прима - Иван Георгиев" е организирал така счетоводството си, че с оглед обстоятелството, че в ревизираните периоди е имал повече от един доставчик на гориво, не е възможно да се установи получаването и изразходването на гориво по спорните данъчни фактури. Доводите за зареждане на гориво от бензиностанциите на предходните доставчици на "Топак - груп" ЕООД не се установяват с доказателствата по делото и не могат да бъдат пряко свързани с данъчните фактури, по които е отказано право на данъчен кредит. Следва изрично да бъде отбелязано, че с оглед характера на стоката (родово определени вещи) не е възможно установяване на прехвърлянето на правото на собственост без установяване отделянето на договореното количество и предаването му. В случая е налице противоречие и в твърденията на касатора, както, че е получавал стоката директно от предходни доставчици на неговия доставчик, така и че неговият доставчик е разполагал с необходимото количество гориво, за да му го прехвърли. Липсват данни за съществуващи споразумения за зареждане на горивото от ЕТ "Прима - Иван Георгиев" от бензиностанции, собственост на предходни доставчици на "Топак - груп" ЕООД. По отношение фактурите с предмет доставка на гуми и ремонт на гуми не са събрани никакви доказателства за предаването на гумите, транспортирането им от доставчика до жалбоподателя, притежанието на гуми и персонал, който да има техническа възможност да ремонтира гуми. Разпределението на доказателствената тежест в съдебната фаза на производството е извършено правилно от решаващият съд и не е в противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз, защото от обективни данни не е установено, че декларираното право на приспадане на данъчен кредит е възникнало в резултат от извършване на облагаеми доставки, по които получател на реална стока (услуги в частта за ремонт на гуми) е жалбоподателят. По изложените съображения касационната инстанция намира за неоснователни доводите в жалбата, че изводите на АС - Велико Търново са неправилни и незаконосъобразни като не са отчетени допуснати по време на ревизията нарушения при извършване на насрещни проверки на предходните доставчици на "Топак - груп" ЕООД. Възражението в касационната жалба относно доначисления ДДС в размер на 1741,99 лв. на основание чл. 86 от ЗДДС не е съобразено с разпоредбата на чл. 92 от Закона за собствеността, която е приложена правилно от първоинстанционният съд. Осчетоводяването на покупките по счетоводна сметка 209 "Други ДМА" в счетоводството на едноличния търговец не променя настъпилия вещноправен ефект в полза на Петрана Иванова по отношение 1/2 ид. ч. от тези активи по силата на приращението към неин съсобствен недвижим имот. Неоснователните са доводите в касационната жалба за допуснато нарушение от АС - Велико Търново, изразяващо се в промяна на основанието за начисляване на ДДС за данъчен период м. 02.2009 г. в размер на 3 028.27 лв. във връзка с установени липси на материали - горива придобити от ЕТ "Прима - Иван Георгиев". С РА е прието, че едноличният търговец е прехвърлил безвъзмездно на "Римекс 08" ЕООД 70 514.95 литра дизелово гориво без да начисли на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС в във връзка с чл. 82, ал. 1 от ЗДДС данък. С решение № 30/17.01.2011 г. на ДД "ОУИ" е допълнено, че присъщата фактическа обстановка е приложима и разпоредбата на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС. Идентични са и правните изводи в обжалваното съдебно решение. Не представлява процесуално нарушение при установяване на фактите по спора, решаващият съд да приложи правилно материалния закон, което е направено в конкретния случай. Видно от съдържанието на договора с правно основание чл. 15 от Търговския закон от 13.11.2008 г. страните по него са постигнали съгласие за прехвърляне на точно описани и обособени части от търговското предприятие на ЕТ "Прима - Иван Георгиев. Например в описанието на съдържанието на прехвърленото предприятие липсват обсъжданите вече ДМА. Между жалбоподателя и "Римекс 08" ЕООД е сключен договор за прехвърлянето на предприятието, но в чл. 2 на договора изрично е посочено каква част от предприятието, предмет на договора се прехвърля от едното лице на другото. Спорното гориво, за което е установено по време на ревизията, че е отразено като 70514,95 литра по счетоводна сметка 3024 "Горива", със сигурност към 28.02.2009 г. не се намира в наличност при ревизираното лице (поради липса на складова база за съхранение.) Следователно налице са липси за посоченото количество гориво, поради което установеното с РА данъчно задължение в размер на 3 028.27 лв., независимо, че е с посочено правно основание за възникването му чл. 86, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, съответства на реално дължимото от ревизираното лице данъчно задължение, възникнало в резултат от необходимата корекция на приспаднат данъчен кредит за придобиването на 70 514.95 л. гориво, за които е налице установена липса (чл. 79, ал. 3 от ЗДДС). По отношение оплакванията в касационната жалба относно определените данъчни задължения по ЗДДФЛ, настоящият съдебен състав намира, че не са основателни. Изводите на АС - Велико Търново са в съответствие с материалния закон. Законосъобразно съдът обосновава извод за приложение на чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ за формиране по реда на ЗКПО на облагаемата основа за данък върху доходите на едноличния търговец. Съдът подробно е обсъдил доказателствата относно реалността на доставките, които са спорни и при облагането по ЗДДС, от което е обосновал извод за сключване на сделки при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане и едновременно с това представляват осчетоводяване на разходи, които не са документално обосновани, защото фактурите не отразяват вярно стопанските операции, посочени в тях. С атакувания пред АС - Велико Търново РА са определени законосъобразно данъчните задължения по ЗДДФЛ за 2008 г. като е коригиран декларираният финансов резултат с разходите, които са отчетени в нарушение на счетоводните правила за вярно отразяване на извършени стопански операции. Като е достигнал до същите правни изводи, административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. В касационната жалба липсват конкретни оплаквания против съдебното решение в частта относно отказаното право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Булагро" ЕООД и начисляването на ДДС по фактури с получател "Мина бели брег" АД. Настоящият съдебен състав в изпълнение на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК намира, че съдебното решение и в тези части е действително, допустимо и в съответствие с материалния закон. По отношение решението в частта относно присъдените разноски касационната инстанция не констатира допуснати нарушения, поради което също следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и определеното в атакуваното съдебно решение юрисконсултско възнаграждение, за настоящата инстанция не следва да бъдат присъждани разноски в полза на нито една от страните, независимо от направените претенции. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение,