Решение № 8035 от 16.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1518/2010 г.

Решение № 8035 от 16.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1518/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Перса Даньова Борисова от гр. Монтана против решението от 14.12.2009 г. по адм. дело № 708 по описа за 2009 г. на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 105/19.10.2009 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Монтана. Посочените пороци се свеждат до необоснованост - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Монтана, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Монтана е решение № 105 от 19.10.2009 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Монтана и потвърденото с него разпореждане № 1017 от 17.08.2009 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Перса Даньова Борисова от гр. Монтана е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване поради неизпълнение на изискването за сбор от осигурителен стаж и възраст по чл. 68. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Монтана е обосновал правилния извод за издаване на оспорените административни актове при спазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност. След извършена преценка на събраните по делото доказателства съдът обосновано е приел, че жалбоподателката не притежава изискуемия общ сбор от осигурителен стаж и възраст 94. Сборът от навършената възраст 57 години и превърнатия към трета категория осигурителен стаж с обща продължителност 32 години, 10 месеца, 1 ден възлиза на 89. Разпоредбата на § 4, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване създава право на пенсия за осигурителен стаж и стаж възраст до 31 декември 2010 г. включително за лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, ако отговарят на изискванията за сбор от осигурителен стаж и възраст по чл. 68, но не по-рано от 47 години за жените и 52 години за мъжете при първа категория труд и 52 години за жените и 57 години за мъжете при втора категория труд. От фактическа страна по делото е установено, че касационната жалбоподателка е навършила 47 години и е работила повече от 10 години при условията на първа категория труд. По данни от приложения опис на трудов стаж, изготвен от административния орган, за времето от 30.04.1975 г. до 16.10.1989 г. тя е придобила осигурителен стаж от първа категория с продължителност 14 години, 5 месеца, 13 дни. В този период попада и времето, за което твърди, че е ползвала отпуск за майчинство за третото си дете, родено на 07.10.1976 г. За първите две деца за времето на ползваните отпуски по майчинство й е признат осигурителен стаж с продължителност съответно 10 месеца, 4 дни и 2 месеца, 12 дни. В трудовата книжка не е отразен разрешен неплатен отпуск, който се признава за трудов стаж, за отглеждане на децата до 3-годишната им възраст на основание чл. 61 от отменения Кодекс на труда от 1951 г. Условията по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за продължителност на придобития осигурителен стаж от първа категория и за навършена възраст са изпълнени, но не са изпълнени изискванията за сбор от осигурителен стаж и възраст по чл. 68. Съгласно чл. 68, ал. 3 във вр. с ал. 1 от КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при условие, че сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта за жените не е по-малък от 94. Към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия сборът от навършената възраст 56 години, 4 месеца, 10 дни и осигурителния стаж 32 години, 10 месеца, 1 ден се изчислява на 89. Оспорените административни актове, с които е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, са издадени при спазване на изискванията за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - Монтана е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,