Решение № 17336 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4309/2019 г.

Решение № 17336 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4309/2019 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Х. от [населено място], против Решение № 115/05.02.2019 г. на Административен съд С. област по адм. дело № 695/2017 г., с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 1012-22-95 #1/13.06.2017 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – С. област (ТП на НОИ – С. област), с което е потвърдено Разпореждане № 1019-22-448#1/23.03.2017 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" ("ПО") към ТП на НОИ – С. област. Изложените съображения за неправилно прилагане на материалния закон и по-конкретно на чл. 4 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО) са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Страната изтъква аргументи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от страна на административния съд и за необоснованост на съдебния акт. Моли съдът да отмени неправилното решение, както и обжалвания административен акт. Ответникът по касационната жалба – директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - С. област не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Поддържа становище за неправилност на първоинстанционното съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на Д. Х. от [населено място], против Решение № 1012-22-95 #1/13.06.2017 г. на директора на ТП на НОИ – С. област, с което е потвърдено Разпореждане № 1019-22-448 #1/23.03.2017 г. на ръководителя на "ПО" към ТП на НОИ – С. област. С Решение № 32/18.01.2016 г. на Административен съд С. област по адм. дело № 853/2015 г. е било отменено Решение № 1012-22-6 #1/19.08.2015 г. на директора на ТП на НОИ - С. област и потвърденото с него Разпореждане №[ЕГН]/22.04.2015 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – С. област, и делото е върнато като преписка за ново произнасяне при съобразяване на дадените в решението задължителни указания по прилагането на закона. С Решение № 2477/27.02.2017 г. на Върховен административен съд, шесто отделение по адм. дело № 2774/2016 г. е оставено в сила решението на Административен съд С. област. С Разпореждане № 1019-22-448 #1/23.03.2017 г. на ръководителя на "ПО" в ТП на НОИ - С. област, издадено в изпълнение на влязлото в сила на 27.02.2017 г. Решение № 32/18.01.2016 г. на Административен съд С. област по адм. дело № 853/2015 г., на Д. Х. е отказано да бъде изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, по реда на чл. 99, ал. 1 КСО, в частта по непризнатия осигурителен стаж от втора категория като тракторист през периода 1980 – 1984 г., в частта относно непризнатия осигурителен стаж и доход по трудово правоотношение, по което той е полагал труд. От данните по делото е видно, че жалбоподателят е подал заявление с вх. № 25406/14.10.2014 г., с което е поискал преизчисляване на пенсията, която вече му е била отпусната за осигурителен стаж и възраст. По-конкретно се касае за периода 1980-1984 г., когато е работил като тракторист-машинист, за което иска признаване на втора категория труд, съответно за периода, през който касаторът е имал договор за управление и контрол като член на Съвета на директорите на "Р. -75 И" ЕООД, за което е получавал възнаграждения, които претендира да бъдат включени при преизчисляване на пенсията и да се вземат предвид представените нови УП-2 от ПУ "Св. Кирил и Методий" с. Р.. С Разпореждане № 1019-22-448#1/23.03.2017 г. пенсионният орган е определил пенсия в размер на 602, 37 лева. Разпореждането е било обжалвано по реда на чл. 117, ал. 3 КСО пред по-горестоящия административен орган, който се е произнесъл със свое Решение № 1012-22-95 #1/13.06.2017 г., с което е потвърдил разпореждането от 23.03.2017 година. За установяване на относимите по делото факти съдът е изслушал основна единична съдебно-икономическа експертиза, по която вещото лице Горянова дава заключение, че размерът на пенсията на жалбоподателя е правилно определен към дата 17.10.2014 година. От заключението на допълнителната нова единична съдебно-икономическа експертиза става ясно, че вещото лице Пендичева е посочила два варианта за преизчисляване на пенсията на лицето, в зависимост от това дали следва да бъде взет предвид доходът, който Д. Х. е получавал, докато е участвал в управлението на "Р. -75 И" ЕООД. За да отхвърли жалбата срещу административния акт съдът излага съображения, че Д. Х. има отработени 30 г. и 2 месеца осигурителен стаж като учител. Позовава се на § 5, ал. 1 ПЗР на КСО в относимата редакция, според който текст учителите придобиват право на пенсия, когато имат отработен учителски стаж 30 г. за мъжете и три години по–рано от възрастта по чл. 68 КСО. Прието е в първоинстанционното решение, че за периода 1980-1984 г. едновременно с работата му като учител (по основно трудово правоотношение) Д. Х. е работил като тракторист–машинист, за който стаж жалбоподателят претендира втора категория труд. Представил е УП-3, издадено от сектор "ОА" на ТП на НОИ - С., съгласно което има отработени 281 работни дни. Съдът се позовава и на Разпореждане № 8/22.04.2015 г. на компетентните органи, с което е постановено да се увеличи с 2 месеца осигурителния стаж на жалбоподателя, като учител трета категория труд и да се увеличи с 2 месеца осигурителния му стаж като тракторист–втора категория. Съдът излага аргументи, че ако му се признае целият трудов стаж като тракторист, няма да се признае трудовия стаж като учител през това време и няма да изпълнява условията на § 5, ал. 1 ПЗР на КСО, съответно няма да има право да се пенсионира като учител 3 години по-рано. В съответствие с приетите заключения на съдебно–икономическите експертизи съдът намира, че правото на пенсия по § 5 ПЗР на КСО правилно е установено и лицето има 30 години и 2 месеца осигурителен стаж като учител. По отношение на представеното УП-2 № 108 от 19.03.2003 г. от "Р. – 75 И" ЕООД, където лицето е осигурявано като "заместник-председател на Борда на директорите" административният съд намира, че осигурителният доход по втори трудов договор не се включва при изчислението на пенсиите до 31.12.1999 г., като се е позовал на Наредбата за използване на труда на работниците и служителите през свободното им време и граждани, незаети в общественото производство чл. 7, ал. 6 и чл. 2, б "к" от Правилника за прилагане на дял трети от КТ. Съдът след извършения контрол на акта по реда на чл. 168 АПК и на основанията по чл. 146 АПК е приел, че обжалваното решение е законосъобразен административен акт и е отхвърлил жалбата на Д. Х. срещу решението на директора на ТП на НОИ – С. област. Така постановеното решение е неправилно като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По делото пред първоинстанционния съд е останал неизяснен въпросът дали за лицето съществува фактическо и правно основание за преизчисляване на пенсията, съгласно подаденото от него заявление на дата 17.10.2014 година. На основание разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) пенсиите се изменят с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ или на други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на НОИ. Видно от мотивите на решението на административния съд, същият е приел, че лицето има право на пенсия по § 5 от ПЗР на КСО, съответно осигурителният му стаж като учител възлиза на 30 години и 2 месеца. Спорен е въпросът във връзка с пенсионните права на касатора след 01.11.2012 г. и произтичащата неприложимост на § 5 от ПЗР на КСО, който е бил повдигнат от лицето, както и обстоятелствата във връзка с приложението на чл. 13 (Нов - ДВ, бр. 85 от 1993 г.) от Наредбата за общественото осигуряване на лицата упражняващи свободни професии или търговия или работещи без трудово правоотношение, които се осигуряват за всички осигурителни случаи, която е относима към 1993 година. Съдът не е изложил мотиви дали признава дохода на лицето, като участващ в управлението на "Р. 75 И" ЕООД за съответния период. Съдът не е изяснил обстоятелствата във връзка с продължителността на придобития и зачетен осигурителен стаж на Христов, като член на Съвета на директорите на посоченото дружество. Изложеното от съда в мотивите на съдебния акт, че пенсията на жалбоподателя е определена правилно въз основа на заключението на вещото лице по първоначалната експертиза и първи вариант на заключението на повторната експертиза, без да се посочват конкретни съображения относно приетите за установени факти по делото, които са от съществено значение за правилното решаване на спора, сочи на липса на мотиви по съществото на оспорването. Констатираната неправилност на съдебния акт е поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяването му. Така изложените обстоятелства са пречка делото да бъде решено по същество от касационната инстанция и налага то да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд. При новото разглеждане съдът следва да отдели спорното от безспорното, да укаже на лицето за кои факти и обстоятелства не представя доказателства, като в частност се съберат доказателства досежно твърдението, че следва да се зачете като осигурителен стаж за пенсионните му права и периодът от време след 01.11.2012 година. След като изясни спора от фактическа страна, съдът следва да извърши проверка за законосъобразност на акта на всички основания по чл. 146 от АПК, включително на посочените от жалбоподателя и се произнесе по предмета на правния спор. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд шесто отделение