Решение № 4321 от 6.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9522/2016 г.

Решение № 4321 от 6.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9522/2016 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, първата от които е подадена от Н. Я. Я., чрез нейния пълномощник адв. Д. Г., а втората съответно от А. Г. Г., Г. В. П., В. В. П. и Е. Г. П., чрез техния пълномощник адв. Е. Ц., против решение № 3505/25.05.2016 г., постановено по адм. дело № 1115/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град. В касационните жалби се поддържат оплаквания за неправилност на решението. Иска се неговата отмяна Ответникът - началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. С. (СГКК - гр. С.), не изразява становище по подадените касационни жалби. О. Р. Я. Я. чрез своя пълномощник намира касационната жалба на Н. Я. Я. за основателна, касационната жалба на А. Г. Г., Г. В. П., В. В. П. и Е. Г. П. за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страна и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, разгледани съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Производството пред Административен съд - С.-град е образувано по две отделни жалби на Н. Я. Я. и Р. Я. Я. от една страна, а от друга А. Г. Г., Г. В. П., В. В. П. и Е. Г. П. срещу отказ за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър (КККР) изх. № 20-899 от 08.01.2015 г. на началника на СГКК - гр. С. Съдът е приел, че при постановяването на оспорения отказ не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и, че е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и поради това е отхвърлил жалбите. За да постанови този резултат съдът е навел доводи за приложението на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, тъй като двете групи касатори са представили титули за собственост за имот с идентификатор 68134.1980.211. и е налице конкуренция за собственост, която може да бъде решена по общия ред. Така постановеното решение е неправилно. При постановяване на решението си съдът неправилно е тълкувал доказателства по делото и не е изяснил напълно фактическата обстановка. Към датата на постановяването на оспорения отказ, актуалната редакция на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР (ДВ, брой 49/13.06.2014 г.) гласи, че при наличие на противопоставими права на собственост, съответно на друго вещно право на повече от едно лице за един и същи имот, в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. От една страна съдът обсъжда в мотивите си, че е налице разминаване в описанието на имотите в диспозитивите на съдебните решения служещи като титули за собственост на спорещите страни (решение № 26/30.04.2014 г., постановено по гр. дело № 4341/2013 г. по описа на Върховния касационен съд и решение от 22.04.2009 г., постановено по гр. дело № 3776/2005 г. по описа на Софийски градски съд) и поради това не може да се направи еднозначен извод за пълната им идентичност. А от друга страна приема вероятността за "поне частична идентичност" между имот с идентификатор 68134.1980.211 и имотите, за които страните са водили съдебни спорове. В този аспект в оспорения отказ административният орган не се е позовал на цитираното решение на Върховния административен съд, с което А. Г. Г., Г. В. П., В. В. П. са осъдени да предадат владение на недвижим имот на Н. Я. Я. и Р. Я. Я. Направеното от Н. Я. Я. и Р. Я. Я. възражение до административния орган с позоваване на това решение не е обсъдено в хода на административното производство. В случая, релевантно за спора е да се установи именно дали има съвпадение между титулите за собственост и имота, за който те се отнасят, за да може да се направи преценка за законосъобразност на административния акт. Тези обстоятелства не са изследвани от първоинстанционния съд, нито са давани указания на страните в тази насока, а само са обсъдени в мотивите на съдебното решение. Това обаче не освобождава съда сам да извърши такава проверка особено предвид обстоятелството, че с решението на Върховния касационен съд е приключило производство по предявен ревандикационен иск по реда на чл. 108 от Закона за собствеността и при доказана идентичност на титулите за собственост и имота, за който те се отнасят, то това решение дерогира решението на Софийски градски съд и отказът на началника на СГКК - гр. С. би бил незаконосъобразен по отношение на Н. Я. Я. и Р. Я. Я. Поради забраната за фактически установявания на чл. 220 от АПК, тези обстоятелства следва да се установят от инстанцията по същество като за целта са допустими всички доказателствени средства включително и да се назначи съдебно-техническа експертиза, която да установи налице ли е идентичност между имотите предмет на съдебните спорове приключили с цитираните решения на Върховния касационен съд и на Софийски градски съд. При установената му липса, настоящата касационна инстанция не може да провери правилно ли е приложен материалния закон от административния съд и съответно дали решението страда от наведените в касационната жалба пороци по чл. 208, т. 3 от АПК. Това налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане на същия съд, но от друг съдебен състав за установяване на релевантите за спора факти, като съблюдава дадените му с настоящето решение, указания. По искането за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,