Решение № 10894 от 12.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6616/2018 г.
ВАСIII отделение12.07.2019 г.докладчик т Марио Димитров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 51/20.03.2018 г., постановено по адм. д. № 354/2017 г. по описа на Административен съд - Сливен. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на касатора - кмета на община Сливен за присъждане на разноски. ОСЪЖДА община Сливен да заплати на Е. Иванчева сумата от 600 лв. представляваща разноски за касационната инстанция. ОСЪЖДА община Сливен да заплати на З. Иванчева сумата от 600 лв. представляваща разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 10894 от 12.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6616/2018 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационната жалба на кмета на община Сливен срещу решение № 51/20.03.2018 г., постановено по адм. д. № 354/2017 г. по описа на Административен съд - Сливен. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Сочи, че неправилно съдът е възприел фактите по делото, а именно, че дадените указания са изпълнени. Дава разяснения за прилагането на чл. 72 и чл. 73 от ЗКН. Акцентира, че съдът неправилно приел, че в процесната заповед не са описани какви следва да бъдат по вид и обем необходимите укрепителни и консервационно-реставрационни и ремонтни работи. Иска отмяна на съдебния акт и присъждане на разноски.
Ответникът - Е. Иванчева, чрез адв. Александрова, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски.
Ответникът - З. Иванчева, чрез адв. Орманов, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски. Ответниците - И. Иванчев, П. Иванчев, М. Маринова М. Джамджиева и Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" редовно призовани не изразяват становище по основателността на касационната жалба.
Участващият в производство на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Излага, че не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира за мотивиран извода на съда за незаконосъобразност на Заповед № РД-15-2280/29.09.2017 г. на кмета на община Сливен. Намира, че съдът в унисон с представените доказателства е приел, че собствениците на сградата са изпълнили указанията дадени им на 27.07.2017 г. на основание чл. 72, ал. 3 от Закона за културното наследство. Въпреки това общината е отрекла изпълнението на указанията, но не е осъществила задълженията си по чл. 72, ал. 4 от ЗКН. Посочил е още, че в процесния случай се отнася за две различни производства по чл. 72 и чл. 73 от ЗКН, които кметът и общината са смесили. Прокурорът е направил разграничение, като е посочил, че нормата на чл. 72 от ЗКН е за аварийно обезопасяване при обстоятелства непосредствено застрашаващи недвижимата културна ценност от увреждане или разрушаване. А нормата на чл. 73 от ЗКН определя друго производство касаещо планово установяване на вида и обема на укрепителните, консервационно-реставрационни и ремонтни дейности.
Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд - Сливен е отменил като незаконосъобразна Заповед № РД-15-2280/29.09.2017 г. на кмета на Община Сливен, с която е наредено на наследниците на Б. Желев, а именно Е. Иванчева, А. Георгиева, И. Иванчев, П. Иванчев, Р. Христова, на З. Иванчева, М. Маринова и М. Джамджиева:
- Да представят в Министерство на културата за съгласуване по реда на чл. 84 от ЗКН проект за аварийно укрепване на сградата - в срок до 29.11.2017 г.;
- Да възложат архитектурно и фото-заснемане на сградата-НКЦ отразяващо актуалното и състояние-срок до 29.11.2017 г.;
- Да представят в Министерство на културата за съгласуване, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 от ЗКН по реда на чл. 84 от ЗКН проекти за укрепване, за консервационно-реставрационни работи с технологична последователност по части "архитектура" и "конструкции". Проектите да отговарят на изискванията на глава XXIII от Наредба № 4/21.05.2013 г. на МРРБ за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти и да бъдат авторизирани от лица, вписани в публичния регистър по чл. 165 от ЗКН и Наредба № Н-3/2011 г. на МК-срок до 15.03.2018 г.
От фактическа страна съдът е установил следното:
Въз основа на докладна записка от 18.05.2017 г. на директора на Регионалния исторически музей гр. Сливен на 25.07.2017 г. е извършен оглед на къщата "Сапунджи Жельоолу", в резултат от който Регионалният инспектор ГД "ИИКН" и кмета на общината на основание чл. 72, ал. З от ЗКН са дали указания с изх. № 9400-15694/27.07.2017 г. на собствениците на имота:
- да се обезопаси сградата изразяващо се в ограничаване на свободния достъп на хора чрез поставяне на 2 м от сградата-НКЦ на временна метална ограда в срок до 7 дни от получаване на указанията и
- да се възложи конструктивно обследване, въз основа на което да се изготви и представи за съгласуване по реда на ЗКН проект за аварийно укрепване на сградата в срок до 30 дни от получаване на указанията.
Съдът е приел, че за така дадените указания не са налице данни да са връчвани на собствениците. Горното обстоятелство не се опровергавало и от представените 6 броя обратни разписки на л. 193 до л. 198, в които не се съдържа отбелязване какво се изпраща до адресатите.
Констатирано е, че по делото е представено уведомление от Р. Христова вх. № 9400-352/31.08.2017 г., в което същата посочва, че указанията са изпълнени като сградата е надлежно обезопасена и е изготвен проект за укрепване на основата на източната стена на сградата като проектът е приложен към уведомлението.
Представено е писмо от НИНКН изх. № 9400-3411/1/24.01.2018 г. (л. 242) до Е. Иванчева, в което се удостоверява, че с вх. № 9400-3411/23.11.2017 г. при условията и реда на ЗКН в НИНКН инвестиционният проект за обект "Къща на Сапунджи Жельоолу" е внесен за съгласувателно разглеждане.
Със заповед № РД-15-1722/03.08.2017 г. на основание чл. 73, ал. 1 от ЗКН кметът е назначил комисия, която да извърши оглед на място и да установи състоянието, вида и обема на необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни работи на няколко сгради, една от които къщата на "Сапунджи Жельоолу".
Комисията извършила оглед на място и съставила констативен протокол от 15.09.2017 г., в който е посочен, че изискването от протокола по чл. 72, ал. З от ЗКН "Да се представи за съгласуване по реда на ЗКН проект за аварийно укрепване на сградата", не било изпълнено, а представените от собствениците "Проект за укрепване" и "Конструктивен проект за укрепване основата на източната стена" не били съгласувани по реда на ЗКН.
В резултат от горното и при констатациите на комисията, на 29.09.2017 г. кметът на общината издал процесната заповед № РД-15-2280, с която на основание чл. 72, ал. З и чл. 73, ал. З от ЗКН задължил собствениците:
- да представят в МК за съгласуване по реда на чл. 84 от ЗКН проекта за аварийно укрепване на сградата в срок до 29.11.2017 г.
- да възложат архитектурно и фото заснемане на сградата-НКЦ отразяващо актуалното и състояние в срок до 29.11.2017 г.
- да представят в МК за съгласуване по реда на чл. 83, ал. 1, т. 1 от ЗКН проекти за укрепване, за консервационно-реставрационни работи с технологична последователност по части "Архитектура" и "Конструкции" в срок до 15.03.2018 г.
За да постанови така атакуваното решение съставът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на материално-правните норми и административнопроизводствените правила. Съдът е счел, че първоначално на собствениците били дадени указания по чл. 72, ал. З от ЗКН да обезопасят сградата и да представят за съгласуване проект за аварийно укрепване на същата. Установил е, че административният орган като е приел, че същите не са изпълнени в предвидения срок, е следвало да пристъпи към действие по чл. 72, ал. 4 от ЗКН. Съставът е намерил, че след така проведена процедура, органът е бил длъжен да издаде заповед, с която да определи вида и обема на необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по недвижимия имот, които вече са установени от комисията. Въпреки разписаните му правомощия, органът отново задължил собствениците да представят проекти за сградата.
Съдът е приел, че видно от разпоредбите на чл. 72 и чл. 73 от ЗКН се отнася до две самостоятелни производства, които е недопустимо да бъдат смесвани. В процесната заповед е отразено, че същата е издадена на основание чл. 72, ал. З и чл. 73, ал. З от ЗКН. Съдът е намерил, че производството по чл. 72, ал. З от ЗКН е приключило с издаването и изпълнението на указанията от 27.07.2017 г. Посочил е, че за издаване на заповед на основание чл. 73, ал. З от с. з. не е необходимо да се установява наличието на обстоятелства застрашаващи недвижимата културна ценност от увреждане, които да изискват предприемане на незабавни мерки, тъй като такива действия вече са предприети в производството по чл. 72 от ЗКН.
Съдът е отбелязал, че след установяване на общото състояние на недвижимата ценност и преценка необходимо ли е извършването на укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни работи, е следвало ако е необходимо, да се укаже на собствениците какви следва да бъдат по вид и обем дейностите. Органът е повторил констатациите на РИ ОКН установени в указанията от 27.07.2017 г. и е дал подобни указания на собствениците. Така мотивиран съдът е отменил атакуваната заповед като незаконосъобразна.
Обжалваното решение е правилно, съответства на материалния закон, обосновано е и е постановено при спазване на съдопроизводствените правила.
Настоящият касационен състав на Върховния административен съд намира, че анализирайки събраните по делото писмени доказателства, обосновано АС Сливен е приел, че процесната заповед е незаконосъобразна, издадена в противоречие с приложимия закон.
Съдът изцяло е съобразил приложимата нормативна уредба и правилно е обърнал внимание на изпълнението на дадените указания в производството по реда на чл. 72 от ЗКН. Видно от представените доказателства собствениците са осъществявали действия по запазване на недвижимата културна ценност, чрез укрепване на сградата, чрез изпълнение на указанията още в хода на производството.
Несъстоятелен е основният касационен довод, че същите не са изпълнени. Както по-горе бе посочено е депозирано уведомление от 31.08.2017 г. от Р. Христова, в което същата посочва, че указанията са изпълнени като сградата е надлежно обезопасена и е изготвен проект за укрепване на основата на източната стена на сградата като проектът е приложен към уведомлението. С молба от 11.12.2017 г. по описа на АС Сливен е представено геоложко становище ведно със снимков материал от 12.10.2017 г., а видно от писмо с изх. № 9400-3411/1/24.01.2018 г. на директора на НИНКН, Е. Иванчева е уведомена, че инвестиционният проект за обект "Къща на Сапунджи Жельоолу" е внесен за съгласуване. Проектът е с възложители Р. Христова и З. Иванчева. Което още веднъж доказва, че такъв проект е налице, респективно е налице и изпълнение на указанията.
Възражението, че собствениците са уведомени за дадените указания, с прилагането едва в съдебното производство на обратни разписки, върху които не е посочено какво се изпраща не може да се счете за релевантен факт, до какъвто извод е стигнал и първоинстанционния съд. Предвид горното, правилно съдът е приел указанията за изпълнени.
Даването за пореден път на указания с процесната заповед е незаконосъобразно. Съдът правилно е посочил, че е било необходимо органът да даде конкретни насоки какви следва да бъдат по вид и обем дейностите. Отхвърлянето на проекта с посочване, че същият не е съгласуван по реда на ЗКН е необосновано. Видно от приложения в преписката проект в двете му части "Контруктивна" и "Контруктивна - временно подпиране", изготвен съответно през месец 07. 2017 и м. 08. 2017 г. е изпълнено даденото условие. Пред настоящата инстанция е представен и договор за строителство от 06.10.2017 г., сключен преди заповедта на кмета на Община Сливен да е връчена - на 16.10.2017 г. Видно от който част от собствениците са предприели действия за укрепване и запазване на сградата, а при съобразяване на приложения протокол за извършени строителни и монтажни работи, фактури и плащане се доказва и тяхното извършване.
Съгласно чл. 73, ал. 2 от ЗКН комисията установява с констативен протокол състоянието на недвижимата културна ценност, както и вида и обема на необходимите укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни работи. Чл. 73, ал. 3 от с. з. визира, че въз основа на констативния протокол кметът на общината в 14-дневен срок издава заповед, с която задължава лицата по чл. 71, ал. 1 за тяхна сметка да извършат в определен срок необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация, съгласувана по реда на чл. 84, ал. 1 и 2. Разпоредбите ясно очертават, че комисията следва да констатира състоянието, необходимостта и вида и обема на работите, които следва да бъдат извършени. Въз основа на протокола на комисията, кметът да издаде заповедта с посочване на конкретни параметри.
Достигайки до извода за неправилност поради нарушение и противоречие с нормите на ЗКН, съдът е постановил правилно решение, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на процеса следва да се остави без уважение искането на касатора за присъждане на разноски. Разноски следва да бъдат присъдени на заявилите ги ответниците по касацията - Е. Иванчева и З. Иванчева. Съгласно чл. 8, ал. З от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения - за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лева. Видно от представените списъци за осъществените разноски Е. Иванчева и З. Иванчева и приложените договори за правна защита и съдействие (л. 35 и л. 36 гръб), всяка от които е заплатила сума в размер на 600 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд, трето отделение