Решение № 895 от 1.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3874/2008 г.

Решение № 895 от 1.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3874/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Р. К. - пълномощник на Р. Г. Т. от гр. П. срещу въззивно решение № 714 от 27.11.2007 г. на П. окръжен съд по гр. д. № 888/2007 г. Развити са оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Твърди, че изключителна вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът й Т. Т. По отношение на ползването на семейното жилище твърди, че са налице други обстоятелства по смисъла на чл. 107 СК, ако се приеме, че и тя има вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Моли решението да бъде отменено и постановено ново, с което се обяви, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има единствено Т., а семейното жилище се предостави на нея за ползване. Ответникът - Т. А. Т. оспорва жалбата в депозирания по реда на чл. 218г ГПК (отм.) писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба, в частта относно оплакванията срещу въззивното решение по брачния иск е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Съгласно разпоредбата на чл. 218а, б. "а" ГПК на касационен контрол пред ВКС подлежат въззивните решения на окръжните съдилища с изключение на решенията по брачни искове. Тази разпоредба е процесуална и като такава има незабавно действие вкл. и по висящите производства, освен ако не е предвидено друго, както с преходната разпоредба на § 79 ЗИДГПК (ДВ. бр. 105/2002 г.)., неприложима в настоящия случай. Произнасянето по въпроса за вината е част от произнасянето по брачния иск за развод, поради което касационният контрол е изключен спрямо въззивното решение по брачния иск, което е окончателно. Касационната жалба, в частта относно ползването на семейното жилище е допустима. Разгледана по същество е основателна. За да предостави на Т. ползването на семейното жилище в гр. П. въззивният съд е приел, че е собствено на родителите му, а след смъртта на баща му той е придобил съответна наследствена част от него. Не се е произнесъл по искането на съпругата за предоставяне на жилището, тъй като от брака няма ненавършили пълнолетие деца и разпоредбите на чл. 107 СК са неприложими. Този извод на съда е незаконосъобразен и необоснован, направен и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 107, ал. 1 СК при предоставяне ползването на семейното жилище от единия от съпрузите съдът взема предвид интересите на децата, вината, здравословното състояние и други обстоятелства. Страните нямат ненавършили пълнолетие деца от брака. Вина за дълбокото и непоправимо разстройство имат и двамата съпрузи. Спорът е следвало да се реши с оглед на другите обстоятелства по смисъла на чл. 107 СК, а именно - здравословно състояние, материално и имотно състояние, вината за прекратяване на брака и др., за които съдът не е указал на страните необходимостта от събиране на доказателства в тази насока. Съдът не е участвал активно и в изясняването на спора относно ползването на семейното жилище след развода, както го задължават разпоредбите на чл. 4 и чл. 109, ал. 3 ГПК (отм.). Следвало е да се съберат доказателства чия собственост е жилището и какъв е неговия обем, а не да се приемат за безспорни твърденията на Т., още повече, че по делото има данни, че семейното жилище е изградено по време на брака на страните. /свид. Т. и свид. Георгиева/ Обстоятелството с чий принос е придобито това жилище е без значение при решаването на спора относно ползването му като семейно. Като не е отчел тези факти въззивния съд е постановил незаконосъобразно решение, в частта относно ползването на семейното жилище, което на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) следва да бъде отменено и върнато на въззивния съд за ново разглеждане. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на II ГО