Решение № 9216 от 6.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5704/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Ч., С. Г. С., Р. С. Т. и М. С. Т. чрез техния пълномощник против решение 7297 от 04.03.2025 г., постановено по адм. дело 11314/2024 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторите излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Правят искане за отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се остави в сила изменение на КККР, извършено без заповед от началника на СГКК - София, за поземлени имоти с идентификатори 07140.8092.681 и 07140.8092. 499, като на мястото на последния се нанася имот с идентификатор 8092.5 с площ от 2838 кв.м. Претендират присъждане на направените по делото разноски, за които представят списък. Ответникът началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) София не взема становище по касационната жалба. Ответникът П. Г. Б., чрез неговия процесуален представител в писмен отговор и съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция съгласно представен списък. Ответниците З. С. К., Р. Н. Ц. и Е. Н. Д. не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е ппроцесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Пред административния съд е оспорено изменение на КККР, извършено без заповед от началника на СГКК - София, за поземлени имоти с идентификатори 07140.8092.681 и 499, като на мястото на последния се нанася имот с идентификатор 8092.5 с площ от 2838 кв.м, като южната му граница навлиза в имот с 681 на първоинстанционния жалбоподател и намалява площта му от 348 кв. м. на 316 кв.м. Съдът е установил, че със заявление вх. 01 - 702400 от 18.12.2023г. касационният жалбоподател М. С. Т. е поискал да се измени кадастралната карта и регистър за имоти с идентификатори 07140.8092.499 и 1663, като се коригират границите им в съответствие с границите на частта от имот с пл. 471 по стар кадастрален план, попадаща в УПИ V и УПИ ІV-499 от кв. 64 по действащия регулационен план на с. Бухово, р-н Кремиковци съгласно комбинирана скица. Изготвена е скица проект, според която от имот 681 се отнемат 32 кв.м., които се придават към имот 499, който заедно с част от имот 1663 стават имот с проектен идентификатор 8092.5 с площ от 2838 кв.м. Към заявлението е приложено удостоверение от нотариус С. Тютюнджиев. Проектът е приет съгласно удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР 25-79147-22.03.2024 г. и скица към него. Със следващо заявление от 01.08.2024 г. е представен нотариален акт 136, том ІV, рег. 7642, дело 671 от 12.07.2024г. за собствеността върху имот с идентификатор 07140.8092.5. Въз основа на него е процедирано исканото изменение. С обжалваното решение процесното изменение е отменено като незаконосъобразно. За да постанови този резултат, съдът приема за неоснователно възражението, че действителната фактическа обстановка обуславя процедиране на исканото изменение по реда на чл. 52, ал. 1, т. 5 ЗКИР, без издаването на заповед. Този извод е обоснован с обстоятелството, че представеният от заявителите констативен нотариален акт е съставен въз основа на писмени доказателства на основание чл. 587, ал. 1 ГПК, а не за придобиване на право на собственост на основание давностно владение, поради което сочената от тях разпоредба не намира приложение. Съдът е направил извод, че след представянето на КНА по документи, съществуващата непълнота е следвало да бъде отстранена по реда на чл. 54, ал. 4 ЗКИР, а не по реда на чл. 53а от ЗКИР. При така установеното е приел за незаконосъобразен акта като издаден в нарушение на изискването за форма. На следващо място съдът, позовавайки се на заключението на вещото лице по назначената по делото СТЕ, е установил, че планът за регулация е приложен по отношение на регулационната линия между УПИ ІV-499 и УПИ ІІІ-681. Извел е извод, че след като с процесното изменение се нанася имот с проектен идентификатор 07140.8092.5, който нарушава тази граница и застъпва ПИ 681, това е още едно основание за отмяна на процесното изменение като незаконосъобразно. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, включително заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена съдебно-техническа експертиза (СТЕ) и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. Изложените мотиви са подробни, обосновани и законосъобразни и този съд ги споделя като препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд относно допустимостта на подадената пред него жалба, тъй като в оспорения административен акт, както и в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба. Противно на възраженията в касационната жалба при постановяване на обжалвания съдебен акт от съда е била съобразена нормата на чл. 140 АПК, която предвижда, че когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца. В настоящият случай, съгласно чл. 140, ал. 1 АПК, срокът за оспорване на процесното изменеие е два месеца от датата на съобщаване и съответно, дори да се приеме, че това е 10.10.2024г., то подадената на 25.10.2024 г. жалба срещу него е подадена в срок. Поради това като е съобразил нормата на чл. 140, ал. 1 АПК, Административен съд София град е приложил правилно закона. Предвид установената по делото фактическа обстановка, правилен и законосъобразен е изводът на съда, че хипотезата на чл. 52, ал. 1, т. 5 ЗКИР не намира приложение, тъй като от една страна заявителите се позовават на собственически права, възникнали преди приемането на кадастралната карта, а от друга - нормата е относима в случаите на снабдяване с акт за придобито по давност право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот. Правилна е преценката на съда, че представеният от заявителите констативен нотариален акт е съставен по реда на чл. 587, ал. 1 ГПК въз основа на писмени доказателства. Именно описаните и проверени от нотариуса документи удостоверяват правото на собственост на жалбоподателите, възникнало преди одобряване на кадастралната карта за територията със заповед РД-18-60/14.09.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, а не в резултат на извършена обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност съгласно чл. 587, ал. 2 ГПК. Обратно на твърденията в касационната жалба издаването на скица-проект за неотразен в КК имот не означава автоматично, че следва да се процедира по реда на чл. 53а ЗКИР. Визираната разпоредба на чл. 52, ал. 1, т. 5 ЗКИР намира приложение единствено при снабдяване с нотариален акт за придобито по давност право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот. Разпоредбата на чл. 52, ал. 2, т. 5 ЗКИР е ясна и недвусмислена, поради което не може да се тълкува в смисъл, че е относима и при признаване право на собственост на друго основание, вкл. по документи съгласно чл. 587, ал. 1 ГПК. С оглед изложеното изводът на първоинстанционния съд, че след представянето на КНА по документи, съществуващата непълнота е следвало да бъде отстранена по реда на чл. 54, ал.4 ЗКИР, а не по реда на чл. 53а от ЗКИР е правилен. Както правилно е приел съдът в решението несъответствията в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние представляват непълноти или грешки по смисъла на § 1, т. 16 ДР ЗКИР, които се отстраняват по реда, предвиден в чл. 54 ЗКИР. Съгласно ал. 2 от цитираната разпоредба, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. След разрешаване с влязло в сила съдебно решение на граждански съд на въпроса за собствеността, придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, оспорващите могат да заявят извършване на изменението на кадастралната карта без заповед на основание чл. 53а, т. 1 ЗКИР. Съгласно разпоредбата на § 5, ал. 1 ПЗР ЗКИР урегулиран поземлен имот с приложен план за регулация се отразява в КК в съответствие с регулационните му граници, т.е. те стават имотни. Нормата урежда специално основание, при което регулационните граници по приложен план се ползват с приоритет над другите източници на кадастрални данни. В случая от събраните по делото доказателства, включително от заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че имотната граница между ПИ 681 и ПИ 499 от кадастралната основа на действащия регулационен план от 2001 г. съвпада с регулационната линия между УПИ ІV-499 и УПИ ІІІ-681 и с тази по действащата КК. По имотната граница на ПИ 681 е материализирана и ограда. От заключението на СТЕ се установява също, че планът за регулация е приложен по отношение на регулационната линия между УПИ ІV-499 и УПИ ІІІ-681, поради което е законосъобразно заключението на съда, че процесното изменение е незаконосъобразно, тъй като се нанася имот с проектен идентификатор 07140.8092.5, който нарушава тази граница и застъпва ПИ 681, като се отнема част от имота 32 кв.м. Предвид изложеното, изводът на съда за незаконосъобразност на процесното изменение е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Не са налице сочените от касатора основания по чл. 209 АПК за отмяна на обжалваното решение, поради което същото като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. При този изход на делото и с оглед своевременно заявеното искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция, касаторите Д. Г. Ч., С. Г. С., Р. С. Т. и М. С. Т. следва да заплатят разноски в полза на П. Г. Б. сума в общ размер на 700 лева, представляваща адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение