Решение № 116 от 26.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 168/2009 г.

Решение № 116 от 26.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 168/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Росица Ковачева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по Молба за отмяна, подадена от "Т" А. - гр. В. срещу Решение № 157 от 17. ХI.2008 г. по ч.гр. д. № 219/ 2008 г. на Разградски окръжен окръжен съд, с което е отхвърлено искането на "Т" А. - гр. В. за отмяна действията на държавен съдебен изпълнител при СИС - РС К. по изп.д. № 60/2003 г. по наложена възбрана, опис, оценка, публична продан, постановление за възлагане и въвод във владение на ПИ с пл. № 1982, по плана на гр. К., за който е отреден парцел **** - М. и преработване, кв.107, с площ от 7535 кв. м., с построените сгради. Молителят поддържа, че по отношение на материалноправния въпрос за собствеността върху имота към момента на налагане на възбраната, е предявил преди обжалването на изпълнителните действия, иск по чл. 440 ГПК, предмет на гр. д. № 108/2008 г. и е поискал спиране на производството по ч.гр. д. № 219/2008 г., отказано му с постановяване на решението. Молителят сочи, че след постановяване на решението, са му станали известни нови факти и обстоятелства за начина, по който съдът е мотивирал извода за липса на право на собственост и за пълното игнориране на висящото гр. д. № 108/2008 г., свеждащи се до изземване на дело № 108/2008 г. от докладчика от председателката на К. районен съд Д. П. П. - Е. и спирането му до приключване на ч. гр. д. № 219/2008 г. Молителят подробно мотивира връзката между настоящото дело и действията на съдия Е., конкретно връзката с бившия й работодател взискателят К. К., плащал й стипендия по време на следването. Молителят поддържа, че ако по гр. д. № 108/2008 г. своевременно е бил решен материалноправният въпрос за собствеността към момента на възбраната, решението по делото, чиято отмяна иска, би било коренно различно. Излага допълни факти и обстоятелства за конфликт на интереси и заинтересованост на съдия Е., които ако са му били известни, с предизвикването на отвод на съдията, е щял да предотврати постановяването на решението, с което се игнорират правата му като собственик и не би се стигнало до решение предвид основателността на искането за спиране на ч. гр. д. № 219/2008 г. до приключване на гр. д. № 108/2008 г. Молителят пояснява, че спиране по настоящото дело е отказано под давление на съдия Е., определението за спиране абсурдно е потвърдено от окръжния съд, и вместо да се развие и приключи материалноправният спор за собствеността, въпросът за действията на ДСИ е приет за преюдициален и недопустимо е спряно производството по материалноправния спор, вместо производството по обжалване действията на ДСИ, довело до незаконосъобразност на решението. Излага и обстоятелства във връзка с издаването на обезпечителната заповед и издаденото във връзка с обезпечението удостоверение от съдия Е. - които счита за новооткрити доказателства, както и че взискателят К. е знаел, че имотът е в патримониума на добросъвестен приобретател. Във връзка с изложените съществени новооткрити обстоятелства и доказателства, които е щял надлежно да наведе в производството, ако му бяха известни и решението би било коренно различно, молителят иска решението да се отмени, като противозаконно и напълно неоснователно. С Молба вх. № 5622 от 22.VI.2009 г., постъпила по делото след приключване на устните състезания и обявяването му за решаване, освен че прави отвод на председателя на настоящия съдебен състав на ВКС, молителят сочи и основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК - при постановяване на решението, чиято отмяна иска, е взел участие съдия, който се намира в отношение на пряка зависимост от ответната страна, евентуално налице са недопустими предходни процесуални действия от същия съдия, тъй като той ефективно не е участвал в постановяване на решението. Ответникът по молбата за отмяна К. Д. К. - от гр. К. по съображения, изложени в писмен Отговор и в Писмени бележки, оспорва същата, като неоснователна, а ответниците по молбата за отмяна К. К. И. - от гр. П. и "Г" А. - гр. В. не изразява становища по същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение като обсъди доводите на страните във връзка с молбата за отмяна и като провери данните по делото, констатира следното: С влязло в сила Решение № 157 от 17. ХI.2008 г. по ч. гр. д. № 219/2008 г. на Разградски окръжен съд, на основание чл. 435, ал. 4 ГПК е отхвърлена жалбата на "Т" А. - гр. В. срещу посочените действия на ДСИ - при РС извършени по изп. д. № 60/2003 г. Изложени са съображения, че е налице правен интерес у жалбоподателя да обжалва действията на ДСИ, тъй като към деня на налагане възбраната 27.IV.2007 г., се е намирал във владение на имота, но жалбата не следва да бъде уважавана, тъй като имотът е останал собственост на длъжника въз основа постановените решения на основание чл. 26 ЗЗД. Молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на решението, постановено на основание чл. 435 и сл. ГПК, е неоснователна. Както излага и молителят, в производството по чл. 435 и сл. ГПК съдът осъществява контрол за законосъобразност на действия или отказ да се извършат съответни действия в рамките на изпълнителното производство, т.е. защитата чрез обжалване действията на съдебния изпълнител, е насочена срещу процесуална незаконосъобразност в изпълнителния процес. С решението, чиято отмяна се иска, не се разрешава материалноправен спор по същество, то не се ползва със сила на пресъдено нещо и не попада в обхвата на актовете, подлежащи на отмяна, в който смисъл е задължителната съдебна практика - т. 2 на ППВС № 2 от 1977 г. - на отмяна подлежат актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, както и съдебни актове, които поради даденото с тях разрешение на материалноправни въпроси, са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред. Ако се приеме, че е допустима отмяна на посоченото решение, не е налице поддържаното от молителя основание по чл. 301, ал. 1, т. 1 ГПК. Обстоятелствата, въз основа на които молителят иска отмяна, имат значение за решаване на въпроса дали изпълнението е насочено върху имущество на длъжника или на трето лице и са от значение за решаването на материалноправния спор за собствеността, предмет на гр. д. № 108/2008 г. на КРС. В производството по делото, образувано по жалба срещу действията на ДСИ, тази обстоятелства не могат да се преценяват. Изложените от молителя в молбата за отмяна и в Допълнителна молба 22.VI.2009 г. обстоятелства, довели до спиране на гр. д. № 108/2008 г. на КРС и до неоснователен отказ за спиране на настоящото дело, довели до сочената противозаконност и неоснователност на влязлото в сила решение, не съставляват нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, поради което въз снова на тях не може да се отмени решението на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Ако се приеме, че е допустимо поддържаното от молителя в Молба за отмяна от 22.VI.2009 г., с оглед изтичане на срока по чл. 305, т. 1 и т. 2 ГПК, основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, квалифицирано от него като основание по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК, каквото не се съдържа в Молбата за отмяна от 19.ХII.2009 г., същото е неоснователно. Молителят не представя доказателства за установяване по надлежния съдебен ред на престъпно действие на член от състава на съда по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Оплакванията на молителя срещу недопустими действия на съдия, извършени по посочените дела, с които са засегнати неговите интереси и коитоса довели до "противозаконност и до неоснователност на решението", не съставляват основание за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение