Решение № 15456 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6275/2018 г.

ВАСVI отделение11.12.2018 г.докладчик т Милка Панчева

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ оспорването от А. Д. на чл. 11 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програма за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 година ( обн. ДВ, бр. 42 от 25 април 2008 г., изм. ДВ. бр. 107 от 16 декември 2008 г., изм. ДВ. бр. 9 от 3 февруари 2009 г., изм. ДВ. бр. 83 от 25 октомври 2011 г., изм. и доп. ДВ. бр. 23 от 20 март 2012 г., изм. и доп. ДВ. бр. 60 от 7 август 2012 г., изм. ДВ. бр. 44 от 17 май 2013 г., изм. и доп. ДВ. бр. 76 от 2 октомври 2015 г., изм. и доп. ДВ. бр. 84 от 30 октомври 2015 г.), издадена от министъра на земеделието и храните. Във връзка с оспорването на Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програма за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 година в частта по чл. 8, ал. 1, т. 8, чл. 29, ал. 4 и чл. 33, ал. 1, да се изпрати писмения документ, назован "Молба" от А. Д., (като копие от същия се остави по настоящото дело и се пришие на мястото на оригинала) на Председателя на Първа колегия за образуване на ново дело по това оспорване. Решението може да се обжалва пред 5-членен състав на Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

Мотиви

Решение № 15456 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6275/2018 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на А. Д. от [населено място], чрез пълномощника адв. К., с която се оспорва чл. 11 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програма за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 година , издадена от министъра на земеделието и храните (Наредбата). Излага съображения за нищожност на разпоредбата, поради противоречието й с редица материални закони от по-висок ранг и на Конституцията на Р. Б.. Твърди, че чл. 11 от Наредбата е в противоречие и с чл. 8, ал. 4 от Кодекса на труда. Според жалбоподателката при прегледа на визираните закони, с оспорената норма се нарушава правото на труд на определен кръг лица (в конкретния случай на ползвателите на финансова помощ по мярка на ДФЗ, сключили договор с фонда), което я прави нищожна, респ. недействителна. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и се представлява от адв. К.. Ответникът – министърът на земеделието и храните, чрез пълномощника юрк. Б. оспорва жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли да бъде определено в минимален размер. Представителят на Върховна административна прокуратура счита жалбата по същество за неоснователна. Излага съображения, че не са допуснати нарушения по процедурата при приемане на подзаконовия нормативен акт, като не е налице и твърдяното противоречие с норми от по-висок ранг. Върховният административен съд прецени събраните данни по делото и намира следното: ПО ДОПУСТИМОСТТА НА Жалбата Върховният административен съд намира подадената жалба за процесуално допустима. Съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Според чл. 178, ал. 1 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето. А. Динева е представила договор, сключен между нея и ДФ "Земеделие", т. е. съставът на Върховния административен съд, шесто отделение приема, че за Д. е налице пряк и непосредствен правен интерес да претендира отмяната на подзаконовия административен акт в цитираната му част. ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА Жалбата Наредба № 9 от 03.04.2008 г. е издадена от компетентен орган – министърът на земеделието и продоволствието по законовата делегация на § 35, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗПЗП, според който министърът на земеделието и продоволствието издава наредби по прилагането на Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Подзаконовият нормативен акт е издаден в съответната форма и при спазване на административнопроизводствените правила. По делото е приложен доклад на зам. – министъра на земеделието и продоволствието до министъра на ресорното министерство относно проекта на Наредба № 9/03.04.2008 г. Представена е таблица за отразяване на бележките от Дирекция "Правни дейности", постъпили по проекто наредбата за приложение на мярката "Създаване на стопанства на млади фермери", забележки на ДФЗ по проекта на Наредбата, от което се установява, че е проведено и обществено обсъждане по проекта на подзаконовия нормативен акт. Приложено е и публикуването й в Д. вестник. Върховният административен съд намира, че сочените в жалбата норми на актове от по-висока степен от атакуващата – чл. 48, ал. 1 от Конституцията на Р. Б. и чл. 8, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ) не установяват противоречие с оспорения текст на чл. 11 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. Съгласно оспорената норма на чл. 11 от подзаконовия нормативен акт в случай, че ползвателят на помощта има трудови или служебни правоотношения за повече от 4 часа дневно, той се задължава до три месеца от датата на сключване на договора за отпускане на финансовата помощ по чл. 21, ал. 2 да прекрати тези взаимоотношения или да ги ограничи до 4 часа дневно. В чл. 48, ал. 1 от Конституцията на Р. Б. е закрепено правото на труд, което безспорно е основното човешко право. Какво обаче гарантира конституционното право на труд? Правото на труд включва възможността гражданинът свободно да избира своята професия и с оглед на нея да извършва работа. На това право на гражданите съответства задължението на държавата да се грижи за създаването на условия за осъществяването му. Но правото на труд не е абсолютно право. То може да бъде предмет на различни ограничения. В своята практика Конституционният съд приема, че "конституционното право на труд, включително правото да се заема определена длъжност, не е абсолютно право и подлежи на различни ограничения от обективен или субективен характер" (Решение № 18 от 14.11.1997 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 12/1997 г.; Решение № 3 от 25.09.2002 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 11/2002 г.). Така също Конституционният съд приема, че правото на труд "не означава обаче да се осигури на всеки да упражнява професията си по един-единствен избран от него начин. Той може да работи и друга работа съобразно своята квалификация" (Решение № 3 от 25.09.2002 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 11/2002 г.; Решение № 3 от 13.04.2006 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 4/2006 г.). Следователно, съдържанието на конституционното право на труд не гарантира на гражданите право на работа по точно избрания от тях начин и на точно избраното от тях място на упражняване на професията. Правото на труд на жалбоподателката, съответно на лицата, които са сключили договор за безвъзмездна финансова помощ по мярка на ДФЗ, с установеното от Конституционния съд съдържание, не изключва законовия регламент на условията, при които то може да бъде упражнявано. Поради това предвиденото ограничение в чл. 11 от Наредбата, за упражняване на труд не повече от 4 часа на ден по трудово или служебно правоотношение, докато се изпълнява договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, не е в противоречие с основното човешко право на труд, прокламирано в чл. 48, ал. 1 от Конституцията. Съдът не установи и противоречие на оспорената норма с чл. 8, ал. 4 от КТ, с която разпоредба се предвижда, че трудовите права и задължения са лични. Отказът от трудови права, както и прехвърлянето на трудови права или задължения са недействителни. В случая разпореденото в чл. 11 от Наредбата ограничаване на работното време по трудови или служебно правоотношение в рамките на 4 часа за работния ден, е предвидено и в чл. 4. 29 от договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, според който ползвателят е длъжен да няма трудови или служебни правоотношения за повече от 4 часа дневно за срок от 5 години след сключване на договора при спазване условията по чл. 11 от посочената по-горе. Така казано, при подписване на договора жалбоподателката се съгласява с това условие и следва в тримесечен срок да промени трудовия си или служебен договор, като намали работното си време до 4 часа. Не се установява соченото от Д. противоречие с чл. 8, ал. 4 от КТ. В случая с оспорената разпоредба, нито се променя личния характер на трудовите/служебните правоотношения, които са възникнали преди сключване на договора с ДФЗ, нито се предвижда предварителен отказ от осъществяването на трудови функции. Предвидената разпоредба ограничава трудовото правоотношение чисто времево, като мотивът на законодателя е да намали наполовина законоустановеното стандартно работно време по възникнало правоотношение, за да може лицето, което е кандидатствало да се занимава и със земеделското производство, за което е сключило договора по мярката "Създаване на стопанства на млади фермери". При пълна заетост на земеделския производител с дейност извън тази, за която му е предоставена финансовата подкрепа, би се стигнало до неизпълнение на сключения договор, съответно и на проекта. На ползвателя на помощта се предоставя възможност за продължаване на трудовите/служебните правоотношения при намалено работно време или в случай на невъзможност да изпълнява дейността, за която е подписан договора – да ги прекрати. Дадена е възможност за субективна преценка на кандидата да определи приоритетите си в зависимост от работната ръка, с която разполага. В случая не е поставено изискване при всички случаи прекратяване на правоотношения по КТ, ЗДСл, а е поставено изискване за намалено работно време при престацията на труд, като освен всичко друго е даден 3 месечен период, в който ползвателят на безвъзмездната финансова помощ може да преуреди трудовите си, съответно – служебните си правоотношения.

Цитирани разпоредби

1