Решение № 247 от 13.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6841/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Л. С. Й., подадена чрез пълномощника адв. Радославов, срещу Решение 1834/20.03.2024 г., постановено по адм. дело 6518/2023 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на лицето против Ревизионен акт (РА) Р-22221720001941-091-001/29.10.2020 г., издаден от органи по приходите, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) София пр ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва решаващия извод на съда, според който са налице укрити приходи от търговска дейност през данъчните периоди 2017 г. и 2018 г., като оспорва законосъобразността на установените по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК задължения. Твърди, че по делото не са представени годни доказателства за изпратените стоки, а единствено обобщена информация в табличен вид, предоставена от Еконт Експрес ООД. Счита, че съдът не е спазил задължителните указания, дадени от касационната инстанция, както и че експертизата е надхвърлила зададените ѝ задачи. Искането е за отмяна на решението на административния съд в атакуваната му част и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде уважена жалбата против процесния ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Директорът на Дирекция ОДОП София пр ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрк. Тодорова, в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Делото е във фазата на втора касация, след като с Решение 7006/27.06.2023 г., постановено по адм. дело 4304/2023 г. по описа на ВАС, Първо отделение, е отмено Решение 1328/01.03.2023 г., постановено по адм. дело 5734/2021 г. по описа на АССГ. С решението на касационната инстанция е прието, че данните, предоставени в електронен формат от Еконт Експрес ООД, са били обект на проверка, завършила с Протокол П-22221718198948073-001/30.03.2020 г., който е присъединен в хода на ревизията. Въз основа на писмени обяснения на Й. е установено, че лицето е извършвало онлайн търговия със стоки. Касационната инстанция е приела, че приходните органи са доказали наличие на предпоставката, предвидена в чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, като не е изяснен размерът на подлежащата на облагане данъчна основа. Дадени са указания, при повторното разглеждане на делото, да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза, която да изчисли размера на получените плащания от наложени платежи и парични преводи, изплатени по банкова сметка на Й., както и тези за плащания в брой, за които са представени оригинали на първични счетоводни документи от куриерската фирма и попадат във времевия обхват на ревизията. При повторното разглеждане на делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, кредитирана от съда. Административният съд, след извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 2 от ДОПК, е отменил ревизионния акт относно установените с него задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2017 г. и 2018 г., както и за задължения по ЗДДС за разликата над 12 689,93 лв. главница и 2 695,07 лв. лихви до установените с РА задължения в размер на 12 813,60 лв. главница и 2 720,00 лв. лихви. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Прието е, че приходните органи са доказали наличието на укрити доходи, съставляващо предпоставката, предвидена в чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, обуславяща протичане на ревизията по особения ред. Решаващата инстанция е изложила мотиви, че получените суми по банкова сметка на Й. са именно доходи от търговската дейност на лицето, чиито писмени обяснения, дадени в хода на ревизията, са в същия смисъл. Потвърден е изводът на ревизиращия екип, че лицето към м. 02.2018 г. е достигнало предвидения в ЗДДС оборот, изискващ регистрация, като не е изпълнило задължението си да подаде заявление в предвидения срок. При съобразяване със заключението по ССчЕ, съдът е формирал решаващ извод, че получените от Й. доходи от електронна търговия за ревизирания период възлизат на общо 111 460,47 лв. при установени в рамките на ревизията 111 831,47 лв., като действителният размер на дължимия годишен и авансов данък по ЗДДФЛ е 5 443,43 лв. при установен с РА 5 508,84 лв., а на ДДС 7 246,50 лв. вместо 7 304,75 лв. С оглед тези установявания първоинстанционният съд е уважил жалбата на ревизираното лице до посочените по-горе размери. Решението е валидно, допустимо и правилно, като не се установяват сочените от касатора пороци. Съдът е установил точно и пълно относимите към предмета на спора факти, въз основа на които е формирал правилни изводи по приложението на материалния и процесуален закон, които се споделят и от настоящата инстанция и към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК. Неоснователно касаторът твърди, че обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК е останало недоказано, поради което незаконосъобразно в тежест на Й. са установени задължения по ЗДДФЛ и ЗДДС спрямо определена по особения ред данъчна основа. Обосновано и въз основа на съвкупна преценка на доказателствения материал по делото, като и при съобразяване указанията на касационната инстанция, които съгласно чл. 224 АПК са задължителни, съдът е приел, че лицето е извършвало търговска дейност без да има регистрация като ЕТ, от която е получавало доходи, подлежащи на облагане по реда на ЗДДФЛ, както и че е достигнало прага, предвиден в ЗДДС, изискващ регистрация за нуждите на този закон. По делото безспорно е установено, включително с писмени обяснения на Й., че същата е продавала различни стоки онлайн чрез куриерското дружество Еконт Експрес ООД. Сумите от продажбите са постъпвали по банкова сметка на лицето (наложени платежи и парични преводи), както и в брой. Видно от решението на административния съд, в изпълнение указанията на ВАС, при определяне данъчната основа, подлежаща на облагане, са взети предвид единствено сумите, постъпили по банкова сметка на лицето, като и тези, за които от Еконт Експрес ООД са представени оригинали на РКО и които попадат във времевия обхват на ревизията. Поради това неоснователно е възражението в касационната жалба, че по делото не са налице годни доказателства, а единствено обобщена информация на електронен носител. В този смисъл е неотносима и цитираната в касационната жалба съдебна практика, тъй като изводът за наличие на укрити доходи е обоснован с надлежни доказателства РКО и банкови извлечения, като при преценката за размера на сумите, подлежащи на облагане, са изключени обобщените данни от куриерското дружество. Неоснователни са и твърденията в жалбата, че назначената по делото експертиза надхвърля поставените ѝ задачи. Съдът е допуснал именно поставените от процесуалния представител на Й. въпроси, както са формулирани с молба от 28.07.2023 г. (л. 13). Предвид изложеното, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, и като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 1 780,78 лв., на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,