Решение № 10844 от 11.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4307/2019 г.

Решение № 10844 от 11.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4307/2019 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директор на Дирекция "ОДОП" моли да бъде отменено като неправилно решение № 942/18.02.2019 г. по адм. д. № 6343/2018 г. на Административен - съд София град, с което е отменен РА № Р-22221517002761-091-001/21.11.2017 г. на ТД на НАП -София. Поддържа, че е налице касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК – решението е недопустимо. Алтернативно, в допълнение към касационната жалба, твърди неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и допълнението към нея. Моли решението да бъде отменено и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба "Бондис" ООД по съображения в писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба e допустимa и подаденa в срок, а разгледана по същество е основателна. Направеният подробен анализ на доказателствата потвърждава тезата на касатора за недопустимост на постановеното от АССГ решение. На основание чл. 156, ал. 1 и 2 от ДОПК може да се обжалва пред съда първоначалният административен акт само в частта, която е обжалвана по административен ред и е потвърдена при това обжалване. Видно от подадената жалба до директора на Дирекция "ОДОП" София, ревизираното лице е обжалвало ревизионния акт относно установените задължения общо за 402 796,39 лв., които включват: задължения по ЗДДС 223 499,26 лв със 73 519,45 лв лихви, задължения по ЗКПО за 2014 г. 40 039, 70 лв с 10 791,51 лв. лихви и задължения по ЗКПО за 2015 г. в размер 47 095,ЗЗ лв със 7851,14 лв лихви. Сборът на задълженията е 402 796, 39 лв. На л. 78 от делото в жалбата по административен ред е уточнено, че се обжалва увеличението на финансовия резултат за 2015 г. на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО със 470 953,35 лв. - стойност по фактурите, по които е отказан данъчен кредит. На същата страница е описано увеличението на финансовия резултат за 2015 г. със сумата 302 480 лв. на основание чл. 15 и чл. 16 от ЗКПО, представляваща неотчетен приход от апортна вноска на недвижим имот в "Сенди дом" ЕООД. По така подадената жалба решаващият орган се е произнесъл с решение, с което в частта относно задълженията по ЗКПО за 2015 г. е изменил финансовия резултат формиран по чл. 26, т. 2 ЗКПО във връзка с признати за реално изпълнени доставки от двама доставчика и непризнати доставки от трети доставчик - "МВС Комерс България". Поради липса на жалба против РА в частта за определен корпоративен данък с лихви за 2015 г. в резултат на увеличението на финансовия резултат на основание чл. 15 и чл. 16 от ЗКПО в тази част РА е влязъл в сила. Производството пред административния съд е било образувано срещу ревизионния акт, в частите, в които е изменен, съответно потвърден, като по указание на съда дружеството е уточнило в молба от 29.06.2018 г. /л. 128 от делото/, че не поддържа жалбата относно непризнатите доставки на "МВС Комерс България", но поддържа нищожност, при условие на съществено нарушение на материалния закон на РА в частта му за установен корпоративен данък за 2015 г. във връзка с извършения апорт в дружеството "Сенди дом" ЕООД. В молбата изрично уточнява, че при административното обжалване на РА ревизираното лице не е оспорило акта в тази част, но предвид, че нищожността не е ограничена със срок, въвежда пред административния съд това основание за отмяна на РА. С оглед ново разпореждане на съда за уточняване предмета на жалбата, дружеството с молба от 16.07.2018 г. заявява, че обжалва единствено частта от РА, с която е увеличен финансовия резултат с 302 480 лв. и е определен допълнително корпоративен данък за 2015 г. вследствие на неотразен приход от извършена непарична вноска в капитала на "Сенди дом" ЕООД. Съдът е разгледал спора по същество в нарушение на чл. 156, ал. 2 от ДОПК, съгласно който ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред. От анализа на проведеното административно и съдебно обжалване на РА, настоящата инстанция констатира, че предмет на спора е бил РА в отделни части и относно отделни, конкретно посочени задължения. Допълнително начисления корпоративен данък за 2015 г. по реда на чл. 15 и чл. 16 от ЗКПО, във връзка с извършена от "Бондис" ЕООД непарична вноска в капитала на новоучреденото дружество "Сенди дом" ЕООД и размера на отразения от тази операция приход, не е бил предмет на обжалване пред директора на Дирекция "ОДОП"-София. Тази констатация не се отрича, напротив, потвърждава се и от ревизираното лице в подадената до съда жалба. При така установеното и на основание чл. 156, ал. 2 от ДОПК съдът се е произнесъл по недопустима жалба. Постановеното решение по недопустима жалба следва да бъде обезсилено, а производството по делото следва да бъде прекратено. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция по 500 лв – общо 1000 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,