Решение № 7287 от 3.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3039/2009 г.

Решение № 7287 от 3.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3039/2009 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Емилия Михайлова Константинова в качеството й на юрисконсулт и пълномощник на Кмета на община Самоков и по касационна жалба на Адриана Атанасова Маркова от гр. София срещу решение № 763 от 29.12.2008 г. по адм. дело № 732/2008 г. на Административен съд София област, като и в двете касационни жалби са изложени доводи за неговата необоснованост и незаконосъобразност. Ответникът по касационните жалби Георги Филипов Филчев е изразил становище за тяхната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са основателни. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед № ЛС-01-883 от 16.07.2008 г. на кмета на община Самоков. Заповедта е издадена на основание чл. 195, ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, като с нея е наредено собственикът Георги Филчев да възстанови доброволно "Вътрешно стълбище" в състоянието което е конфигурирано съгласно съдебно решение по гражданско дело № 90 от 12.03.2001 г. и съгласно издадено удостоверение за търпимост № ТС-У-125 от 25.08.2006 г. Съдът е изложил мотиви, че оспорената заповед не съдържа фактически основания, послужили за издаването й, с което е наложен извода за нейната незаконосъобразност, поради нарушение на изискването за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Посоченото фактическо основание от административния орган в заповедта извършено преустройство на вътрешно стълбище в кв. 68, УПИ VIII-1078 от Георги Филчев без знанието и съгласието на съсобственика, което обстоятелство е изложено и в констативния акт е ценено от съда като неотносимо към разпоредбата на чл. 195, послужила като основание за издаването на административния акт. Съдът е изложил мотиви за допуснато процедурно нарушение на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ при издаването на заповедта и по-конкретно приел е, че липсват данни за изслушването от комисията, съставила акта на Георги Филчев и че констатациите на комисията са направени в нарушение на предвидената в закова процедура. С изложени съображения в тази посока е постановено обжалваното решение. Съдът неправилно е приложил материалния закон. Необоснован е изводът на съда, че заповедта не съдържа фактически основания, тъй като в нея е наредено Георги Филчев да възстанови доброволно вътрешни стълбище в състояние конфигурирано съгласно гр. дело № 90/2000 г. на Самоковския районен съд. Видно от това решение, неуспешно е проведен ревандикационен иск, заведен от Георги Филчев за признаване по отношение на ответниците Георги Филчев за собственик на таванския етаж на процесната сграда. В мотивите на решението по гражданското дело стълбището е обозначено да обслужващ втория и таванския етаж на сградата. Заповедта е издадена на основание констативен протокол № 21 от 03.06.2008 г. съставен от специалисти на общината, в който подробно са изложени всички фактически основания с констатации че в УПИ-1078 в кв. 8 по плана на гр. Самоков, индивидуализиран и съобразно влязлата в сила кадастрална карта на землището на гр. Самоков от страна на Георги Филчев, който се легитимира като собственик на първия етаж от жилищна сграда и на 3/4 от идеалните части на дворното място, е извършено преустройство, изразяващо се в премахване на входната врата. На нейно място е направена тухлена зидария, като е поставен прозорец с размери 90/90 см над зидарията, преградено е стълбището с тухлен зид 1/2 тухла вътре в жилището, като по този начин се елиминира достъпа до собствеността на Адриана Маркова-съсобственик на втория етаж на жилищната сграда и и на таванския етаж на триетажната сграда. Тъй като в заповедта е посочен констативния протокол, изложените в него фактически основания са неразделна част от заповедта, поради което административния акт е издаден при спазване на нормативните изисквания на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Посочено е и удостоверение за търпимост по § 16 от ЗУТ, издадено на името на Адриана Маркова касаещо входно антре и трети тавански етаж, като от данните по делото е видно, че това антре обслужва процесното стълбище. При тези доказателства, съдът неправилно е стигнал до извода, че с извършеното преустройство законосъобразно е възстановено фактическо положение съгласно проекта на сградата от 1969 г. Също така първоинстанционният съд избирателно е интерпретирал заключението на вещото лице, което не е дало отговор на основни въпроси, считайки ги за такива от правно естество. Вещото лице е предоставило на съда да прецени дали изходното законово положение за преустройство е това, произтичащо от плана от 1969 г. или произтича от съдебно решение по гр. дело № 90/2000 г. на Самоковския районен съд, въз основа на което е издадено на Адриана Маркова удостоверение за търпимост. Неправилно съдът се е позовал на заключението на вещото лице и е стигнал до необоснован извод, че с извършеното строителство е възстановено фактическото положение по плана от 1969 г., тъй като след като данните сочат, че през 1978 г. е извършено преустройство на сградата със съгласието на Георги Филчев и са изградени вътрешна стълба и входно антре, с ползване от касаторката от от 1978 г., това е фактическото положение което следва да се счита за изходна точна на направеното преустройство. За удостоверяване на това фактическо положение е издадено удостоверение за търпимост по § 16 от ПЗР на ЗУТ, поради което Георги Филчев неправомерно е премахнал описания в заповедта обект. От съда са игнорирани мотивите, изложени във представеното като доказателство по делото влязло в сила решение по гр. дело № 90/2000 г., според което при изграждане на втория жилищен етаж от Адрияна Маркова са създадени самостоятелни обекти на собственост - отделни жилища, като вътрешното стълбище е единственият достъп до втория етаж и до таванския етаж на касаторката, поради което нейните права са защитими по реда на издадената заповед. Неоснователен е доводът на жалбоподателя пред първоинстанционния съд за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, поради не изслушване на същия от комисията преди издаването на констативния акт. Видно от данните по делото, макар и след издаването на акта, но преди издавеното на оспорения административен акт, Георги Филчев е дал писмено възражение от 10.06.2008 г., до кмета на община Самоков, от което следва, че преди издаването на заповедта неговото възражение е било известно на административния орган и е съобразено с издаването на оспорената заповед, поради което не е допуснато съществено нарушение в процедурата по чл. 196, ал. 2 от ЗУТ. От съдържанието на възражението следва, че Георги Филчев се позовава на плана от 1969 г., на нотариален акт от 1975 г., на неправомерно издадено удостоверение за търпимост и за неузаконяване на по § 184, ал. 12 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, които доказателства според него му дават правото да премахне извършения от касаторката строеж. По отношение на плана от 1969 и удостоверението за търсения имот, същите възражения са направени пред съда и представените доказателства са обсъдени. Относно възражението за незаконност на строежа на касаторката, без конкретизация кой обект точно е незаконен, тези доводи не са относими към настоящото производство. В случая заповедта следва да се преценява само на посоченото в нея основание, а не следва да се преценяват обстоятелства относими за производство по чл. 225 от ЗУТ, които биха могли да бъдат предмет на друго производство по ЗУТ. От друга страна, като се има предвид предмета на заповедта, която не е за премахване на негоден за ползване строеж, а е за възстановяване на извършени промени на строеж, които влошават отделни негови характеристики, както и че адресатът на заповедта е упражнил правото си на обжалване пред съда, то правото на защита на Георги Филчев не е нарушено и тъй като не се установи допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, то възражението в тази посока е неоснователно. Установява се от събраните по делото доказателства, че извършената промяна засяга определени помещения от сградата, като вътрешна стълба и входно антре, които по своето предназначение осигуряват достъп до втория и таванския етаж на сградата, които се ползват с това предназначение от 1978 г., от когато е извършено преустройство на сградата със съгласието на Георги Филчев. При тези данни, посоченото от административния орган в заповедта фактическото основание е в съответствие с приложената правна норма от ЗУТ, поради което настоящата инстанция приема, че оспорената заповед е законосъобразна. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което настоящата инстанция приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени. Вместо него Върховният административен съд следва да постанови друго решение, с което да отхвърли като неоснователна жалбата на Георги Филипов Филчев срещу заповед № ЛС-01-883 от 16.07.2008 г. на Кмета на Община Самоков. Воден от изложеното, Върховният административен съд, второ отделение на основания чл. 221, ал. 2 от АПК