Решение № 10172 от 29.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2542/2009 г.

Решение № 10172 от 29.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2542/2009 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Татяна Иванова Ботева, в качеството й на управител на "Ботева консулт инженеринг" ЕООД, срещу решение № 1149 от 23.12.2008 г. по адм. дело № 226 по описа за 2008 г. на административния съд - Бургас. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълненото" - гр. Бургас не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, с оглед разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Бургас е бил РА № 02001371 от 14.11.2007 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-12 от 9.01.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на търговското дружество по прилагането на ЗДДС (отм.) за ревизиран период 1.04.2002 г. - 31.03.2007 г., по прилагането на ЗОДФЛ (отм.) за ревизиран период 1.04.2002 г. - 31.12.2006 г. и по прилагането на ЗКПО (отм.) за ревизиран период 1.01.2001 г. - 31.12.2006 г. В резултат на това на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 52 500.00 лв. и е начислена лихва за забава в размер на 33 950.31 лв. по фактури, издадени от "Крис" ООД, "Миган" ЕООД, "Делта ком 2001" ЕООД, ЕТ "Алекс-Елена Стефанова", "Венис 2002" ЕООД, ЕТ "Боллдер-Тодор Райчев" и ЕТ "Сигма-99-Петър Асенов" за данъчни периоди м. април, м. юни, м. юли, м. август, м. септември, м. ноември, м. декември 2002 г. и м. март 2003 г., на основание чл. 64, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 55, ал. 6 и чл. 65, ал. 4, т. 1 и т. 4 от ЗДДС (отм.). С РА са определени и задължения по ЗКПО (отм.) на основание чл. 14, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 2, т. 16 от ЗКПО (отм.) за 2001 г., на основание чл. 23, ал. 2, т. 17 от ЗКПО (отм.) за 2002 г., на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) за 2003 г., в резултат на увеличаване на финансовия резултат на дружеството с разходите по процесните фактури, понеже с отчитането им е целял да се отклони от данъчно облагане. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена фактическата страна по спора и са направени съответните на нея правни изводи, като преценката е за законосъобразност на обжалвания РА. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. В хода на административното производство не са били намерени на адреса за кореспонденция преките доставчици на ревизираното лице "Крис" ООД, "Миган" ЕООД, "Делта ком 2001" ЕООД и "Венис 2002" ЕООД за връчване на ИПДПОЗЛ, като връчването е станало по реда на чл. 32 от ДОПК. Такова ИПДПОЗЛ е връчено на ЕТ "Алекс-Борис Петков", правоприемник на ЕТ "Алекс-Елена Стефанова", правоприемник на "ЕТ "Красимир Владов", но едноличния търговец, собственик на фирмата не е представил исканите доказателства и не е дал обяснения във връзка с установяването на правнорелевантните факти. Органът по приходите се е позовал на чл. 64, ал. 1, т. 2 и чл. 65, ал. 4, т. 1 и т. 4 от ЗДДС (отм.), за да откаже правото на данъчен кредит по повод доставките от тези доставчици. По повод доставката от ЕТ "Сигма-99-Петър Асенов" е осъществена проверка при търговеца, като е съставен ПИНП от 23.05.2007 г. на ТД на НАП - гр. София. Констатирано е, че ДДС не е начислен, съгласно изискванията на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) и на това основание е отказано правото на данъчен кредит. По повод две доставки от ЕТ "Боллдер-Тодор Райчев" е извършена проверка в националната информационна система, като се констатира, че от 7.11.2002 г. не съществува такава фирма, според решение от същата дата на СГС под № 020002. Процесните фактури са издадени на 5.03. и 20.03.2003 г., към които дати е видно, че такъв данъчен субект не съществува, поради което и правото на данъчен кредит е отказано на чл. 65, ал. 4, т. 1 от ЗДДС (отм.). Отказано е и право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Дими" ЕООД, като е направено ИПДПОЗЛ, което е връчено по пощата с писмо с обратна разписка. В изпълнение на това са представени част от исканите документи. Не са представени такива във връзка с реалността на доставките, за които са издадени фактурите с предмет СМР. Установено е, че разплащането е извършено в броя, без да са представени извлечения от дневен финансов бон от ЕКАФП, свидетелство за регистриран касов апарат. Установен е предходен доставчик "Лазур 2001" ЕООД. Връчено е ИПДПОЗЛ по реда на чл. 32 от ДОПК. Не са представени никакви доказателства. Органът по приходите се е позовал на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). По делото не се ангажирани никакви доказателства освен съдебно-счетоводна експертиза със задача да провери след проверка на счетоводството на жалбоподателя дали е осъществено плащане по спорните фактури, издадени от доставчиците и дали е осъществено плащане по "ДДС-сметките" на същите. Експертът дава заключение, че по всички фактури е осъществено плащане на целите стойности по тях в брой или по банков път на посочените данни и начин на оформяне според констативната част на заключението. Начисленото ДДС не е платено по "ДДС-сметките" на доставчиците. Други доказателства не са ангажирани. Обжалваното решение е правилно. Твърденията в касационната жалба за допуснати нарушения от съда не се явяват основателни и доказани. След като административният ревизиращ орган е издал РА, той е посочил фактическите и правните основания затова, и при оспорването му доказателствената тежест е на ревизираното и задължено лице. В спора правнорелевантни факти са тези относно начисляването на данъка, който се установява след проверка счетоводството на данъчния субект, представянето на доказателства от страна на преките доставчици във връзка със счетоводния статут на доставките, посочване на предходни доставчици и представяне на доказателства относими към реалното извършване на доставките, респ. и относно плащането осъществено по тях, включително и на ДДС по "ДДС-сметката" на съответния доставчик. По делото са ангажирани доказателства относно плащане по процесните доставки, което не е достатъчно основание да се приеме, че същите са реални, респ. внасяне на ДДС по "ДДС-сметката" на доставчика", за да се признае правото на данъчен кредит при реалните доставки. Не е ангажирано доказателство и относно съществуването в правния мир към меродавния момент на издаване на фактурите на ЕТ "Боллдер-Тодор Райчев". Обжалваното решение в тази част на спора е правилно, като предметът на съдебния контрол е съдебният акт при изложените в касационната жалба доводи, които го определят, а не депозираната писмена защита, по която не се дължи произнасяне. По повод определените с обжалвания РА допълнителни задължения за преки данъци за отчетните 2001 г., 2002 г. и 2003 г. в резултат на увеличаване на финансовия резултат на дружеството на основание чл. 23, ал. 2, т. 16 от ЗКПО (отм.), на основание чл. 23, ал. 2, т. 17 от ЗКПО (отм.) и чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) с разходите по доставките, обсъдени по-горе в административното производство е констатирано, че това са тези за СМР по 23 броя фактури, издадени от "Дими" ООД в размер на 82 130.00 лв. за първата посочена година; по 15 броя фактури, издадени от "Крис" ООД в размер на 251 000.00 лв. и една фактура, издадена от ЕТ "Алекс - Елена Стефанова" на стойност 10 000.00 лв. за втората посочена година. За третата посочена година увеличението е общо в размер на 39 000.00 лв., по фактура, издадена от "Миган" ООД на стойност 4 368.00 лв., по две фактури, издадени от "Делта ком 2002" ЕООД на стойност 8 750.00 лв., по две фактури, издадени от "Веникс 2002" ЕООД на стойност 9 912.00 лв. и по две фактури, издадени от ЕТ "Боллдер-Тодор Райчев" на стойност 9 870.00 лв. И трите разпоредби, на които се е позовал органът по приходите предвиждат увеличаване на финансовия резултат за данъчни цели с разходи, които произтичат от сделки между свързани лица и от сделки с трети лица, съгласно глава първа, раздел IV и от сделки или трансфери, съгласно глава първа, раздел IV. В мотивите на съдебния акт е обсъдена тази страна по спора, като е направена преценка за законосъобразност на обжалвания РА в тази му част. Следва да се има предвид, че цитираните разпоредби в приложимите редакции препращат към чл. 13 и сл. от ЗКПО (отм.), като ревизиращият орган конкретно се е позовал на чл. 14, ал. 1 и чл. 15, ал. 2 от ЗКПО (отм.). В първата разпоредба изрично е записано, че когато една или повече сделки са сключени и с цел отклонение от данъчно облагане (изм. "и при условие, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане") дължимият данък са определя без да се вземе под внимание частично или изцяло резултатът от тези сделки. В чл. 15, ал. 2 от ЗКПО (отм.) изрично е записано, че в случаите по чл. 14, когато резултатът за отчетния период на ЗДЛ е намален или отчетена загуба, при определяне на дължимия данък се увеличава финансовия резултат преди данъчното преобразуване със сумите, произтичащи от тези сделки. При тези констатации на ревизиращия орган и след като се оспорва акта му, доказателствената тежест, че обсъжданите сделки не са сключени с цел отклонение от данъчно облагане е в лицето на ревизирания и задължен данъчен субект. Обсъжданите доставки с посочените стойности са приети от същия този орган като нереални такива, поради което и отчетените по тях разходи целят да намалят финансовия му резултат. Налице е хипотезата на обсъжданата разпоредба, поради което правилно е увеличен финансовия резултат за данъчни цели с тях, респ. са доначислени допълнителни размери за отделните преки данъци, уредени в ЗКПО (отм.). Обжалваното решение е правилно и в тази част на спора. По повод възражението за неправилна преценка на разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК с оглед изтичане на преклузивния срок, визиран в нея за образуване на ревизионно производство, то същото е неоснователно. В процесния случай ревизионното производство е образувано въз основа на ЗВР № 1371 от 1.08.2007 г., а съгласно цитираната разпоредба срокът започва да тече от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. В спора това е декларация по чл. 51, ал. 2 от ЗКПО (отм.), която се подава до 31 март на следващата календарна година или конкретно това е след изтичане на 2002 г., поради което цитираният петгодишен преклузивен срок се явява спазен. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение