Решение № 14125 от 22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12508/2018 г.

Решение № 14125 от 22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12508/2018 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби – на директора на дирекция "Териториално планиране" към Направление "Архитектура и градоустройство"- СО и на Д. Михайлов, Д. Михайлов, С. Михайлова и Р. Михайлов чрез адв. Будинов, против решение № 4516/4.07.2018 г., постановено по адм. дело № 2361/2018 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбите. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество са основателни по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с възражение от кмета на район Връбница, СО против виза за проектиране № ГР-94-Д-44/12.10.2015 г., издадена от директора на дирекция "Териториално планиране" към направление "Архитектура и градоустройство". Съдът е обявил нищожността на визата като издадена от некомпетентен орган. Решението е недопустимо. Предмет на оспорване в случая е скица-виза за проектиране от вида по чл. 140, ал. 2 ЗУТ. Съгласно разпоредбата, визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36 ЗУТ. В чл. 140, ал. 3 ЗУТ са посочени случаите, в които издаването на виза за проектиране е задължително. От съдържанието на оспорената скица с виза за проектиране е видно, че същата не е издадена на нито едно от основанията по чл. 140, ал. 3 ЗУТ и не допуска строителство, различно или непредвидено в плана за застрояване. С нея само се определят параметрите на допустимото застрояване в конкретния поземлен имот и същата е предпоставка за издаване на инвестиционни проекти и разрешение за строеж, което може да се оспори от лицата, чиито права се засягат. В този случай актът не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, поради което образуваното пред първоинстанционния съд производство е недопустимо на основание чл. 159, т. 1 АПК. За изчерпателност следва да се посочи, че съгласно т. 2. 2 на заповед № РД-09-50-1042/6.12.2012 г. на главния архитект на СО, директорът на дирекция "Териториално планиране" към направление "Архитектура и градоустройство"- СО има право да издава визи със съдържание като процесната, т. е същата е издадена от компетентен орган. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 2 АПК, решението като недопустимо следва да бъде обезсилено и делото прекратено. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав