Решение № 13024 от 30.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11705/2016 г.

Решение № 13024 от 30.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11705/2016 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ж. Л. Б. от гр. С. срещу решение № 5593 от 10.08.2016 г. по адм. дело № 9712/2015 г. на Административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № П2-579/02.04.2014 г. на директор на Дирекция "Социално подпомагане"-район "О.", потвърдена с Решение № РД 01-300/13.06.2014 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" С. - град. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, ал. 3 от АПК. Касаторът моли да се отмени обжалваното решение на Административния съд - С. - град, иска се отмяна и на административния акт, както и да се върне преписката на административния орган, претендират се направените разноски, представляващи възнаграждения на вещи лица за извършени съдебно-медицински експертизи и направено изследване ЕМГ, възразява и моли съда да намали размера на изплатената сума на вещо лице д-р Илиев за извършена съдебно - медицинска експертиза. Ответната страна - директорът на Дирекция "Социално подпомагане"-район "О.", С. -град, чрез юрисконсулт Лазарова в писмено становище оспорва касационната жалба и моли решението, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 5593 от 10.08.2016 г. по адм. дело № 9712/2015 г. Административен съд С. - град е отхвърлил жалбата на Ж. Б. срещу № П2-579/02.04.2014 г. на директор на Дирекция "Социално подпомагане"-район "О.", потвърдена с Решение № РД 01-300/13.06.2014 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" С. - град, с която е отказана месечна добавка за социална интеграция по чл. 42, ал. 2, т. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания/ЗИХУ/. За да постанови това решение, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с целта на закона и при точно прилагане на материалноправните разпоредби. Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Обжалваното решение не страда и от твърдяните от касатора пороци. То е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани и правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не е нужно дословно да бъдат преповтаряни. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно приобщения доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по съществото на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията), решаващият съдебен състав е извел обоснован извод за законосъобразност на процесната заповед. По делото е установено, че Ж. Б. е подал заявление-декларация с вх. № П2 579/1.04.2014 г. за отпускане на месечна добавка за социална интеграция по реда на чл. 25 ППЗИХУ. Представени са експертно решение № 2523/17.10.2013 г. на ТЕЛК при МБАЛ - С. и частично експертно решение на НЕЛК № 0966/20.11.2013 г., от които се установява, че Б. е с 52 % трайно намалена работоспособност за 3 години с водеща диагноза "Камък на пикочните пътища, неуточнен". В рубриката на общите заболявания са включени и болести на опорно-двигателния апарат и на периферната нервна система: Състояние след болест на Шойерман - Мау, Дискова протрузия Л4 - 5, Дискова херния Л5-С1, Радикулопатия Л5, С1 двустранно, с обща оценка 30 % по чл. 7, т. 15 НМЕР 2010. Представена е и социална оценка от комисия, назначена със Заповед № РД 09 171/22.10.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане"- район О. за оценка на обстоятелствата по чл. 12, ал. 2 ЗИХУ, в която няма предложение за отпускане на добавка за социална интеграция за транспортни услуги, а е направено предложение за отпускане на добавка за социална интеграция за обучение по чл. 27 ППЗИХУ. Срокът на действие на оценката е 30.10.2016 г. С. З. № П2 579/2.04.2014 г., предмет на първоинстанционното производство, директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - О. е отказал отпускането на исканата месечна добавка за социална интеграция, с мотиви, че в изготвената социална оценка (заседание на комисията от 14.03.2014 г.) няма предложение за отпускане на интеграционни добавки за транспортни услуги. Заповедта е обжалвана по административен ред, с Решение № РД 01-300/13.06.2014 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" С. - град я е потвърдил. В хода на процеса пред първоинстанционния съд е назначена и допусната съдебна - медицинска експертиза, установено е от заключението на вещото лице, че същото се е запознало с предоставената медицинска документация по делото, включваща и експертни решения на ТЕЛК и НЕЛК. Вещото лице е посочило в заключението си, че въз основа на извършения преглед и представената медицинска документация се изключват наличието на тежък функционален дефицит, който да доведе до затруднения в придвижването. Ж. Б. е оспорил експертизата, в хода на съдебното производство е била допусната повторна съдебно-медицинска експертиза. Видно от приетите по делото съдебно - медицински експертизи, Ж. Б. е с определена инвалидност по общо заболяване в размер на 52 %, следователно отговаря на първото от кумулативно изискуемите условия за отпускане на месечна добавка за транспортни услуги - да е лице с намалена работоспособност от 50 до 70 на сто, но не отговаря на второто изискуемо условие лицето да е със затруднения в придвижването. Съгласно чл. 42 от ЗИХУ хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности съобразно степента на намалена работоспособност или вида и степента на увреждането. Добавката е диференцирана и представлява парични средства, които допълват собствените доходи и са предназначени за покриване на допълнителни разходи в случая за транспортни услуги. Разпоредбата на чл. 42а, т. 1 от ЗИХУ сочи, че право на месечна добавка по чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗИХУ имат лицата със затруднения в придвижването и намалена работоспособност от 50 до 70 на сто. Административен съд - С. град законосъобразно и обосновано е приел, че Ж. Б. отговаря на първото от кумулативно изискуемите условия за отпускане на месечна добавка за транспортни услуги - да е лице с ТНР от 50 до 70 на сто. Не е налице обаче вторият изискуем факт - "затруднение в придвижването". Съгласно § 1, т. 16 от ДР на ЗИХУ "лица със затруднения в придвижването" са лица, които имат трайно оформен дефицит на стоежа, придвижването и издръжливостта. Такива признаци не са установени при оценката на здравословното състояние и работоспособността на жалбоподателя, поради което правилно административният съд е приел, че не е осъществен фактическият състав на чл. 42, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 42а, т. 1 от ЗИХУ. Оспорената заповед е издадена при спазване на материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - С. град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изход на спора претенцията на касатора за присъждане на направените съдебни разноски е неоснователна и не следва да бъде уважена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение