Решение № 850 от 12.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1547/2008 г.

Решение № 850 от 12.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1547/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 218и, ал. 2 ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК /обн. ДВ, бр. 59/20.07.2007 г./, в сила от 01.03.2008 г. Делото е образувано по касационна жалба на С. К. Д. от гр. С. срещу решение от 05.10.2005 г., постановено по гр. д. № 2607/2004 г. на Софийски градски съд, въззивна колегия, II б отделение. В касационната жалба се правят оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Градският съд. Ответникът по касационната жалба - М. на ф. в. и спорта гр. С., оспорва жалбата в писмен отговор по делото. Моли решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд състав на III г. о., приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ГПК, от страна, която има право и интерес от обжалването и срещу съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение от 15.07.2003 г., постановено по гр. д. № 43000829/2002 г. на Софийски районен съд, което С. К. Д. е осъдена да предаде на М. на младежта и спорта държането на 400 кв. м. дворно място с почивна вила от 56 кв. м. в гр. С., кв. Панчарево, както и да заплати 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. С решението е прието, че процесния имот е държавна собственост като с АДС № 4658/19.10.1950 същият е предоставен за стопанисване и управление на К. за спорта, младежта и децата, чийто правоприемник е ищецът. Прието е, че сключения между страните договор за наем на имота е бил прекратен с предизвестие № 890/05.11.1999 г., получено лично от ответницата Д като същата е била поканена да освободи имота. Съдът е приел, че са били налице предпоставките на прекратяване на договора, доколкото по делото е безспорно установено, че ответницата не е заплащала дължимия наем за повече от три месеца. Доколкото наемодателят валидно е упражнил правото си да прекрати договора ответницата дължи неговото връщане. С оглед на това съдът е приел, че предявеният иск по чл. 233, ал. 1 ЗЗД е основателен. Във връзка с направеното възражение за недопустимост на иска поради наличие на административен ред за изземване на имота, са изложени съображения, че предвидената в разпоредбата на чл. 80, ал. 1 ЗДС възможност за отнемане на държавен имот, който се владее или държи без основание по административен ред, не лишава ищецът от възможността да защити правата си по гражданскоправен път с иск по чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Решението е допустимо и правилно. Неоснователни са оплакванията за недопустимост на предявения иск, като в тази насока настоящата инстанция споделя напълно съображенията на въззивния съд. При правилно установена фактическа обстановка, въззивният съд е направил верни фактически изводи, като правилно е приложил относимата правна норма на чл. 233, ал. 1 ЗЗД . На практика между страните няма спор, че по силата на договор № 75/29.11.1996 г. са били обвързани от наемно правоотношение относно процесния имот като договорът за наем е бил сключен за срок от десет години / чл. 11 от него/. Касаторката - ответница по иска, не оспорва обстоятелството, че не е платила нито една наемна вноска. Възражението което същата прави е, че такъв наем не дължи доколкото е извършила прихващане на наема със стойността на извършените от нея ремонтни работи в имота, които следва да са за сметка на наемодателя, съгл. т. 5 и 7, ал. 2 от договора и чл. 231, ал. 2 ЗЗД. С оглед на това същата счита, че не е била неизправна стана по наемното правоотношение, поради което не са били налице предпоставките за едностранно прекратяване на договора. Тъй като същият не е прекратен, не се дължи и връщане на наетата вещ. Тези възражения на ответницата - касатор са неоснователни. Действително сключения между страните договор дава възможност стойността на извършените от наемателя ремонтни работи, които не касаят отстраняване на повреди, резултат на обикновено употребление на имота, да бъдат прихванати със стойността на дължимия наем, но това може да стане само при спазване на предвидения в договора ред: като стойността им се определи със количествено- стойностна сметка, съгласувана с Управление "К" на ищеца / в хипотезата на чл. 5-ти от договора / или само при съгласуване с това управление /в хипотезата на чл. 7 от договора/. Във възражението на касатора твърдения, че такава количествено- стойностна сметка е била изготвена и предвиденото в договора съгласуване е било проведено, изобщо не се съдържат. С оглед на това съдът правилно не е допуснал разпита на посочените от касаторката свидетели и изготвяне на комплексна техническа и счетоводна съдебна експертиза за установяване стойността на извършените ремонтни работи. Предвид наведените във възражението фактически твърдения, събирането на тези доказателства е неотносимо към спора и недопускането им не представлява процесуално нарушение, което да опорочава обжалваното решение. Съобразно изложеното не са налице визираните в касационната жалба основания за отмяна на въззивното решение и същото следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, върховният касационен съд, състав на III г. о