Решение № 11291 от 8.12.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Пергелов ЕООД, [населено място], чрез процесуален представител, срещу решение 5 от 06.01.2022г. по адм. дело 188/2021г. по описа на Административен съд Смолян. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Намира, че събраните доказателства установяват реалното извършване на спорните доставки без да са налице обективни данни, че сделките са белязани с измама. Намира, че съдът не е съобразил цитираните решения на СЕС, които са тълкувателно приложими поради сходство на фактическия състав. В тези насоки развива подробни доводи в жалбата, като по същество претендира отмяна на обжалваното решение и на оспорения РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба- Директорът на Дирекция ОДОП- Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, с писмена защита оспорва основателността й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Релевира и възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от насрещната страна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред Административен съд Смолян е законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ Р-16002120005283-091-001 от 24.03.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив , потвърден с решение 333 от 14.06.2021 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр.Пловдив. За да достигне до извод за неоснователност на предявената жалба, първоинстанционният съд е приел, че ревизираният не се е справил с доказателствената тежест и не е установил реалното извършване на спорните доставки. Подчертал е, че е налице непълнота на доказателствата, а за някой от доставчиците липсват ресурси и възможности за извършването им. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неизясняване на спора от фактическа страна. Основателно касаторът поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил събраните относими доказателства, не е изложил конкретни мотиви по спорните въпроси и не е уточнил дали кредитира заключението на вещото лице по проведената СИЕ. Независимо от пространния обем на съдебния акт, в него на практика липсват каквито и да е фактически изводи и обуславящи ги мотиви. От една страна решаващият състав е посочил, че жалбата срещу РА в частта му по ЗДДФЛ не е предмет на оспорване, а от друга е възпроизвел констатациите на решаващия орган в тази връзка, като е включил и установеното задължение по ЗДДФЛ и лихви за забава в общата сума, посочена в диспозитива на съдебния акт. С оспорения РА на Пергелов ЕООД са установени задължения по ЗДДС в резултат на допълнително начислен ДДС в размер на 324,87 лв. поради неправилно сторниране; в размер на 18 055,14 лв. поради отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от Мост Фин ЕООД, Кар Депо ЕООД, В. 2016 ЕООД и ДМ Инвест 1 ЕООД;, както и по ЗДДФЛ в размер на 18 157,46 лв. деклариран, но невнесен данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица, ведно с лихва за забава в размер на 2 198,47 лв. Вместо да отграничи спорните между страните въпроси и да изложи доводи за материалната законосъобразност на всяко едно от установените с РА задължения, решаващият състав е преповторил констатациите в РД и е цитирал разпоредби от ЗДДС и пасажи от решения на СЕС. В съдебния акт липсва обсъждане на представените доказателства поотделно и в съвкупност, а относно допълнително начисления ДДС не са изложени никакви доводи. В резултат на тези процесуални пропуски спорът е останал неизяснен от фактическа страна, а това препятства възможността настоящата инстанция да извърши проверка на материалната законосъобразност на обжалваното решение. Предвид съдържащата се в чл. 220 АПК забрана за фактически установявания в касационното производство, неправилното съдебно решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане първоинстанционният съд следва да съобрази предметните предели на спора и да анализира относимите към всяко едно установено задължение доказателства поотделно и в съвкупност, включително и заключението на вещото лице по проведената СИЕ. Възоснова на така осъществената преценка решаващият състав следва да формира конкретни фактически и правни изводи. Необходимо е още да обсъди направените от жалбоподателя възражения, включително и да изложи съображенията във връзка с цитираната от него практика на СЕС. На основание чл. 226, ал.3 АПК, първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВАС. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал.2, т.1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,