Решение № 7949 от 14.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5157/2026 г.

ВАСОсмо отделение14.07.2026 г.докладчик Росица Драганова

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение № 39867/30.11.2025 г., постановено по адм. дело № 8192/2024 г. по описа на Административен съд София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-22221722007794-091-001/06.02.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 542/23.04.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП. ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Брокер Консулт Инс“ ООД, ЕИК 131123201, разноски по делото в размер на 1 840,65 (хиляда осемстотин и четиридесет евро и 65 евроцента) евро. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА /п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Брокер Консулт Инс“ ООД, ЕИК 131123201, подадена от адв. А. Андонов, против Решение № 39867/30.11.2025 г., постановено по адм. дело № 8192/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22221722007794-091-001/06.02.2024 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) София, потвърден с Решение № 542/23.04.2024 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на НАП, и дружеството е осъдено да заплати разноски по делото. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва изводите на административния съд по приложението на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) с твърдения за неправилна оценка на фактите и обстоятелствата, свързани с получените услуги от „Видис Тех“ ЕООД, „Ранала Прим“ ЕООД, „Синтра 92“ ЕООД, „Алвона“ ЕООД и „Назон 2020“ ЕООД, разходите по които са приети за документално необосновани. Излагат се подробни съображения за ситуацията на застрахователния пазар и за вида на извършваните услуги, а именно – предоставяне на информация за контакт на служителите на „Брокер Консулт Инс“ ООД с клиентите по застрахователни полици, които до момента са били обслужвани или имат информация, че са били обслужвани от други дружества, да се свържат с тези клиенти и да ги информират, че ангажиментите по сключване, подновяване и администриране на застраховките им могат да бъдат поети от „Брокер Консулт Инс“ ООД и да им препоръчат дружеството. Т.е. сделките по договорите с изброените дружества на практика представляват постепенно прехвърляне на застрахователен портфейл и клиентско портфолио (имена на клиенти и техния застрахователен профил – от какъв тип застраховки се интересуват и сключват най-често) за евентуално обслужване от страна на „Брокер Консулт Инс“ ООД в качеството му на лицензиран застрахователен брокер. С оглед на това и позовавайки се на чл. 23, ал. 1, т. 4 от Кодекса за застраховането (КЗ, ред. ДВ, бр. 101/2018 г., в сила от 07.12.2018 г.), счита, че първоинстанционният съд неправилно е споделил изводите на органите по приходите за наличието на основанието по чл. 26, т. 2, вр. чл. 10, ал. 1 и чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО за увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството за ревизираните периоди. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което обжалваният РА да се отмени изцяло. Ответникът - директор на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Теофанова, оспорва основателността на касационната жалба. Отправя искане решението на административния съд да се остави в сила, при което в полза на дирекция ОДОП да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, съгласно чл. 161 ДОПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба с позиция за отсъствието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е допустима - подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. С оспореното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на „Брокер Консулт Инс“ ООД срещу РА № Р-22221722007794-091-001/06.02.2024 г., потвърден с Решение № 542/23.04.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени задължения за корпоративен данък за ревизираните периоди в резултат на извършени увеличения на счетоводния финансов резултат, поради наличие на основанието по чл. 26, т. 2, вр. чл. 10, ал. 1 и чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО. Установяванията на съда по фактите обхващат извършените процесуални действия при ревизията, проведена въз основа на Заповед за възлагане на ревизия № Р-22221722007794-020-001/16.12.2022 г. на началник сектор в ТД на НАП Бургас. На следващо място в решението са поместени релевантните констатации и предложенията на ревизиращия екип за увеличение на финансовите резултати на дружеството-жалбоподател на основание чл. 26, т. 2, вр. чл. 10, ал. 1 и чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО. По искане на жалбоподателя по делото е назначена съдебно-счетоводна и икономическа експертиза (ССИЕ). Заключението на вещото лице е приобщено към доказателствата в с.з. на 29.10.2025 г. и обсъдено в съдебното решение. По приложението на ЗКПО съдът е обосновал заключение, че изводът на приходната администрация относно липсата на достатъчно безспорни доказателства за реално осъществени доставки от посочените дружества и съответно – приложимостта на разпоредбите на чл. 26, т. 2, вр. чл. 10, ал. 1 ЗКПО са обосновани и правилни, тъй като се подкрепят от събраните по делото доказателства. Като е анализирал предметът на предоставените услуги – „възнаграждение за осигурени клиенти за сключени застраховки“, както и разпоредбите на КЗ относно застрахователното посредничество е приел, че дружествата доставчици, нито са имали качеството на което и да е от лицата по чл. 23, ал. 1 КЗ, нито са разполагали с кадрово обезпечение за изпълнение на фактурираните услуги. Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящият касационен състав намира за основателни оплакванията по същество за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон. Не е било спорно по делото, че за ревизирания период „Брокер Консулт Инс“ ООД е извършвало стопанска дейност в качеството на застрахователен брокер, за която притежава Удостоверение за регистрация на застрахователен брокер № 297-3Б/02.06.2011 г., издадено от Комисията по финансов надзор. Дружеството е доверено лице на застрахователни дружества, работещи на българския пазар, с достъп до базата данни на съответния доверител – застрахователно дружество, чрез който генерира издаването на съответните полици. Служителите предлагат и продават съответните застрахователни продукти, като продажбите се отчитат незабавно в системата на съответния застраховател. Системата генерира отчет, в който са посочени сумата на застрахователната премия, дължима към застрахователя и сумата на комисионната. Застрахователните премии се превеждат от дружеството към застрахователите. На база изготвени отчети, служителите на „Брокер Консулт Инс“ ООД издават фактури, които се заплащат от застрахователите. Дружеството е сключило писмени договори с „Видис Тех“ ЕООД, „Ранала Прим“ ЕООД, „Синтра 92“ ЕООД, „Алвона“ ЕООД и „Назон 2020“ ЕООД, по силата на които доставчиците следва да предоставят информация за потенциални клиенти за застраховане, без да предприемат други допълнителни действия по сключване и/или изпълнение на застрахователни договори. Относно изпълнението са събрани писмени обяснения от ревизираното лице и от доставчиците. На база на съставени протоколи са издадени фактури, които са платени по банков път. В съставените приемо-предавателни протоколи са посочени конкретни номера на застрахователни полици, сключени чрез посредничеството на ревизираното дружество между съответния застраховател и подадените от доставчиците лица. Възнаграждението е определено на база вече сключени застраховки чрез посредничество от страна на „Брокер Консулт Инс“ ООД след подадена информация от доставчиците. Т.е. нито сключените договори с тези доставчици включват дейност по застрахователно посредничество по смисъла на КЗ, нито се е твъдяло, че фактурираните услуги представляват такава дейност, поради което анализирането на тези разпоредби по отношение на доставчиците е безпредметно и не би могло да представлява релевантен правен аргумент относно липсата на доставка. Такъв аргумент не представлява и евентуалната липса на кадрова обезпеченост на доставчиците, съгласно трайната съдебна практика. Съгласно чл. 26, т. 2 ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводните разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон, като в чл. 10, ал. 1 се конкретизира, че разходът следва да е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанска операция. В процесния случай не се спори, че са налице първични счетоводни документи – фактури, като органите по приходите твърдят, че същите не отразяват вярно стопанска операция. С оглед изложеното по-горе, настоящият състав приема, че това обстоятелство не е налице, поради което неправилно са били приложени съответните законови разпоредби. От това следва, че не е налице и твърдяното от органите по приходите отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО. Съгласно заключението на вещото лице по извършената ССчЕ, разходите, документирани със спорните фактури се явяват необходимо присъщи по смисъла на Закона за счетоводството, за осъществяваната от жалбоподателя дейност през ревизираните периоди. Предвид изложеното, първоинстанционното съдебно решение следва да бъде отменено като постановено в противоречие с материалния закон и вместо него да се постанови ново решение в съответствие с горните съображения. Тъй като делото е изяснено от фактическа и правна страна на основание чл. 222, ал. 1 АПК, касационната инстанция следва да разреши спора по същество като отмени РА, потвърден Решение № 542/23.04.2024 г. на ДД ОДОП София при ЦУ на НАП. Решение № 39867/30.11.2025 г. на АССГ следва да бъде отменено и в частта, с която „Брокер Консулт Инс“ ООД е осъдено да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение. При този изход на спора касаторът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Такива са претендирани само пред първата инстанция в размер на 3 600 лв., съгласно представен списък на стр. 226. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение,

Цитирани разпоредби

14