Решение № 809 от 18.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3944/2010 г.

Решение № 809 от 18.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3944/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Първо районно управление "Полиция" в областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Пловдив, с адрес гр. Пловдив, ул. "Княз Богориди" № 7 срещу решение № 140 от 5.02.2010 г. на Административен съд, гр. Пловдив, постановено по административно дело № 2327/2009 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че дадения на ответника по касационната жалба тридневен срок, в съответствие с разпоредбата на чл. 30 АПК, е недостатъчен за отстраняване на нередовностите на заявлението. Неоснователен е изводът му, че е нарушен чл. 34 АПК - с дадените указания органът осигурил на молителя възможност да се запознае с липсващите документи и да даде становище по представените такива. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което остави в сила оспорваната заповед. Ответникът по касационната жалба - Илия Василев Ставрев, счита същата за неоснователна. Правилно съдът приел, че за издаване на исканите от административния орган документи е необходим по-дълъг от предоставения тридневен срок. Правилно е констатирал и нарушение на чл. 34 АПК. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Представлява се от адв. Сабри Хюсеин. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно приел, че действията на административния орган на основание чл. 56, ал. 3 във вр. с чл. 30, ал. 2 АПК са незаконосъобразни и отменил оспорената заповед. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за основателна. За да постанови обжалваното решение съдът приел, че административният орган неправилно прекратил административното производство на основание чл. 56, ал. 2 във вр. с чл. 30, ал. 2 АПК, тъй като в дадения тридневен срок ответникът по касационната жалба отстранил нередовностите на заявлението. Констатирал, че срокът за валидност на представеното свидетелството за съдимост е изтекъл, а по аналогия приел, че е изтекъл срокът и на представените удостоверение от диспансер за психични заболявания и служебна бележка от следствените органи. Приел, че даденият от органа тридневен срок за отстраняване на нередовностите е явно недостатъчен с оглед разпоредбата на чл. 42 АПК, която предоставя пет дена на съответните органи за издаване на искано удостоверение. Приел, че органът е нарушил и разпоредбата на чл. 34, ал. 3 АПК, тъй като не е осигурил възможност на Илия Ставрев за изрази становище по представените от него документи. Въз основа на това направил извод, че неотстраняването в срок на нередовностите на заявлението е резултат на безвиновното поведение на ответника по касационната жалба, както и че актът е постановен при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което го мотивирало да го отмени. Тези изводи на съда са неправилни. По делото няма спор за факти. Безспорно е, че ответникът по касационната жалба подал на 27.10.2009 г. заявление за издаване на разрешително за придобиване на гладкоцевно ловно оръжие. Не се спори, че административният орган констатирал липса на шест от изискуемите седем документа съгласно чл. 41, ал. 3 във вр. с ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ППЗКВВООБ отм.), а именно - свидетелство за съдимост, документ, удостоверяващ, че срещу лицето няма започнало наказателно производство, медицинско свидетелство, удостоверяващо, че не страда от психически заболявания, разчет за необходимия брой огнестрелни оръжия, документ за платена такса и заверен билет за лов. Безспорно е също, че органът дал на Ставрев тридневен срок за отстраняване на нередовностите на заявлението като изрично го уведомил за възможността да прекрати административното производство на основание чл. 30, ал. 2 АПК при неудовлетворяване в срок на изискванията на закона. В дадения му тридневен срок Ставрев представил исканите документи, но свидетелството за съдимост, служебната бележка от Националната следствена служба и от областния диспансер за психични заболявания били с изтекъл срок. При така представените документи органът издал оспорваната заповед за прекратяване на административното производство. Спорно по делото е приложението от съда на закона и в частност преценката му за допуснати от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да е налице нарушение на административнопроизводствените правила, релевантно за законосъобразността на оспорения административен акт, е необходимо то да е повлияло или да може да повлияе на съдържанието на акта. Съдът приел нарушение на чл. 34, ал. 3 и на чл. 30, ал. 2 във вр. с чл. 42 АПК. Нормата на чл. 30, ал. 2 АПК дава право на административния орган да поиска отстраняване в тридневен срок на нередовностите на заявлението. В случая административният орган направил именно това - дал на ответника по касационната жалба тридневен срок за удовлетворяване на изискванията на закона. Свързването на тази норма с нормата на чл. 42 АПК в случая е неоснователно. Вярно е, че чл. 42 АПК сочи, че исканите от други органи удостоверения се издават в петдневен срок. Става дума обаче само за удостоверения, издавани въз основа на удостоверения, издадени от органа, водещ производството. В хипотезата на чл. 41, ал. 3 във вр. с ал. 2 ППЗКВВООБ (отм.) въобще не става въпрос органът да издава удостоверение за снабдяване със съответните документи. Напротив. Лицето, което иска да получи разрешителното е длъжно да представи искането си заедно с визираните в правилника документи. Видно от изложеното, в случая съдът неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 42 АПК. Следва да се има предвид, че става въпрос за облагоприятстващ акт, позволяващ на лицето да извършва правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. Именно поради спецификата на дейността законодателят е въвел определени изисквания към лицата, желаещи да я упражняват и разрешителен режим. Установяването на тези изисквания става с надлежни доказателства, издадени от компетентните органи. Необходимите удостоверителни документи са лимитативно изброени в чл. 41, ал. 3 във вр. с ал. 2 ППЗКВВООБ (отм.). Това означава, че всеки, който иска да извършва тази дейност, има възможност да се запознае с тях и ако наистина желае да получи разрешение да ги предостави на органа. Разбира се, при наличие на нередности в документите, органът е длъжен да даде указание за отстраняването им, но при искани седем документа, да представиш един означава най-малко, че не си запознат с условията за извършване на правно-регламентираната дейност. Неправилен е и изводът на съда за нарушение на чл. 34, ал. 4 АПК. Тази норма действително гарантира правата на страните в административното производство, но нейното предназначение е страните да могат да изразят становище по събраните доказателства. В случая събраните доказателства са само и единствено представените от ответника по касационната жалба доказателства. Лишено от логика е искането същите, след представянето им от заявителя, да му бъдат върнати отново за становище. Процесуалните права на страните в административното производство и задълженията на решаващия орган трябва да се упражняват добросъвестно и разумно. Другото е злоупотреба с права. Фактът, че след указанието и представянето на исканите доказателствата, органът е констатирал, че част от тях са с изтекъл срок, т. е. не удостоверяват по надлежния ред релевантните факти, не означава, че органът трябва да иска становище на страната по тях, а че е налице неизпълнение на указанията. Дали органът ще прекрати административното производство или направо ще издаде отказ за ответника по касационната жалба няма практическо значение. Резултатът е един и същ, а и наличието на отказ не преклудира правото му, при наличие на нови обстоятелства, т. е. при набавяне на необходимите документи да сезира отново органа с искане за издаване на разрешение. С оглед на гореизложеното административният орган, след като е дал указание на страната да представи надлежните доказателства за релевантните факти и тя не е сторила това правилно е прекратил административното производство на основание чл. 56, ал. 2 във вр. с чл. 30, ал. 2 АПК. Като не е съобразил изложеното съдът е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна. В хода на съдебното производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и не се налага установяването на факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно. С оглед на това съдът следва да се произнесе по същество като остави в сила заповед № З/01-1115 от 4.12.2009 г. на началника на Първо районно управление "Полиция" в областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Пловдив, с която е прекратено производството по издаване на разрешение за придобиване на гладкоцевно ловно оръжие по заявление № К/01-1600 от 27.10.2009 г. на Илия Василев Ставрев. С оглед изхода от обжалването съдът следва да остави без уважение искането на ответника по касационната жалба за присъждане на направените разноски. Касаторът не е направил искане за присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд,