Решение № 11724 от 5.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2726/2015 г.

Решение № 11724 от 5.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2726/2015 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Манол Трайков Колачев от гр. Девин, чрез пълномощника му адв. Русева, срещу решение № 209 от 16.01.2015 г. по адм. дело № 195 от 2014 г. по описа на Административен съд - Смолян. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Смолян, не е взел отношение по спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 209 от 16.01.2015 г. по адм. дело № 195 от 2014 г. Административният съд - Смолян, е отхвърлил като неоснователна жалбата на Манол Трайков Колачев от гр. Девин срещу решение № Р-Пенсии-30 от 11.08.2014 г. на директора на ТП на НОИ - Смолян, с което е потвърдено разпореждане № 5501166040/30.04.2014 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Смолян. Съдебният акт не е постановен в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Със заявление вх. № 11431/7.10.2013 г. Манол Колачев е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО (преходни и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване). С разпореждане № 5501166040/10.01.2014 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Смолян, на Колачев му е отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст поради липса на осигурителен стаж от втора категория най-малко 15 години, каквото е изискването на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. В посоченото разпореждане е отбелязано, че стажът на длъжността "дърводелец" във "Възход" АД - Девин, в периодите 8.02.1971-31.11.1974 г., 15.11.1985-10.03.1986 г. и 16.11.1987-01.03.1991 г. е зачетен като такъв от III категория труд, тъй като съгласно констативен протокол № 3 на финансов ревизор при ТП на НОИ - Смолян, лицето е работило на посочената длъжност в обособен дърводелски цех в гр. Девин, където се произвеждали дограми за строителството и населението, както и са извършвани и други дърводелски услуги за населението, но няма данни за вида на дървообработващите машини. Недоволен от така зачетения му стаж, Колачев е обжалвал разпореждане № 5501166040/10.01.2014 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Смолян, по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО. С решение № 1 от 13.03.2014 г. директорът на ТП на НОИ - Смолян, е отменил обжалваното разпореждане и е върнал административната преписка на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Смолян, за изясняване на оспорвания стаж и ново произнасяне по казуса. С писмо изх. № 301 от 27.03.2014 г. до началника на сектор "КПК" при ТП на НОИ - Смолян, е изискано да се назначи нова проверка на заверения трудов стаж на Колачев за посочените в отмененото разпореждане спорни периоди. Извършена е проверка относно достоверността на категоризацията на труда по издадено удостоверение обр. УП-3 № 018/27.05.2011 г. от "Възход" АД - Девин, в което трудът като "дърводелец" в спорните периоди, както и за времето от 1.12.1986 до 30.04.1987 г. е отразен, че е от втора категория съгласно т. 66и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП - отм.), и по удостоверение обр. УП-3 № 026/02.09.2013 г., в което е посочено, че за спорния период лицето е изпълнявало длъжността "дърводелец на фреза, банциг и гатер", и съгласно т. 30в от ПКТП е предложено трудът да се зачете като такъв от втора категория. По време на проверката е проведен разговор с длъжностно лице от "Възход" АД - Девин, според което дейността на работниците е била целогодишна, а основната им дейност в дърводелския цех - производство на дограма за строителството и мебели, като предвид факта, че освен държавни са се приемали и частни поръчки, и гражданите са се възползвали от услугите на предприятието. При проверката не са открити първични документи като лични досиета - трудови договори и заповеди на работници и служители не се съхранявали от осигурителя, както и документи за вида и типа на дърводелските услуги. С процесното разпореждане № 5501166040 от 30.04.2014 г. ръководителят на "ПО" при ТП на НОИ - Смолян, отново отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО на Манол Колачев, тъй като стажът в периодите 8.02.1971-31.11.1974 г., 15.11.1985-10.03.1986 г. и 16.11.1987-1.03.1991 г. във "Възход" АД - Девин, на длъжността "дърводелец" е признат като такъв от III категория и заявителят няма 15 години трудов стаж от II категория. В мотивите си административният орган се е позовал на констативен протокол № 11/24.04.2014 г. и е посочил, че с оглед липсата на данни за вида на дървообработващите машини, на които е работил Колачев, трудът му не може да бъде зачетен от втора категория. Това разпореждане е оспорено по административен ред пред директора на ТП на НОИ - Смолян, който с решение № Р-Пенсии-30 от 11.08.2014 г. е оставил в сила разпореждане № 5501166040 от 30.04.2014 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Смолян, и е отхвърлил депозираната срещу него жалба. В хода на първоинстанционното производство е изслушана съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че "Възход" АД - Девин, е извършвало дейности от типа производство и услуги, като е било обособено по следните дейности: химическо чистене, бръснаро-фризьорски услуги, тепавица, баня, пералня, конфекция, воденица, дърводелски цех, стъкларски цех, бобинажен цех и др. От инвентарната книга на предприятието е констатирано, че дълготрайните активи са описани по цехове и дейности, като за дърводелския цех са подробно изброени всички машини и съоръжения (стр. 139 от първоинстанционното дело), в т.ч. и банциг, гатер-банциг, гатер-топхан и т.н. Вещото лице е посочило, че не са намерени конкретни документи за характера на извършваната от Колачев работа, както и с какви конкретни машини е работил в спорните периоди. Жалбоподателят също не е представил по делото пред първоинстанционния съд доказателства за вида на машините, на които твърди, че е полагал труд като "дърводелец". Съгласно разпоредбата на т. 30в от ПКТП (отм.), приложима към спорните по делото периоди, трудът на гатеристи, банцигари, циркуляристи, оператори на фрезерно-призмиращи машини и работници по машинна обработка в дървообработването, производството на дограма и мебели и в горското стопанство, работници и инженерно-технически работници до началник-цех в производството за ламиниране и лакиране на дървесновлакнести плочи и плочи от дървесни частици, лепилоприготвители в отделение за производство на фенолна и карбамидформалдехидна смола в дървообработването, производството на дограма и мебели, работници по обслужване на лакозаливни машини и линии, шприцьори на лак и бои, грундировачи на дограма и мебелни детайли в производството на мебели и дограма, пресьори лепилообмазвачи в производството на фурнировани и слоести детайли, плочи, шперплат, шпервани плочи, платна за врати, каси за врати и бурета от шперплат, работници в производството на шкурка и апаратчици на рол-машина се зачита като такъв от втора категория. Правилно и въз основа на събраните по делото доказателства съдът е възприел, че положеният от Колачев труд не е сред хипотезите в т. 30в от ПКТП (отм.), тъй като не са представени доказателства, удостоверяващи, че жалбоподателят е работил на дърводелски машини. Освен това не е установено по безспорен начин, че предприятието, което е със смесена дейност, е извършвало целогодишно производство на мебели и дограма. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документи по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данни от персоналния регистър на осигурените лица. Документите по ал. 1 се издават въз основа на разплащателни ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд - чл. 40, ал. 2 НПОС. В чл. 40, ал. 5 НПОС изрично е казано, че в случаите, когато документите по ал. 2 липсват, осигурителите и техните правоприемници могат по изключение да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение и въз основа на други автентични документи, ако те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и осигурителния доход. В трудова книжка № 385 на Манол Колачев е посочено, че в спорните периоди жалбоподателят е работил като "дърводелец", но не е отбелязано предложение от осигурителя за категоризиране на труда му. В случая доказателствената тежест за установяване на осигурителния стаж и осигурителния доход с оглед оборването на доказателствената сила на официалните документи - трудова книжка и удостоверение обр. УП-3 № 018 от 27.05.2011 г., е паднала върху жалбоподателя в първоинстанционното дело. Неоснователно е възражението на касатора, че е налице съществено процесуално нарушение поради отказа на първоинстанционния съд да допусне разпит на свидетели. Съгласно чл. 104, ал. 10 КСО категорията на труда не може да се доказва със свидетелски показания. Посочената разпоредба е императивна, поради което при наличие на посочените в мотивите на решението официални писмени доказателства, че Колачев е изпълнявал длъжността "дърводелец", а не "гатерист", "банцигар" или някоя от посочените в т. 30в от ПКТП (отм.) длъжности, съдът правилно не е допуснал събирането на гласни доказателствени средства. Разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО съдържа следните кумулативно дадени изисквания: да има 15 години трудов стаж при условията на втора категория труд, да са навършени 57 години и 8 месеца и сбор от осигурителен стаж и възраст 100. Колачев не отговаря на първото изискване - стажът му от втора категория е 10 години и 23 дни. Въз основа на надлежно събрания доказателствен материал съдът е извел обоснован и материалнозаконосъобразен извод, че не е налице една от трите кумулативно дадени предпоставки на § 4, ал. 1 от ПРЗ на КСО, а именно жалбоподателят да е работил минимум 15 години при условията на втора категория труд, което го лишава от основание да му се признае правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст при посочените в тази норма условия. Стигайки до същите фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените в настоящите мотиви съображения се оставя в сила. Пред касатора съществува правната възможност евентуално да докаже недостигащия му осигурителен стаж по реда на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж (обн., ДВ, бр. 26 от 29.03.2011 г.) по съдебен ред. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,