Решение № 3563 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13443/2018 г.

Решение № 3563 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13443/2018 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Образувано е по касационната жалба на Р. Б. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв. Ч., против решение № 375/01.10.2018 г. на Административен съд – Велико Търново, постановено по адм. д. № 410/2018 г., с което е отхвърлена жалбата му против частта от Акт за установяване на задължение /АУЗ/ по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 310-1/16.04.2018 г., издаден от старши експерт в общинската администрация на Община Велико Търново, на когото са възложени правомощията на орган по приходите със заповед № РД-22-170/03.02.2017 г. на кмета на Община Велико Търново, потвърдена с решение № 50/14.05.2018 г. на директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при същата община, и той е осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 348. 96 лв. С доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на чл. 171, ал. 1 ДОПК, касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспореният административен акт. Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция "Местни данъци и такси" при община Велико Търново – не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, е допустима. Разпоредбата на пар. 150 от ПЗР на ЗИД на АПК, обн. ДВ бр. 77 от 2018 г. в сила от 18.09.2018 г., не намира приложение, тъй като делото е образувано на 02.11.2018 г., но касационното оспорване на решението на административния съд по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК е допустимо, тъй като с АУЗ са установени публични задължения за местен данък в общ размер надвишаващ 750 лв. на физическо лице без начислените лихви за забава. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Великотърновския административен съд е бил АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 310-1/16.04.2018 г., издаден от старши експерт в общинската администрация на Община Велико Търново, на когото са възложени правомощията на орган по приходите със заповед № РД-22-170/03.02.2017 г. на кмета на Община Велико Търново, в частта му, потвърдена с решение № 50/14.05.2018 г. на директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при същата община, с която на Р. Б. са установени задължения за данък върху превозните средства за периода 01.01.2013 г. – 01.07.2016 г. в общ размер 1 255. 28 лв. и лихви за забава. Правилно е приел административният съд, че оспорването е допустимо, че АПВ е издаден от компетентен орган, на когото са възложени правомощия на орган по приходите със заповед на кмета на Община Велико Търново № РД-22-170/03.02.2017 г. на основание чл. 4, ал. 3, предложение първо и ал. 4 ЗМДТ. Обоснован е изводът му за това, че са спазени административнопроизводствените правила по издаването на акта. Според изложените мотиви на решението с акта законосъобразно са установени задълженията, с оглед наличието на предпоставките по чл. 52, т. 1 и чл. 53 ЗМДТ, в размери, по-малки от действително дължимите по таблицата към ал. 1 на чл. 55, но с оглед забраната за влошаване положението на жалбоподателя същите са потвърдени. Съдът е обсъдил възражението на жалбоподателя за изтекла погасителна давност по отношение публичните задължения за 2013, 2014 и 2015 г. и е обосновал извод за неговата неоснователност. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Общинските вземания за данъци и такси съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 ДОПК са публични вземания, а според чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.