Решение № 5363 от 30.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7783/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Б. Младенов от [населено място], обл. Плевен срещу Решение 386 от 24.07.2023 г. на Административен съд Плевен по административно дело 259/2023 г. С обжалваното решение съдът е обявил за нищожно издаденото от Началник сектор Пътна полиция при Областна дирекция на Министерство вътрешните работи (ОДМВР) - Плевен, волеизявление за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) 283999285/14.01.2020 г. на лицето Б. Младенов. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилен извода на съда, че административният акт е нищожен, тъй като тези актове не пораждат правни последици, а в случая такива са породени от издаването на СУМПС на 28.05.2019 г. Настоящият касатор се е легитимирал с този документ и се е ползвал от права, които му е предоставял, а административният орган е следвало да потвърди валидността на диплома за завършено образование преди да издаде конкретния СУМПС, а не години след това, поради което счита, че така обявената нищожност на притежаваното от него СУМПС е незаконосъобразна. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да бъде отхвърлен протеста на прокурора от Окръжна прокуратура Плевен, поставил началото на съдебното производство. Касаторът се представлява се от адв.Х. Тошева. Ответникът Началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР - Плевен, не ангажира становище по касационната жалба. Ответникът - Прокурор в Окръжна прокуратура Плевен - не изразява становище. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Производството пред Административен съд - Плевен е образувано по протест на прокурор в Окръжна прокуратура Плевен с искане, съдът да обяви нищожността на СУМПС [номер], издадено на Б. Младенов на 28.05.2019 г. за категории АМ, В, В1. В протеста е посочено, че на 27.05.2019 г. настоящият касатор подава заявление за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство СУМПС. Към заявлението са приложени изискуемите документи по чл. 13, ал. 1, т. 1, т. 3 и 6 от Наредба I-157/2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, включително свидетелство за завършено основно образование 12/15.06.1983, издадено от ТВУ Н.Й. Вапцаров, [населено място], обл. Кюстендил. На 28.05.2020 г. е издадено СУМПС с 283999285 за категория АМ, В и В1 на касатора със срок на валидност 28.05.2029 г. До ОД на МВР - Плевен е постъпила информация, че при подаване на документи за издаване на процесното СУМПС, лицето Б. Младенов е представил неистинско свидетелство за завършено основно образование, като съдебният акт, с който е признат този факт се явява ново писмено доказателство, от съществено значение за идване на СУМПС, което не е било известно на органа издател. Тези факти и обстоятелства, както и изтеклите срокове за провеждане на производство по възобновяване на производството по издаване на СУМПС, са преценени от прокурор при Окръжна прокуратура Плевен като достатъчни за сезиране Административен съд - Плевен с искане за прогласяване на нищожност на волеизявлението за издаване на СУМПС [номер] за категория АМ, В и В1 на Б. Младенов със срок на валидност 28.05.2029 г. Съдът прави подробен анализ на нормативните изисквания за издаване на СУМП и приема, че от страна на касатора е представен неистински документ за завършено основно образование пред компетентните органи, въз основа на който му е издадено СУМПС. Съдът посочва, че липсата на документ удостоверяващ завършено основно образование е с правоизключващо действие относно възможността за издаване на свидетелство за управление на МПС. Приема, че с действието си лицето е въвело в заблуждение административния орган за наличието на една от всичките изискващи се предпоставки за издаване свидетелството за управление на МПС, като по този начин волеизявлението за издаване на свидетелството е без правно основание, поради което счита същото за нищожно. Решението на Административен съд - Плевен е валидно, допустимо и правилно. Няма спор между страните по основните точно и пълно установени от съда факти, а именно, че касаторът е поискал издавенето на СУМПС от Началник сектор Пътна полиция при Областна дирекция на Министерство вътрешните работи - Плевен. Безспорно установено по делото е, че с подаване на заявление с искане за издаване на СУМПС в изпълнение на чл. 13, ал. 1 от Наредба I -157/01.20.2002 г., като част от необходимите документи е представено свидетелство за завършено основно образование 12/15.06.1983, издадено от ТВУ Н.Й. Вапцаров, [населено място], обл. Кюстендил, което е признато за неистинско с влязъл в сила съдебен акт. Съгласно чл. 151, ал. 2 ЗДвП, редакция към датата на издаване на оспорения акт Държавен вестник, бр. 77 от 26.09.2017 г., свидетелство за управление се издава на лице, което е завършило десети клас. В съответствие с разпоредбата на § 16 ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗДвП (ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.), лицата, завършили основно образование или завършили десети клас по реда на отменения Закон за народната просвета до влизане в сила на "този закон", т. е. на § 16 ПЗР ЗИДЗДвП, получават свидетелство за управление на моторни превозни средства по досегашния ред. Законът за Народната просвета е отменен с приемането на Закона за предучилищното и училищното образование, Държавен вестник, бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 01.08.2016 г. Но в неговия § 60, т. 4 изрично е посочено, че § 46, т. 1, б. "а" от закона влиза в сила от 01.08.2022 г. § 46, т. 1, "а" от Закона за предучилищното и училищното образование съдържа изменение на чл. 151, ал. 2 ЗДвП, като думата "основно" се заменя с "първи прогимназиален етап на средно". Налага се извод, че в случая релевантно за издаване на процесното СУМПС е придобитото основно образование. Параграф 16 ПЗР ЗИДЗДвП (ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.), въвежда изключение от правилото, че СУМПС се издава на лица завършили десети клас,тъй като до влизането в сила на този параграф 26.09.2017 г., е необходимо и достатъчно да се представи документ, че са завършили основно образование по реда на отменения, считано от 01.08.2016 г., Закон за народната просвета. По делото е представено свидетелство за завършено основно образование 12/15.06.1983, издадено от ТВУ Н.Й. Вапцаров, [населено място], обл. Кюстендил. Същото обаче е признато за неистинско с влязъл в сила съдебен акт, поради което правилно съдът е заключил, че е не са били налице всички изискуеми от закона материалноправни предпоставки за издаване на процесното СУМПС, поради което волеизявлението на компетентния орган за издаването му е нищожно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че издаденото СУМПС противоречи на материалния закон, т.к за лицето не е налице една от кумулативно изискуемите предпоставки предвидени в чл. 13, ал. 1, т. 1 -7 от Наредба І-157 въз основа на които на лицето може да бъде издадено СУМПС, а именно да притежава документ за завършен най-малко първи гимназиален етап на средно образование или в случая на изключението по § 16 ПЗР ЗИДЗДвП (ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) основно такова, а в случай че образованието е завършено в чужда държава - уверение по чл. 110, ал. 2 от Наредба 11 от 1 септември 2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците. В конкретния случай така констатираната липса на една от посочените в Наредбата положителни предпоставки за издаването на СУМПС, правилно е отчетена от административния съд, като правопрекратяваща възможността за в бъдеще адресатът да ползва издаденото му СУМПС. При липсата на валидно издадена диплома за завършено образование, издаденото свидетелство за управление на моторно превозно средство, се явява издадено в нарушение на реда, регламентиран в Наредба I-157 от 1.10.2002 г. и като такова следва да бъде обявено за нищожно. Посоченото е съответно и на целта на ЗДвП, а именно всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, да се управлява от лице, отговарящо на регламентираните в закона изисквания, сред които изискването да притежава диплома за завършено образование в посочената от закона степен. В случая е безспорно доказано, че последното изискване не е налице. Първоинстанционият съд е стигнал до същия извод, поради което решението му е правилно, съответно е на събраните по делото доказателства и закона и следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника не са поискани, с оглед на което не следва да бъдат присъждани. Воден от изложеното и и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,