Решение № 3207 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3765/2010 г.

Решение № 3207 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3765/2010 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Варна против решение № 15/6.01.2010 г., постановено по адм. д. № 1965/2009 г. от Административен съд - Варна с доводи за неправилност на съдебния акт и искане за отмяната му. Ответникът-община Каварна не взима становище по касационната жалба. Ответникът - "Титан Чистота" ООД оспорва жалбата чрез процесуалния си представител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилно, в съответствие с материалния закон постановено съдебно решение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба, подадена в срок, е основателна. С обжалваното решение е обявена нищожността на заповед № 132/16.07.2009 г. на директора на РИОСВ - Варна, с която на основание чл. 158, т. 3 и т. 4 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), чл. 101, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), чл. 42, ал. 1, т. 3, § 5, ал. 6 от Преходните и заключителна разпоредби на Наредба № 8 от 24.08.2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци, наричана по-нататък Наредбата, приетата с Решение № 1 от 9.01.2009 г. на Министерския съвет Национална програма за управление на дейностите по отпадъците е наредено да бъде преустановена експлоатацията на "Общинско депо за неопасни отпадъци", гр. Каварна, находящо се на територията на община Каварна, местността "Хаджи Димитър" с площ от 99 дка с оператор на депото "Титан - Чистота" ООД, считано от 16.07.2009 г. и да се предприемат мерки за закриване на депото и неговата рекултивация, предвидени с Плана за привеждане на депото в съответствие с нормативните изисквания, утвърден с Решение № 03-14-00/30.09.2005 г. като е прието, че депото не отговаря на изискванията за защита от замърсяване на атмосферния въздух, почвата, повърхностните и подземни води, съгласно чл. 18, ал. 1 от Наредбата. За да постанови този резултат решаващият съд приема, че възможността да бъде преустановена експлоатацията на депо за неопасни отпадъци не е предвидена в чл. 101, ал. 2 от ЗУО, а по аргумент от разпоредбата на т. 4 от Наредбата даваща дефиниция на понятието "депо за отпадъци" не включва съоръженията за третиране на отпадъци. Прието е също така, че с оглед общия капацитет на депото - над 25 000 тона, то попада в обхвата на Приложение № 4 от ЗООС и по аргумент от разпоредбата на т. 13 от § 1 от Допълнителната разпоредба на Наредбата компетентен да наложи "необходимите и достатъчни мерки по приложението и " в конкретния случай е министърът на околната среда и водите. Решението е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон. Споделят се от настоящата инстанция разсъжденията за приложимостта на Закона за управление на отпадъците (ЗУО) при постановяване на принудителните административни мерки, отнасящи се до материята свързана с управлението на отпадъците съгласно общото правило на чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). В чл. 101 на раздел I от глава VI на ЗУО са регламентирани принудителните административни мерки и компетентните органи, които могат да ги налагат. В обсъждания случай с наложената мярка е наредено преустановяването на експлоатацията на "Общинско депо за неопасни отпадъци" гр. Каварна, находящо се на територията на община Каварна. Така формулирана мярката попада в приложното поле на хипотезата на чл. 101, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗУО, според която за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения по този закон, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, директорът на регионалната инспекция по околната среда и водите спира дейностите по третиране и транспортиране на отпадъците, спира експлоатацията за третиране на отпадъци. Според легалното определение на понятието "депо за отпадъци" (т. 4 от § 1 на ДР на Наредбата), това е съоръжение за депониране на отпадъци, върху земята или под земята, вкл. вътрешни площадки за депониране на отпадъци на територията на предприятията (т. е. депа, където причинителят на отпадъци извършва обезвреждане на отпадъци на мястото на образуването им) и самостоятелни площадки, предназначени за временно съхраняване на отпадъците, които се експлоатират за срок, по-дълъг от една година. Третирането на отпадъците е дейност по събиране, съхранение, оползотворяване или обезвреждане на отпадъците и всички междинни операции, както и повторното им използване, рециклиране и възстановяване или производство на енергия и материали от отпадъци (§ 1, т. 7 от ДР на ЗУО). Следователно депонирането на отпадъците е една от съставните дейности на третирането, поради което при допуснати нарушения на изискванията за съхранението им няма законова пречка да бъдат приложени съответните принудителни административни мерки, уредени в чл. 101 от ЗУО. Предвид характеристиката на наложената в конкретния случай мярка със заповед № 132/16.07.2009 г. за преустановяване на експлоатацията на общинското депо и с оглед анализа на релевантната правна регламентация на ПАМ в ЗУО настоящият касационен състав намира, че изводът на първоинстанционния съд за нищожност на заповедта на директора на РИОСВ - Варна е незаконосъобразен. Както бе посочено за дейностите, включително по третиране и транспортиране на отпадъците и експлоатацията на инсталациите за третиране на отпадъци компетентен да наложи принудителна административна мярка по раздел I на глава VI от ЗУО е директорът на РИОСВ. Поради това не е налице и приетата от съда материална некомпетентност на органа, издал обжалваната заповед, а касационното оплакване в тази насока е основателно. Следва решението да бъде отменено като противоречащо на материалния закон и тъй като съдът не се е произнесъл по останалите изисквания за законосъобразност на обжалваната заповед, делото да се върне на административния съд за произнасяне по тях. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,