Решение № 1464 от 4.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8747/2020 г.

Решение № 1464 от 4.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8747/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и ЕТ "С. – М. Симеонова" против решение № 358/15.04.2020 г. на Административен съд – София-област (АССО), постановено по адм. д. № 932/2019 г., с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 23/311/00613/3/01/04/01 от 23.05.2019 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и делото е върнато като преписка на ДФ "Земеделие", за издаване на решение за финансова корекция по реда на чл. 69 и сл. от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Касаторът изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да се отхвърли жалбата срещу АУПДВ. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции в размер на 800 лв. Ответникът – ЕТ "С. – М. Симеонова", чрез адв. Цекова, моли касационната жалба на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" да бъде оставена без уважение. Касаторът ЕТ "С. – М. Симеонова" обжалва първоинстанционното решение в частта на разноските. Моли решението да бъде изменено в частта на разноските, като ДФ "Земеделие" бъде осъден да заплати на едноличния търговец разноски в размер на 5490 лв. Налице е и втора касационна жалба от ЕТ срещу решението в частта, в която делото е върнато като преписка на ДФ "Земеделие". Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът – изпълнителния директор на ДФ "Земеделие"не изразява становище по подадената касационна жалба на ЕТ "С. – М. Симеонова". Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни по делото, в срок, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни. С обжалваното решение АССО е отменил АУПДВ № 23/311/00613/3/01/04/01 от 23.05.2019 г., издаден от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", за налагане на финансова корекция в размер на 296732. 87 лева на ЕТ "С. – М. Симеонова", и делото е върнато като преписка на ДФ "Земеделие", за издаване на решение за финансова корекция по реда на чл. 69 и сл. от ЗУСЕСИФ, съобразно указанията в мотивите към решението. Съдът е развил съображения, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че неправилно ДФЗ не е издал решение за финансова корекция по чл. 73 ЗУСЕСИФ. Според съда производството по издаване на АУПДВ е приложимо единствено по отношение на случаите, в които специален закон не установява други правила за установяване на публичните вземания. АС е приел, че до приемането на ЗУСЕСИФ в националното законодателство не е съществувал друг процесуален ред, по който да се установяват евентуално извършени недължими плащания към бенефициерите при подпомагане от европейските фондове, вкл. от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, какъвто е разглежданият случай. Стигнал е до извод, че от 2018 г. в ЗПЗП е направено разграничение по отношение на мерките и подмерките, по отношение на които управляващият орган провежда производствата по реда на специалния закон и тези, при които се прилагат общите правила на ЗУСЕСИФ. АССО е приел, че според нормата на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 – 9 от ЗУСЕСИФ, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Решението е неправилно. В случая е изискана цялата платена финансова помощ по договор 23/311/00613 в размер на 296 732, 87 лв., на основание чл. 46, ал. 3, т. 1 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. вр. чл. 165 – 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП. Административният орган е приел, че от обективна и субективна страна е осъществен фактическия състав на изкуствено създаване на условията, необходими за получаване на помощта по мярката, с цел да получат предимство в противоречие с целите на мярката. Съгласно § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 /Програмата за развитие на селските райони/ се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. В случая процесната безвъзмездна финансова помощ е отпусната по мярка "Разнообразие към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., предоставяна при условия и ред, регламентирани с Наредба № 30/2008 г., издадена на основание § 35, ал. 3 ЗИД ЗПЗП. Тъй като именно в акт по прилагането на ЗПЗП, какъвто е посочената Наредба № 30, е предвидено друго по смисъла на § 4, ал. 3 ДР ЗУСЕСИФ, то условията и редът на последния закон са неприложими. Съгласно § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП /ДВ бр. 2/2018 г./, започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Процесното производство за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ се провежда по реда на Наредба № 30 от 11.08.2008 г. и това производство не е и приключило, тъй като не е изтекъл периода на мониторинг /изтичането на срока в който съответният бенефициент е длъжен да спазва договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ/. Директорът на ОД на ДФ "Земеделие" правилно е процедирал и е установил размера на публичното държавно вземане по общия ред за установяване на такъв вид вземания по реда на ДОПК чл. 166 и сл. Административният съд е мотивирал извод за издаване на АУПДВ при съществено нарушение процесуалните правила /нарушения на особения ред и основания в специалния закон ЗУСЕСИФ/ и само на това основание е отменил оспорения акт, без да извърши проверка за неговата законосъобразност. Ограничаването на обсега на съдебния контрол е в противоречие с процесуалните правила. Това се преодолява по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК с отмяна на първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд, който при новото разглеждане да се произнесе по материалната законосъобразност на акта за установяване на публично държавно вземане. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред ВАС. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,