Решение № 3515 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8214/2018 г.

Решение № 3515 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8214/2018 г., VIII о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Сид 12" ЕООД гр. Бяла Черква, представлявано от Ц. Радева против решение № 960/08.05.2018 г. на Административен съд Варна, постановено по адм. дело № 2904/2017 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-03000816009360-091-001/13.06.2017 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с Решение № 300/07.09.2017 г., на Директора на Дирекция "ОДОП"- гр. варна при ЦУ на НАП, за отказан данъчен кредит в размер на 168 039. 19 лв. главница, както и начислената лихва в размер на 31 462. 67 лв., за данъчни периоди месец юли-декември 2013 г., януари-март 2014 г., юни 2014 г., февруари-март 2015 г., юни-юли 2015 г., септември-ноември 2015 г., януари-октомври 2016 г. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Твърди се че са представени всички изискуеми се документи, от които се установява реалност на фактурираните стоки/услуги. Моли за отмяната му. Ответникът – Директорът на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител в писмена молба от 11.02.2019 г., оспорва касационната жалба в писмен отговор. Сочи се че правилно Административен съд Варна е достигнал до извод, че не се налице предпоставките за ползване на данъчен кредит по издадените от доставчиците ЕТ "З. -С. Димитров", "Гама Комерс М" ЕООД и "М. 2009" ЕООД фактури. Моли се ВАС да остави в сила обжалваният съдебен акт и претендират разноски пред настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Сочи се че оспореният съдебен акт е издаден след задълбочена преценка на събраните доказателства и правилно съдът е достигнал до извод за липса на реалност на фактурираните доставки. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 АПК намира жалбата за процесуално допустима, а по същество - неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – Варна е отхвърлил жалбата срещу ревизионен акт № Р-03000816009360-091-001/13.06.2017 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с Решение № 300/07.09.2017 г., на Директора на Дирекция "ОДОП"- гр. варна при ЦУ на НАП, за отказан данъчен кредит в размер на 168 039. 19 лв. главница, както и начислената лихва в размер на 31 462. 67 лв., за данъчни периоди месец юли-декември 2013 г., януари-март 2014 г., юни 2014 г., февруари-март 2015 г., юни-юли 2015 г., септември-ноември 2015 г., януари-октомври 2016 г. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Прието е че по отношение на доставчика ЕТ "З. -С. Димитров" е налице абсолютна симулация, тъй като този търговец не е издавал процесните фактури, а РЛ не само че е знаело че доставка не е извършвана, но и умишлено с цел ползване на ДК е отразило в дневниците си за покупки тези фактури. По отношение на доставчика "Гама Комерс М" ЕООД е прието, че част пот фактурите са издадени от управителят на дружеството което е ревизирано, към част от фактурите са издадени товарителници, подписани от А. Радев – свързано с управителят на РЛ лице. Било установено още че при представяне на копия на всички издадени от "Гама Комерс М" ЕООД фактури не са представени съпътстващи документи – договори, приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, товарителници или други документи доказващи приемането и предаването на стоките. По отношение издадени фактури с предмет наем на помещение и наем на МПС са представени фактури и догори за наем, но не е изяснено от кого са подписани, както и липсва счетоводна документация от която да се установи дали е отчетен приход от наем респек. разходи за такъв, липсват и доказателства за плащане. По отношение третият доставчик "М. 2009" ЕООД било установено, че към издадените фактури не са представени приемо-предавателни протоколи стокови или складови разписки, както и транспортни документи и не е удостоверено прехвърлянето на правото на собственост върху фактурираните стоки. В съдебният акт решаващият съд се е позовал на трайната практика на СЕС която изисква за да възникне право на ДК да е налице осъществена реална доставка на стока и/или услуга. Прието е че са издадени фактури от доставчици, зад които не стоят реални стопански операции и че издаването само на фактури не основание за възникване на данъчно събитие. Съдът се е позовал на практиката на СЕС в постановено решение № С-643/11 според което издаването на фактури и включването им в СД за ДДС не води до отпадане на необходимостта за изследване на реалното осъществяване на доставките, като установените от органите по приходите обстоятелства при ревизионното производство представляват "обективни данни" установяващи наличието на участие в данъчна измама и злоупотреба. Предвид на горните правни изводи решаващият съд е отхвърлил жалбата и е присъдил на органа разноските по делото. Решението е правилно. Предмет на процесните доставки с изключение на фактури № 40.... 028/28.11.2014 г. и № 40.... 029/28.11.2014 г., са родово-определени вещи, поради което тяхното индивидуализиране става чрез отделянето и предаването им на получателя по доставката. Във връзка с получаване на стоката – брашно тип 500, пшенични трици и гориво в хода на ревизията и съдебното обжалване са представени процесните фактури, като липсват други доказателства, които следва да се съхраняват при получателя - касатор. Договор, приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, доказателства за претегляне и заприходяване, транспортни документи и други, между преките доставчици и касатора не са представени от същия, поради което законосъобразно решаващият съд е достигнал до извода, че не е налице първата предпоставка за упражняване правото на данъчен кредит, а именно реалното прехвърляне на собствеността върху стоката или фактическото й предаване, поради което не е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, респективно изискуемост на данъка. Неоснователно касаторът твърди че неправилно му е отказано право на ДК по процесните фактури тъй като към част от тях е налице съпътстваща документация – товарителници, тъй като по отношение тези документи ответната страна ги е оспорила и предвид правилото на чл. 193, ал. 3 от ГПК тежестта да докаже истинността на частните документи – каквито несъмнено са процесните товарителници – е върху касатора. Решаващият съд е назначил съдебно-графологична експертиза и е възложил разноските по нея на касатора, като го е уведомил о последствията от незаплащане на определеният депозит. Липсата на процесуална активност у ревизираното дружество по отношение доказване истинността на процесните документи води и до извод че те са неистински и не следва да бъдат ценени т. е. не е отречен извода на органите по приходите че към издадените фактури липсват придружаващи документи доказващи наличието на реалност на фактурираните стоки. Правилно Административен съд Варна е посочил в оспорваното решение че практиката на СЕС, както и тази на ВАС по отношение правото на ползване на ДК по издадени фактури зависи основно от установяване реалността на доставките т. е. наличието на предпоставки за ползване на ДК не е поставено в зависимост само от издаване на фактура, а на такива доказателства които да установят по безспорен начин че получателят на стоката реално я е получил и е използва в своята дейност. Доказателства в тази насока от касатора не са представени. Правилни са изводите на съда и по отношение отказано право на ДК по две фактури касаещи наем на помещение и наем на МПС, тъй като липсват доказателства за извършени и осчетоводени разходи от РЛ, както и доказателства за извършени плащания по фактурите т. е. доказателства удостоверяващи прехвърляне правото на ползване на процесните вещи. Споделя се и извода на решаващият съд, че по отношение издадените фактури са налице и обективни данни за извършване на данъчна измама, предвид липса на изпълнение от страна на издателят на фактурата свързано с съставяне на документи и от двете страни които не отразяват реално извършени стопански операции. За да възникне правото на данъчен кредит, следва да са налице всички предвидени в закона предпоставки. За да е налице основание за начисляване на ДДС, респективно признаване на данъчен кредит, преди всичко следва да е налице реално осъществена доставка на стока или услуга. При оспорване реалност на доставките, в тежест на ДЗЛ е да докаже положителния факт, за реалното им извършване с всички съпътстващи доставката документи. Такива не са представени от страна на касатора. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора нарушения, поради което следва да бъде оставено в сила – чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Следва на основание чл. 161 от ДОПК и с оглед претендирано възнаграждение за юрисконсулт пред настоящата инстанция и изхода на спора да се осъди касатора да заплати на касационният ответник сума в размер на 4 525. 02 лв. Предвид на изложеното Върховният административен съд, Осмо отделение