Решение № 12417 от 4.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 574/2011 г.

Решение № 12417 от 4.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 574/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Лукойл Нефтохим Бургас"АД, представлявано от Андронов Сергей Михайлович, чрез пълномощника Слава Мирчакова, против Решение № 3211 от 21.10.2010 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 1279 по описа за 2010 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Акт за прихващане и възстановяване № 802579/12.10.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП "Големи данъкоплатци" гр. София, мълчаливо потвърден от директора на Д "ОУИ" София при ЦУ на НАП с Решение № 1836/22.12.2009 г., в частта му, с която е отказано възстановяване на лихва за периода 28.08.2007 г. - 12.08.2008 г. върху надвнесен корпоративен данък за 2006 г. по годишна данъчна декларация от 30.07.2007 г. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба, чрез юрк. Калоферова, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: По фактите не е имало спор пред първоинстанционния съд и те са следните: На 27.07.2007 г. касаторът е подал до компетентния орган по приходите искане за възстановяване на сумата 19 817 019 лв., представляваща надвнесен корпоративен данък за 2006 г. по годишна данъчна декларация от 30.03.2007 г. Назначена е ревизия, приключила с РА № 2900367 от 22.07.2008 г., установяваща данъчни задължения в размер на 2 635 976,39 лв., прихванати с корпоративен данък за възстановяване в размер на 19 536 501,73 лв. и на 20.08.2008 г. на дружеството е възстановен корпоративен данък в размер на 16 900 525,34 лв. На 22.08.2008 г. дружеството подава ново искане за възстановяване, входирано при компетентния орган на 25.08.2008 г., този път на сумата 2 467 767,79 лв. - лихви върху главницата от 16 900 525,34 лв. за периода от 28.08.2007 г. /денят, следващ този, в който е изтекъл 30-дневният срок за издаване на АПВ по искането за възстановяване от 27.07.2007 г./ до 19.08.2008 г. /денят, предшестващ този на възстановяване на надвнесения корпоративен данък/. На 17.09.2008 г. е издаден АПВ, с който е отказано възстановяването на сумата за лихви. Този АПВ е отменен по жалба на дружеството с влязло в сила Решение № 68 от 20.07.2009 г. на Административен съд София-град и преписката е върната за ново произнасяне при спазване на задължителните указания. В мотивите на съдебното решение са дадени указания да се възстанови законна лихва върху посочената главница за периода от влизане в сила на РА, издаден след направеното първо искане за възстановяване, с който част от главницата е частично прихваната, частично възстановена до деня на реалното възстановяване на сумата - 20.08.2008 г. На 12.10.2009 г. е издаден процесният пред първоинстанционния съд е АПВ, с който призната лихва за възстановяване в размер на 42 955,50 лв. за периода 14.08.2008 г. до 19.08.2008 г., и който е изменен в полза на жалбоподателя след обжалването по административен ред с признаване на лихва за забава на още един ден - 13.08.29008 г. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че процесният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и е материално-законосъобразен, като при постановяването му са спазени задължителните указания на Решение № 68 от 20.07.2009 г. на Административен съд София-град. Съдът е приел, че правилото на чл. 129, ал. 3 ДОПК създава 30-дневен срок за произнасяне на приходния орган, ако в същия срок не е възложена ревизия. В случая, ревизията е възложена след изтичането на срока и по искането за възстановяване на надвнесен данък е формиран мълчалив отказ и доколкото чл. 129, ал. 6 ДОПК за случая предвижда че сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 - 4, а този отказ не е обжалван за приходната администрация не е възникна задължение за възстановяване на лихвата върху задължението в 30-дневен срок от подаване на искането от 27.07.2007 г., макар в този срок да не е била възложена нито ревизия нито проверка. Решението е правилно. Съгласно чл. 129, ал. 6 ДОПК, недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 - 4. След като по първото искане за възстановяване е формиран мълчалив отказ, по смисъла на чл. 131, ал. 1 ДОПК, правилно съдът е приел, че органът по приходите не е имал задължение за възстановяване на лихвите след изтичането на този срок. Цитираното в касационната жалба решение на ВАС, първо "а" отделение не третира същия случай, доколкото там предмет на спора е било възстановяване на лихви на осн. чл. 92, ал. 8 и 10 ЗДДС, какъвто настоящият случай не е. Решението следва да остане в сила, а на ответника по жалбата - да се присъдят 500 лв. юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение