Решение № 37 от 4.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7737/2023 г.

Решение № 37 от 4.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7737/2023 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Инвестпродукт" ООД, гр. Пловдив против решение № 843/09.05.2023 г., постановено по адм. дело № 2621/2022 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № СТ- 05-425/23.08.2022 г. на началника на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК), с което е отказано издаване на разрешение за ползване и не е въведен в експлоатация строеж: "Хотелски комплекс (апартаментен тип) с ресторант, барбекю, винарна, кафе, кафе-аперитив и подземен паркинг", с подобекти: блок А, блок Б и блок В в УПИ XI-415, 417, кв. 65а – нов (16 –стар) по плана на Централната градска част, гр. Пловдив (ПИ с идентификатор 56784.521.396 по КККР), в частта относно блок "А". Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на началника на ДНСК да бъде отменена и преписката - изпратена на административния орган за ново произнасяне. Претендира направените по делото разноски и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът – началник на ДНСК оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като на дирекцията се присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави и евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд- Пловдив е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Изложените от административния съд съображения относно категорията на строежа и правомощията на органа - издател да постанови административния акт се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни, а доводите на касатора за нищожност на заповедта поради издаването й от некомпетентен орган са неоснователни. Заключението на административния съд за съответствие на административния акт с материалния закон също е правилно и се споделя от настоящата инстанция. От събраните по делото писмени доказателства и от заключенията на вещите лица по изслушаните две съдебно- технически експертизи се установява, че строежът на подобект блок "А" е изпълнен в несъответствие с предвижданията на ПУП- РУП и при съществени отклонения от одобрените инвестиционни проекти. Констатирано е, че на място сградата е разширена поради изместване на санитарни помещения и разширение на помещението пред асансьора на кота -6. 00 м. и поради това не са спазени задължителните линии на застрояване на блок "А" по КЗСП. Установено е също, че в отклонение от одобрените проекти в сградата е изпълнен нов пътнически асансьор с шест спирки, а на кота -6. 00м. е извършено преустройство с промяна на предназначението на два хотелски апартамента в две заседателни зали и в конферентна зала. За допуснатите отклонения са изготвени проекти за преработка в необходимите части, които обаче не са одобрени от главния архитект. Заповед за допълване на разрешението за строеж също не е издадена. Представените пред касационната инстанция проекти не опровергават тези констатации, тъй като са разгледани и в производството пред административния съд (л. 121-125) и са взети предвид от вещите лица при изготвяне на съдебно- техническите експертизи. Тези отклонения на строителството от одобрените проекти са установени и от държавната приемателна комисия и обективирани в протокол обр. 16/04.07.2022 г., с който е отказано приемането на строежа. Допуснатите отклонения от одобрения инвестиционен проект са съществени съгласно чл. 154, ал. 2, т. 1, т. 5 и т. 6 ЗУТ и са достатъчно основание за отказа на началника на ДНСК да издаде разрешение за ползване и да не въведе строежа в експлоатация (чл. 178, ал. 3, т. 1, пр. 1 ЗУТ). Освен това в случая началникът на ДНСК действа при условията на обвързана компетентност. В хипотезата на съставен протокол обр. 16 на държавната приемателна комисия с решение за отказ за приемане на строежа, както в случая, началникът на ДНСК няма право на преценка, а съгласно чл. 18, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2/31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, отказва да издаде разрешение за ползване на строежа. Този извод следва от анализа на чл. 177, ал. 2 ЗУТ във връзка с чл. 17, ал. 1, т. 1 и т. 2 и с чл. 18, ал. 1, т. 2 от наредбата. В случая заповедта за отказ за издаване на разрешение за ползване и за невъвеждане в експлоатация е постановена при условията на чл. 18, ал. 1, т. 2 от наредбата, след отрицателно становище на ДПК, което обосновава законосъобразност на административния акт. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отхвърля жалбата против заповедта на началника на ДНСК съставът на административния съд постановява решение в съответствие с материалния закон. По тези съображения настоящата инстанция приема, че не са налице посочените от касационния жалбоподател основания за отмяна на обжалваното решение. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, направеното искане, обстоятелството, че ответникът по касационната жалба се представлява в производството от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да заплати на Дирекцията за национален строителен контрол сумата 100. 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,