Решение № 6562 от 1.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1730/2021 г.

Решение № 6562 от 1.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1730/2021 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на "Трансфарм -2004" ООД, гр. Кърджали против Решение № 231 от 13.11.2020 г., постановено по адм. дело № 116/2020 г. по описа на Административен съд – Кърджали с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р – 16000919002811-091-001/11.11.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с Решение № 50/31.01.2020 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който в резултат на отказано право на данъчен кредит на "Трансфарм -2004" ООД са установени задължения за ДДС в размер на 41 734, 11 лв. и лихви за забава в размер на 4 320, 22 лв.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Според касационния жалбоподател в съдебното решение не е отразена действителната фактическа обстановка по изпълнение на спорните доставки. Твърди се, че съдът е извършил неправилна преценка на доказателствата и обосновал неправилни правни изводи за липса на реални доставки на стоки. В този смисъл се излагат доводи, че предаването на стоките е доказано с приемо – предавателни протоколи. По отношение на доставките от "Илинел - 88" ЕООД счита, че макар (ППП) да не са подписани от доставчика следва да се кредитират, тъй като са заверени с печат и подпис за вярност от последния. Счита за необоснован извода на съда за недоказано място на складиране на стоките, след като органите по приходите не са направили конкретно запитване до складодържателите за каква стока и период събират информация. Оспорва и извода на съда за недоказана последваща реализация с доводи, че органите по приходите не са събаряли информация от крайния получател по реда на Глава двадесет и седма "а" ДОПК.

Акцентира, че съдебната практика на СЕС категорично обявява за противоречаща на правната уредба на ДДС практика на приходната администрация, при която се отказва право на данъчен кредит на получателя по доставката, поради неустановен произход на стоките, при липса на доказателства за участие на ревизираното лице в данъчна измама. По изложените съображения се претендира отмяна на обжалваното решение и отмяна на издадения РА. Претендират се и разноски за двете инстанции.

Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" – гр. Пловдив при Централно управление (ЦУ) на НАП, чрез юрисконсулт Б. в писмена защита оспорва касационната жалба и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила обжалваното решение, както и да присъди в полза на дирекцията разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 1 911, 69 лева.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество - за неоснователна.

С обжалваното решение, Административен съд (АС) – Кърджали е отхвърлил жалбата на "Трансфарм -2004" ООД срещу издадения РА и осъдил дружество да заплати на Дирекция "ОДОП" – Пловдив разноски в размер на 1 911, 69 лева.

С РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит на "Трансфарм -2004" ООД в общ размер на 41 734, 11 лв. по 3 бр. фактури, издадени от "Ратеп-36" ЕООД с предмет – шампоани, хартиено фолио, пластмасова лента и пластмасови табли, и по 3 бр. фактури, издадени от "Илинел - 88" ЕООД с предмет – кабели и печатарска машина, поради недоказани реални доставки на стоки.

При преценка на неговата обоснованост и материална законосъобразност, административния съд е приел за установена, описаната в хода на ревизията фактическа обстановка и аргументите на приходната администрация за липса на реални доставки на стоки. Анализирал е приложимите разпоредби от ЗДДС, като изрично е указал, че тежестта на доказване лежи върху данъчно задълженото лице, което следва да докаже наличието на предпоставките по ЗДДС за право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Съдът е отчел, че спорният въпрос по делото е относно реалността на доставките на стоки по издадените от "Ратеп-36" ЕООД и "Илинел - 88" ЕООД фактури за процесния период спрямо ревизираното лице и оттам относно правомерното начисляване на данъка /ДДС/ по тези фактури като предпоставка за възникване на право на ревизираното лице на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. След като подробно е анализирал събраните по делото доказателства по всяка фактура и по доставчици, АС – Кърджали е обосновал следните изводи:

1. По отношение на всяка една от доставките по процесните фактури липсват представени придружаващи стоката документи – складови разписки, експедиционен документ, опис на стоката, сертификати за качество и др.

1. Не е изяснен механизмът на доставката по релевантната фактура, изпълнена от прекия доставчик, поради липса на безспорни доказателства за транспорт, място на съхранение на фактурираните стоки от доставчика и предаването им на ревизираното дружество.

1. Представените договори за продажба и приемо-предавателни протоколи не установяват реалност на доставката по съответната фактура, предвид че по отношение на стоките, предмет на доставките по фактури с доставчик "Илинел - 88" ЕООД липсва подпис на представител и печат на предаващата страна в съответния приемо-предавателен протокол, а в два от тях и подпис на представителя и печат на приемащата страна.

1. По отношение на всички съпътстващи фактурите договори за продажба е отразено място на предаване на стоката по доставката – склад на трето дружество, което се опровергава от предоставените отговори от дружествата складодържатели.

1. Липсват каквито и да са данни относно дейността по транспорта на стоката по съответната доставката, а именно по извозването на стоката от съответното място на доставката и последващото и съхранение до реализацията й.

1. При всички доставки се касае за вещи или със значително тегло или със значителен обем, като нито в хода на ревизионното производство, нито в хода на съдебното следствие са предоставени данни за вида на транспортното средство, с което е извозената стоката, пътни листове, заповеди за командироване, експедиционни бележки, складови разписки или др. относими такива.

Съдът е намерил за неоснователни въведените в жалбата доводи за незаконосъобразност на РА, обосновани с практика на СЕС по съображения, че отказът на органа по приходите да признае на ревизираното лице право да приспадне данъчен кредит е поради неосъществени реални доставки.

Обжалваното решение е правилно.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което при липса на съществени процесуални нарушения са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи.

В решението са обсъдени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства по всяка една от спорните фактури и по доставчици. Съдът е изложил собствени мотиви по фактите по делото и обосновал правните си изводи въз основа на тях. Изложените в тази връзка правни изводи на първоинстанционния съд се споделят от касационната инстанция.

Спорният въпрос по делото е бил, налице ли са реални доставки на стоки по процесните 3 бр. фактури, издадени от "Ратеп-36" ЕООД с предмет – шампоани, хартиено фолио, пластмасова лента и пластмасови табли, и 3 бр. фактури, издадени от "Илинел - 88" ЕООД с предмет – кабели и печатарска машина, поради недоказани реални доставки на стоки.

По отношение на стоките, обосновано първостепенният съд е приел, че с оглед характера на процесните стоки като родово определени вещи, то индивидуализацията им се извършва чрез предаването съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗЗД, за което в конкретния случай не са ангажирани безспорни доказателства.

Правилно съдът е установил, че по отношение на всяка една от доставките по процесните фактури липсват представени придружаващи стоката документи – складови разписки, експедиционен документ, опис на стоката, сертификати за качество и др.

Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че предаването на стоките не се установява само от представените приемо – предавателни протоколи, доколкото същите представляват изцяло отражение на издадените фактури и не съдържат допълнителни реквизити, установяващи действителното предаване на стоките, като място на предаване/приемане на стоките, имената на предалото и получилото ги лице. Наред с това, трите броя протоколи към фактурите, издадени от "Илинел - 88" ЕООД не съдържат подпис на представител и печат на предаващата страна, а в два от тях и подпис на представителя и печат на приемащата страна. Неоснователно е възражението на касатора, че предаването се установява с неподписани протоколи след като ксеро - копията са заверени с печат и подпис за вярност от доставчика. С оглед съдържанието на представените протоколи, част от които не са подписани от доставчик и липсата на други придружаващи стоката документи – складови разписки, експедиционен документ, опис на стоката, сертификати за качество и др., обосновава извод, че предаването на стоки не е доказано.

Правилно съдът е приел, че верността на съдържанието на представените по делото частни свидетелстващи документи се преценява с оглед всички други доказателства по делото, релевантни за признаването на правото на данъчен кредит. В случая обаче, верността на им не само, че не се потвърждава от останалите събрани по делото доказателства, но съдържанието им се опровергава от обясненията дружествата - складодържатели. По отношение на всички съпътстващи фактурите договори за продажба е отразено място на предаване на стоката по доставката – склад на трето дружество. При направена насрещна проверка на дружествата - складодържатели са постъпили отговори, че не са съхранявали стоки на доставчиците и ревизираното дружество и нямат сключени договори и издадени фактури за съхраняването на процесните стоки. С оглед изложеното не може да се приеме за доказана тезата на ревизираното дружество, че стоката е предадена в склад на посочените в договорите складодържатели.

В тази връзка е неоснователно е възражението на касатора, че съдът необоснован е приел за недоказано място на складиране на стоките, след като органите по приходите не са направили конкретно запитване до складодържателите за каква стока и период събират информация. В случая, органите по приходите са извършили насрещни проверки на дружествата - складодържатели, получени са отговори от последните, че не са съхранявали стоки на доставчиците и ревизираното дружество, а ревизираното лице не се е справило с разпределената му доказателствената тежест да установи механизма на доставките и предаването на стоките по процесните доставки.

По делото е разколебана и доказателствената стойност на представените доказателства за плащане по процесните фактури – РКО, доколкото доставчиците не притежават регистрирани ЕКАПФ, чрез които да се регистрират извършени плащания в брой по процесните фактури.

По делото не е безспорно установена и последващата реализация на стоката от ревизираното лице към белгийско дружество, тъй като извършените справки в ПП "Митници" и данни за регистрираните преминавания на МПС през ГКПП за периодите, посочени в ЧМР установяват редица несъответствия относно товара, датите на преминаване през границата др., подробно описани в РД. Неоснователен е довода на касатора, че доказателствата за последващата реализация на стоката от ревизираното лице към белгийско дружество не са опровергани след като органите по приходите не са събаряли информация от крайния получател по реда на Глава двадесет и седма "а" ДОПК. В случая ревизираното лице, което черпи благоприятни последици от установяването на този факт е следяло да го докаже, а по делото потвърждения за получаване от крайния получател, не са представени, нито безспорни доказателства за транспортиране на стоките за друга държава – членка.

Предвид изложеното, обоснован на събраните доказателства е извода на АС – Кърджали, че по фактури, издадени "Ратеп-36" ЕООД и "Илинел - 88" ЕООД с предмет различени видове стоки, реалността на доставките не е доказана.

Неоснователно касатора се позовава на съдебната практика на СЕС, която категорично обявява за противоречаща на правната уредба на ДДС практика на приходната администрация, при която се отказва право на данъчен кредит на получателя по доставката, поради неустановен произход на стоките, защото в случая правото на данъчен кредит не е отказано поради това, че доставчиците не са разполагали със стоки от вида на фактурираните, а поради липса на убедителни доказателства по пряката доставка за предаване на стоки и събраните доказателства в хода на ревизията, че предаването на стоки в склад на трето лице не се е осъществило.

Предвид изложеното съдебното решение не е постановено при пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила.

С оглед изхода на спора, претенцията на касатора "Трансфарм -2004" ООД за присъждане на разноски по делото е неоснователна.

От друга страна, основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за юрисконсулт за касационното производство в размер на 1 911, 69 лева, определени съобразно материалния интерес по делото и на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение