Решение № 12229 от 13.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4022/2017 г.

Решение № 12229 от 13.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4022/2017 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 92 от 13.02.2017 г., постановено по адм. д. № 1155/2016 г. Административен съд - С.-област е отменил решение № 1040-22-18/27.10.2016 г. на директора на ТП на НОИ - С.-област и потвърденото с него разпореждане № РВ-3-22-00172463/31.08.2016 г. на началника на отдел КПК при ТП на НОИ - С.-област. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на ТП на НОИ - С.-област с молба да бъде отменено като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че с представените и приети по делото писмени доказателства се доказва обстоятелството, че за периодите от 26.05.2014 г. до 10.09.2014 г., от 14.05.2015 г. до 7.10.2015 г. и от 26.05.2015 г. до 07.11.2015 г., Н. Д. е пребивавал извън територията на Р. Б., с което е нарушил режима, определен от здравните органи в издадените болнични листове. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание, страните редовно призовани, не се представляват. Ответникът - Н. П. Д., лично и чрез адв. Маринова, изразява писмено становище по касационната жалба и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Върховният административен съд, шесто отделение, прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за основателна. Съдът е установил по делото, че с разпореждане № РВ-3-22-00172463/31.08.2016 г. на началник отдел КПК при ТП на НОИ - С.-област на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО е разпоредено Н. Д. да възстанови полученото парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 26.05.2014 г. до 7.11.2015 г. в размер на 6699.27 лв., от които 5853.24 лв. - главница и 846.03 лв. - лихва, в нарушение на чл. 46, ал. 3 от КСО. При оспорването на посочения административен акт по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО, директорът на ТП на НОИ - С.-област с решение № 1040-22-18/27.10.2016 г., е потвърдил разпореждането за възстановяване на полученото парично обезщетение за временна неработоспособност, като в мотивите е поправил очевидна фактическа грешка, като вместо "на основание чл. 46, ал. 3 от КСО", да се чете "на основание чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО". Проверката във връзка с издадените болнични листове, въз основа, на които е отпуснато обезщетението, е започнало от административния орган във връзка със сигнал, получен по електронната поща. По силата на чл. 114, ал. 1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 от КСО, а съгласно чл. 114, ал. 3 от КСО - за възстановяване на сумите по ал. 1 и 2 длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му, като разпореждането се връчва на лицата по реда на чл. 110, ал. 4 от същия кодекс. За да отмени оспорения административен акт, съдът е възприел за безспорно, че Данов е получил обезщетение за безработица за временна неработоспособност поради общо заболяване по болнични листове № А2012 666 1399, № А2012 666 7081, № А2012 666 7230, № А2012 666 7249, № А2012 666 7390 за периода 26.05.2014 г. - 8.10.2014 г. и № Е2015 197 03 76, № Е2015 197 04 53, № Е2015 197 05 64, № Е2015 303 9618, № Е2015 303 9747, № Е2015 303 9874, № Е2015 304 0001 за периода 11.05.2015 г. - 7.11.2015 г. Приел е, посочените болнични листове, установяващи временната му нетрудоспособност, не са отменени по реда на чл. 112 от Закона за здравето (ЗЗ) и те служат на лицето за освобождаването му от трудови функции и пред осигурителните органи, за отпускане на обезщетение. Безспорно е прието, че болничните листове, не са обжалвани по реда на чл. 113, ал. 3 от ЗЗ, поради което са задължителни за всички лица, органи и организации. Изложеното е мотивирало първоинстанционният съд да приеме, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ - С.-област и потвърденото с него разпореждане са издадени в противоречие с материалния закон, уреждащ конкретното правоотношение между страните. Тези правни изводи на Административен съд - С.-област са неправилни, поради противоречие с материалния закон. Видно от доказателствата по делото е, че на Н. П. Д. са му издадени по-горе посочените болнични листи от ЛКК при "ДКЦ - 1" ЕООД, гр. В. с диагноза "Синувитис генус декотра". Болничните листи са издадени за домашен и домашно-амбулаторен режим на лечение. От представените по делото справки Н. Д. е пътувал до Бостън, САЩ в периодите от 26.05.2014 г. до 10.09.2014 г., от 14.05.2015 г. до 7.10.2015 г., т.е. в периода, в който са му издадени болнични листи за домашно лечение. По делото е безспорно установено също, че Н. Д. е бил осигуряван за общо заболяване и майчинство и към датата на настъпване на осигурителния риск е имал повече от 6 месеца като осигурен за този риск, поради което му е изплатено и обезщетение за временна неработоспособност за всички периоди, посочени в болничните документи. На 7.07.2016 г. е постъпило електронно съобщение, обективиращо сигнал за извършване на проверка от административния орган по отношение на ползвания от Н. Д. отпуск, поради временна неработоспособност. В резултат на извършената от осигурителния орган проверка е констатирано, че Н. Д. е осъществявал пътувания извън пределите на страната в периода на домашния режим на лечение. Предвид тази констатация административният орган е поискал от лицето възстановяване на сумите, получени като обезщетение за временна неработоспособност за периодите, в които Данов е бил извън Р. Б., поради неспазване на предписания в болничните листи режим на лечение. В чл. 40, ал. 1 от КСО е предвидено, че осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО, парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на осигурени лица, които нарушават режима, определен от здравните органи - само за дните на нарушението. Правилно е приетото от административния орган, че Н. Д. е нарушил предписания режим по болничните листи, тъй като по време на неработоспособността му, удостоверена с тези болнични листи, е осъществявал пътувания до САЩ. В разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО е предвидено парично обезщетение за временна неработоспособност да не се изплаща на осигурени лица, които нарушават режима, определен от здравните органи - само за дните на нарушението. Режимът на лечение, който се предписва е съобразен със здравословното състояние на лицето и с необходимостта от провеждане на съответно лечение и възстановяване на работоспособността му. Когато се касае до временна неработоспособност, поради общо заболяване, предписаният домашен режим има за цел да осигури на лицето, да възстанови работоспособността си. Становището на административните органи, че спазването на домашния режим на лечение е нарушен, тъй като лицето е осъществявало пътувания извън пределите на Р. Б., е правилен и законосъобразен, предвид нормативните изисквания за видовете режими на лечение в Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ). Съгласно чл. 15, ал. 3 от НМЕ в зависимост от състоянието на болния в болничния лист се определя един от посочените режими: болничен, санитарно-курортен, домашен и свободен. Домашният режим от своя страна е на легло - постоянно или за определени часове на деня, стаен и амбулаторен. В т. 4 от чл. 15, ал. 3 на НМЕ са предвидени два вида свободен режим - само в района на населеното място, където болният прекарва отпуска по болест и с право да отиде в друго населено място в границите на Р. Б. Последната разпоредба ограничава свободния режим на лечение най-много до друго населено място в пределите на страната, което води до извода, че дори при този режим на лечение - "свободен", излизането извън границите на Р. Б. е нарушаване на предписания от здравните органи режим на лечение. Изложеното води до извода, че пътуванията извън пределите на страната, при назначен от здравните органи режим на лечение "домашен", представлява основание за отказ за отпускане на обезщетение за временна неработоспособност. В настоящия случай, тъй като лицето е получило паричните обезщетения по болничните листи, чийто режим не е спазен, на основание чл. 114, ал. 1 от КСО, като недобросъвестно получени, следва да бъдат възстановени ведно с лихвата по чл. 113 от КСО. Изложеното от първоинстанционния съд по отношение на стабилитета на болничните листи досежно разпоредбата на чл. 113, ал. 3 от ЗЗ и обстоятелството, че те не са обжалвани и отменени, е правилно, като извод, но в случая спорният по делото въпрос, касае спазване на предписанията в болничните листи, което в случая не зависи от законосъобразността на официалния документ, а от волята на лицето, което е временно неработоспособно, да се съобрази с предписаното в него. За пълнота на изложеното, следва да се отбележи, че пред настоящата инстанция е представено ЕР № 1806 от 31.03.2017 г. на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ "Хр. Ботев" АД, гр. В., с което не са потвърдени коментираните в настоящото производство болнични листи. По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че като е отменил оспорените административния актове, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него, да бъде постановено ново, с което първоначалната жалба да се отхвърли. Неоснователно е искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, поради това, че в настоящото производство, не е осъществено процесуално представителство от юрисконсулт. Касационната жалба е подадена лично от директора на ТП на НОИ - С.-област, а в съдебно заседание административният орган, не се е явил и не е бил представляван. Изпратените от надлежно упълномощената юрк. Брусева писмени доказателства пред настоящата инстанция, не представляват защита по делото по смисъла на чл. 78, ал. 8 от ГПК, уреждащ дължимостта на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,