Решение № 5483 от 18.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2084/2013 г.

Решение № 5483 от 18.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2084/2013 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Венди - 101" ООД, гр. Казанлък срещу решение № 258 от 12.12.2012 г., постановено по адм. дело № 431/2012 г. по описа на Административен съд Стара Загора. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 405а от КТ и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Дирекция "Инспекция по труда" - Стара Загора, чрез юрк. Гонева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Венди - 101" ООД против Постановление № 2 от 2.10.2012 г., издадено от Дирекция "Инспекция по труда", гр. Стара Загора, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между лицето Красимира Петрова Илиева на длъжност "сътрудник" и "Венди - 101" ООД, гр. Казанлък, като работодател, с предписание същият да предложи сключване на трудов договор в срок до 31.10.2012 г. За да постанови решението си в този смисъл, административният съд е приел, че е установено предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, както и че са налице всички елементи на трудовото правоотношение, поради което е направил извода, че на основание чл. 405а, ал. 1 КТ правилно е издадено обжалваното постановление. Така постановеното решение е правилно. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства административният съд е приел, че осъществяваната от лицето дейност е в изпълнение на трудови функции и безспорно представлява предоставяне на работна сила. От фактическа страна е безспорно, че при извършената на 27.09.2012 г. проверка от контролните органи на "Инспекция по труда" - гр. Стара Загора на обект: техномаркет и сервиз "Венди - 101", гр. Казанлък е установено, че лицето Красимира Петрова Илиева е предоставяла своята работна сила за сметка и в полза на работодателя "Венди - 101" ООД, гр. Казанлък, без да има сключен трудов договор в писмена форма. При проверката е представен граждански договор № 7 от 1.01.2012 г., в който е уговорено Красимира Илиева да извърши консултации и поддръжка на офис и електронна техника, компютърни програми и уеб сайт, структурно окабеляване, обработка на база данни, документално обслужване на клиенти и други подобни дейности за периода от 1.01.2012 г. до 31.12.2012 г. При проверката е съставена декларация от 27.09.2012 г., подписана от Красимира Илиева, в която е посочено, че същата работи като "сътрудник" с работно място "Венди - 101" ООД, с работно време 8 часа и трудово възнаграждение 420,00 лв. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение при изцяло изяснена фактическа обстановка. Правилно е посочено, че са налице предпоставките по чл. 405, ал. 1 КТ, според който - когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение. В ал. 4 от същата норма е конкретизирано, че въз основа на постановлението по ал. 1, контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор. В случаите по ал. 1, изречение трето трудовият договор се сключва от датата на възникването на трудовото правоотношение, определена в постановлението. Ако такава дата не е определена, трудовият договор се сключва от датата на издаване на постановлението. Предвид събраните доказателства обоснован е изводът на административния орган, който е възприет и от съда, че осъществяваната от Красимира Илиева дейност е такава по трудово правоотношение, а не по договор за изпълнение на поръчка. От съществено значение за тази преценка е обстоятелството, че възложената работа не е била определена по обем и като краен резултат, нито е била налице самостоятелност при изпълнение на дейността, тъй като изпълнителят действа под ръководството и контрола на дружеството - възложител. Лицето е било наето за престиране на работна сила, при наличие на всички елементи, характеризиращи трудовото правоотношение. Също така в сключения граждански договор не е посочено, че дейността може да бъде извършена от друго лице, което сочи на сключването му с оглед личността, както правилно е приел административния съд. Както се посочи, същественото в случая е естеството на изпълняваните функции, които несъмнено са трудови, тъй като е осъществявано престиране на работна сила. Възражението на жалбоподателя "Венди - 101" ООД, че сключването на трудов договор не се налага в случаите, когато лицето е регистрирано като самоосигуряващо се в регистър БУЛСТАТ (както е в настоящия случай), е неоснователно. Правилно административният съд е приел, че по отношение на свободните професии е характерно упражняването на трудова дейност при условията на автономност, изцяло на свой риск и за своя сметка, каквито не се установяват по отношение на работата на Красимира Петрова. Със същата е било уговорено престиране на работна сила в условията на продължителност, непрекъснатост и повтаряемост на задълженията за определения в договора период от време, с определено работно място, при определено работно време с оръдия на труда - собственост на жалбоподателя, както и реално получавано ежемесечно възнаграждение с постоянен размер. Мотивите на административния съд в тази връзка напълно се споделят от настоящата инстанция. С оглед горното като е приел, че с акта по чл. 405а от КТ компетентният административен орган с основание е квалифицирал съществуващите правоотношения като трудови и законосъобразно е предписал сключването на трудов договор, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба. Това налага извод за правилност на проверявания съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Водим от горното Върховният административен съд, шесто отделение,