Решение № 4251 от 23.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2330/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Б. С. Н., гражданин на Сирия, чрез адвокат Йорданов срещу решение 269 от 13.01.2025 г., постановено по адм. дело 1349 по описа за 2024 г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 11607 от 08.11.2024г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, с което е постановен отказ да се предостави на лицето статут на бежанец и хуманитарен статут. Твърди се неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения н съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Развиват се подробни доводи в касационната жалба. Иска се отмяна на съдебното решение, отмяна на административния акт и връщане на преписката за ново произнасяне. Председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет на Република България не взема становище по така подадената касационна жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред административния съд е било решение 11607 от 08.11.2024г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, с което е постановен отказ да предостави на лицето статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът, с много подробни мотиви и задълбочен анализ е изяснил фактическата обстановка и е установил, че липсват каквито и да било доказателства, които да обосновават наличие на притеснения относно дискриминационно и опасно отношение към лицето по повод негова политическа, религиозна, полова принадлежност или други причини, които създават у него основателен страх от преследване. Като е акцентирал и върху факта, че лицето доброволно е напуснало територията на държавата си и е преминал нелегално през границата между Република Турция и Република България. Поради което е извел и правния извод, че няма правно-релевантни факти, които да обосноват прилагането на разпоредбите на чл.8 и 9 от Закона за убежището и бежанците. Обосновал е от фактическа и правна страна липсата на предпоставки и за предоставяне на хуманитарен статут, много подробно и в детайли е разгледал обстановката политическа и военна в Сирия и е извел извод за правилност на преценките на административния орган. Решението е правилно. Няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Съдът е спазил всички процесуални задължения по разпоредбите на АПК и във връзка с чл.144 от АПК и тези на ГПК. Съдебният акт е изключително подробно и надлежно обоснован от фактическа и правна страна. Не са допуснати нарушения и на материалния закон. В конкретната история на кандидата за представяне на статут, правилно е отбелязано, че неговото желание да живее свободно и далече от проблемите не може да бъде подведено под изискванията на закона за относима към него лична бежанска история. Чужденецът не е бил застрашен и към него няма данни за опасност от изтезания или друга форма на физически или психически тормоз. Изразените от него икономически притеснения, не могат да се приемат за законовите определения за пряк риск за живота и свободата поради изповядване на религия, политически пристрастия и др. Не може да се приеме и, че има основания за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9 от ЗУБ. Такъв статут се предоставя на лице, което е било принудено поради реална опасност от тежки посегателства смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко отношение, тежки заплахи за живота му като гражданско лице поради наличие на вътрешен или международен конфликт поради действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не иска да се противопостави ефективно. По делото няма представени такива доказателства. Общата обстановка в Сирия не се характеризира с насилие по чл.9 ал.1 т.3 от Закона за убежището и бежанците безогледно насилие, както и не са представени данни, че ще бъде подложен на посегателствата по т.1 и т.2 от чл.9 ЗУБ. смъртно наказание или екзекуция. Настоящата инстанция възприема изцяло мотивите на административния съд, който много подробно и в детайли е разгледал изнесените факти относно общата обстановка в Сирия, като следва да се отбележи, че в тази насока изключително подробни са и мотивите на административния орган, поради което не следва обстоятелственото хронологично описание на административния съд да бъде повторено и следва да се приложи в тази част разпоредбата на чл.221 ал.2 приложение 2 от АПК като изцяло бъде направено препращане към мотивите на първата инстанция. В допълнение само следва да се отбележи, че лицето е посочило, че е напуснало Сирия, защото майка му и баща му били инвалиди и животът бил труден. Не е членувал в политически партии, военни формирования, нямал проблеми с официалните власти. По тези съображения следва да се приеме, че е постановено правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените мотиви и на основание чл.221 ал.2 пр.2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение