Решение № 10549 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1291/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП)- София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния му представител юрк. Кирова, срещу Решение 4035 от 29.11.2024 г., постановено по адм. д. 1340/2024 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което по жалбата на "Еми Комерс" ООД е прогласена нищожността на Ревизионен акт (РА) Р-22000123006703-091-001 от 10.06.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Велико Търново, потвърден с Решение 1196 от 29.08.2024 г. на Директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа основанията по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението и иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд, позовавайки се на ТР 3 от 26.06.2025 г. по т.д. 2/2024 г. на ОСС на Върховния административен съд, алтернативно иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на жалбата срещу РА. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - "Еми Комерс" ООД, чрез процесуалния си представител адв. Иванов оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалвания съдебен акт. Счита, че в конкретния случай не са доказани предпоставките по чл. 10, ал. 9 ЗНАП и изводът за нищожност на РА, до който е достигнал първоинстанционният съд, е правилен и обоснован. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, след като прецени наведените в нея касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, като насочена срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и подлежи на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Пред АС Благоевград по жалба на "Еми Комерс" ООД е оспорен Ревизионен акт (РА) Р-22000123006703-091-001 от 10.06.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Велико Търново, потвърден с Решение 1196 от 29.08.2024 г. на Директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП. Съдът е формирал извод за нищожност на процесния РА поради нарушение на императивните правила на чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК и чл. 10, ал. 9 ЗНАП. Съгласно установеното от фактическа страна ревизионното производство е образувано със ЗВР Р-22000123006703-020-001 от 15.11.2023 г., издадена от К. Т. Ч., началник сектор "Ревизии", дирекция "Контрол" при ТД на НАП Велико Търново. Със заповед ЗЦУ - ОПР -24 от 15.06.2023 г. на изпълнителния директор на НАП, Г. Д. - заместник изпълнителен директор на НАП е оправомощен да определя органи по приходите, за които не се прилагат правилата по чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ДОПК. От заместник изпълнителния директор на НАП е издадена Заповед З-ЦУ - 2303 от 06.11.2023 г., с която на основание чл.12, ал. 6 ДОПК са определени органи по приходите, за които не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ДОПК, сред които в т. 3 са вписани имената на възложителя на ревизията и ревизиращия екип, които са служители на ТД на НАП - Велико Търново. Със Заповед З-ЦУ-2359/15.11.2023 г. заместник изпълнителният директор на НАП е определил органите по приходите, за които не се прилагат правилата на чл. 7, ал.1 и чл. 8 ДОПК и следва да извършат ревизията на "Еми Комерс" ООД. При изложените факти и след анализ на нормите на чл. 8, чл. 12, ал. 6, чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК и чл. 10, ал. 9 ЗНАП, съдът е формирал извод за нищожност на процесния РА, като издаден от некомпетентни органи по приходите. От една страна, е посочил, че липсват доказателства за наличие на предпоставките по чл. 10, ал. 9 ЗНАП, както и че дадените правомощия по чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК са изрична компетентност на изпълнителния директор или негов заместник, предвид което те не могат да бъдат предоставяни другиму. От друга страна, се е мотивирал, че по аргумент от чл.112, ал. 2, т.1 ДОПК органът по приходите, който е оправомощен да възлага ревизии следва да бъде определен от териториалния директор на ТД на НАП София / в процесния случай/, който обаче няма материална и териториална компетентност спрямо органи по приходите от друга териториална дирекция / в случая ТД на НАП Велико Търново/ и съответно не са част от подчинената му ТД на НАП - София - аргумент от чл. 11 ЗНАП. Решението е неправилно с оглед разрешенията, дадени с Тълкувателно решение (ТР) 3 от 26.06.2025 г. по тълк. дело 2/2024 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. Според така цитираното ТР не е нищожен ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите, определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на директора на друга териториална дирекция на Националната агенция за приходите въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изр. първо ДОПК и чл. 10, ал. 9 от ЗНАП, по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция. Ревизионният акт не е издаден в противоречие с разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК. Не е иззета компетентността на изпълнителния директор или определен от него заместник за възлагане на ревизия ...за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължително осигурителни вноски. С оглед изложеното неправилно административният съд е приел, че процесният ревизионен акт е нищожен. В решението липсват мотиви по останалите критерии за законосъобразност на ревизионния акт съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, което препятства решаването на спора по същество от касационната инстанция. Поради това и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските в настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,