Решение № 7235 от 26.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2862/2026 г.

Образувано е по касационната жалба от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София срещу Решение № 1240 от 22.12.2025 г. на Административен съд – Разград по административно дело № 186/2025 г. С обжалваното решение съдът отменя Уведомително писмо изх. №02-170-2600/2279 от 01.06.2025 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), в частта, с която на „Уником“ ЕООД е отказано подпомагане по еко схема за намаляване използването на пестициди (Еко-НИП) за кампания 2023 в размер на 112 872,87 лева; изпраща преписката на административния орган за произнасяне по Заявление УИН 17/310723/30568 при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в двумесечен срок от влизане в сила на решенето и осъжда ДФЗ за разноски. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че допълнителни мотиви за издаването на оспорения отказ за подпомагане се съдържат в Докладна записка, изх. № 02-170-2600/2279/4 от 02.07.2025 г. и данните от извършени административни проверки. Уточнява, че от фактическа страна отказът е мотивиран с посоченото в таблица 19.2 Таблица на използваните продукти за растителна защитата (ПРЗ) по Еко-НИП за кампания 2023, използване на препарата Бутизин 400СК, попадащ в първа професионална категория като фактът се доказва с подадена от кандидата на 30.05.2024 г. декларация по чл. 46 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции (Наредба № 3/2023) и разходоправдателен документ за закупуването на препарата (фактура от 01.10.2022г), т.е. нарушени са условията за допустимост по интервенцията като е използван ПРЗ, който е забранен за използване по схемата. Счита за неправилен изводът на съда, че при издаването на административния акт следва да извърши проверка на дневниците за растителнозащитни мероприятия, тъй като такава се извършва само при проверка на място съгласно чл. 26а, ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), а такава в случая не е извършване, поради което не налице соченото нарушение на производствените правила. Акцентира, че дейностите по еко схемите надхвърлят съответните минимални изисквания за използване на торове и на ПРЗ и подпомагането по тях цел да насърчи използването на практики, които насърчават устойчивото развитие и ефективно управление на природните ресурси и това се отразява на вида подпомагане. Обжалва съдебното решение и в частта за разноските, като сочи че съдът неправилно е приложил закона като не е съобразил, че съгласно чл.8, ал.2, т.7 от Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа за процесуално представителството, защита и съдействие по административни дела по ЗПЗП се дължи минимално възнаграждение в размер от 800 лв. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което съдът отхвърли първоначалната жалба като неоснователна, както и присъждане на разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение. Прави и възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат на насрещната страна. Ответникът – „Уником“ ЕООД, в писмен отговор чрез адв. В. Косев от Адвокатска колегия – Разград ангажира становище за неоснователност на касационната жалбата. Подадена е и частна жалба от „Уником“ ЕООД срещу Определение № 92/19.01.2026 г. на Административен съд – Разград по адм. дело № 186/2025, с което е отхвърлено искането на страна за изменение на Решение № 1240/22.12.2025 г. по същото дело в частта за разноските като неоснователно. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че неправилно съдът се е произнесъл по възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат, което е направено след приключване на последното по делото заседание, на което е присъствал представител на административния орган, но не е направил своевремнно възражение. При липсата на своевременно направено възражение за прекомерност обосновава, че съдът няма правомощие да намалява размера на възнаграждението за адвокат. Изтъква, че последното е опредено според материалния интерес на спора и е по-ниско от индикативните минимални размери, посочени в от Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, поради което няма не е налице основание за намаляването му. Иска обжалването определение да бъде отменено, а по същество в полза на частния жалбоподател да бъдат присъдени разноски в пълния им претендиран размер за адвокат – 8 500 лева. Ответникът по частната жалба - Изпълнителният директор на ДФЗ в писмен отговор чрез юрисконсулт М. Абилов, застъпва становище за неоснователност на същата. Подробно обоснова, че съдът винаги може да определи възнаграждение за адвокатска работа, което отговаря на фактическата и правна сложност на делото и конкретната извършена работа, без да се съобразява с документи, определящи минимални възнаграждения, издадени от съсловни организации, които могат да налага съгласувани практики. Иска определението да бъде оставено в сила и претендира разноски по делото в своя полза. Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касаторите и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 15.06.2023 г. „Уником“ ЕООД, регистриран земеделски производител подава заявление за подпомагане по Еко-НИП, интервенция включена в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони в Република България за периода 2023 -2027 г. кандидатства с 1 105,08 ха земя за подпомагане в размер на 112 872,87 лева. Кандидатът е депозирал декларация по реда на чл. 46, ал.1 Наредба № 3/2023 г., ведно с опис по образец на разходнооправдателните документи за закупени ПРЗ, в които е посочена фактура от 01.10.2022г., за закупени множество препарати, между които и „Бутизан 400 СК“. На 09.04.2024 г. от името на административния орган е изискана от Българска агенция за безопасност на храните (БАБХ) информация за ПРЗ във връзка с прилагането на Еко-НИП. На 25.04.2024 г. БАБХ предоставя исканата информация, според която препаратът „Бутизан 400 СК“ има първа професионална категория за употреба към месец юли 2023г. На 01.06.2025 г. Изпълнителният директор на ДФЗ постановява оспореното частично Уведомително писмо, с което отказва напълно подпомагане по Еко-НИП на основание чл.88, т. 7 от Наредбата № 3/2023 г. поради използван в нарушение на изискването по чл. 41, т.1 от Наредба №3/2023 г. ПРЗ от първа професионална категория за употреба. Съдът приема заключение по назначената по делото агротехническа експертиза, от което се установява, че на 23 и 30. 09.2023 г. част от закупения препарат „Бутизин 400 СК“ е използван за третиране на 9 дка новозасята рапица, като общо са вложени 2,250 л. от препарата, а останалото количество от 637,750 л. в е продадено на „Агротех“ ЕООД на 01.11.2023г. По делото е представено решение от заседание на Управителния съвет на ДФЗ за избиране на И. И. за изпълнителен директор, съгласно Протокол № 228/07.05.2024 г, с което се доказва компетентността на издателя на оспорения акт. При така приетите факти, Административен съд – Разград прима от правна страна, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закана писмена форма с посочване на фактически и правни основания за издаването му. Съдът установява, че са налице съществени нарушения на адмнистративнопроизводствените правила, тъй като съгласно чл. 41, ал. 3 от Наредба № 3/2023 г. административният орган има задължение да провери дневниците за проведени растителнозащитни мероприятия и торене, а такава проверка не е извършена. Изрично сочи, че вписването на ПРЗ „Бутизин 400 СК“ в описа на разходнооправдателните документи не доказва употребата му върху заявените за подпомагане по Еко-НИП площи. Приема въз основа на заключението на съдебно-агротехническа експертиза, че посоченият препарат не е използван за площи, заявени за подпомагане по Еко-НИП за кампания 2023 г., поради което забраната за използването му не е нарушена и административният орган не е имал основание да откаже подпомагане по тази схема. По изложените съображения съдът заключава, че административният орган не е установил правилно правнорелеватните факти, поради което неправилно и в противоречие със закона е отказал подпомагане на кандидата по Еко-НИП. Така мотивиран първоинстанционният съд отменя оспореното решение на Изпълнителния директора на ДФЗ, връща му преписката за ново произнасяне по заявлението на „Уником“ ЕООД в двумесечен срок от влизане в сила на решение. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Правилни са изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа фактически и правни основания за издаването си, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК настоящият съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Правилен и съответен на доказателствата по делото е изводът на съда, че при постановяването на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да довели до непълнота на доказателствата относно значими факти и обстоятелства за правилното решение на случая, което е достатъчно основание за отмяна на акт, съгласно чл. 146, т.3 АПК. Условията и редът за прилагане на интервенцията по формата на еко схеми са уредени в глава първа, раздел IV, чл. 37 - 47 от Наредба № 3/2023 г. Относно Еко-НИП в чл. 41, ал.1 от Наредба № 3/2023 г. определя допустимите за подпомагане площи, върху които се прилагат поне една от конкретно посочените (в т. 1 и 2 от разпоредбата) екологично насочени земеделски практики. Чл. 41, ал.2 от Наредба № 3/2023 г. определя като правоимащи лица - земеделските стопани, които прилагат земеделските практики по алинея първа и отразяват всички операции по прилагането на ПРЗ през съответната година в дневниците за проведени растителнозащитни мероприятия и торене. Редът и начинът за доказване на екологичното насочените земеделски практики е регламентиран в чл.41, ал.3 от Наредба №3/2023 г. според който „земеделските практики по ал. 1 се доказват чрез проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене и чрез разходооправдателни документи за закупените продукти за растителна защита и/или феромонови уловки и/или разрешени за употреба биологични агенти и/или продукти за растителна защита на основата на микроорганизми (бактерии и/или гъби) за заявените за подпомагане площи“. Следователно правилен и съответен на закона е изводът на първоинстанционният съд, че административният орган е длъжен да изясни всички правнорелевантни факти и да събера необходимите доказателства в рамките на административното производството по издаването на акта за оторизация на плащанията. Разпоредбата на чл. 41, ал.3 от Наредба №3/2023 г. изисква проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене. Тази проверка е задължителна още повече при липсата на безпротиворечиви доказателства, че закупеният препарат е приложен върху заявени за подпомагане по Еко-НИП площ. По делото няма данни да е извършена проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене, каквото е изискването на чл. 41, ал.3 от Наредба № 3/2023 г. доводът на касатора, че такава се прави само при извършването на проверка на място, каквото не е извършвана, не кореспондира с посочените нормативни правила за доказване на прилагането на екологично насочените земеделски практики. Правилен е изводът на съда, че административният орган не е установил неизпълнението на материалноправните предпоставки за подпомагане на кандидата по безспорен начин. Съгласно чл. 46, ал.1 от Наредба № 3/2023 г. „кандидатите по еко схемата по чл. 41 могат да докажат закупените продукти за растителна защита и феромонови уловки и/или разрешени за употреба биологични агенти и/или продукти за растителна защита на основата на микроорганизми (бактерии и/или гъби), като представят утвърдени от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" декларация и опис по образец на разходооправдателни документи за тяхното закупуване - фактури и/или фискални касови бележки“. Следователно разпоредбата изисква представянето на декларация за установяването на положителния факт, че земеделският производител прилага условията за подпомагане по чл. 41, ал.1, т.1 и/или т.2 от Наредба № 3/2023 г., докато текстът на образеца на декларацията, предоставян за попълване на земеделските стопани „декларирам, че не съм използвал продукти за растителна защита на заявените от мен площи за подпомагане по Еко-НИП за практика 1 (пестициди т.1 и т.2), съгласно чл. 41, ал.2, т.1 от Наредба № 3/2023 г.“ изисква декларирането на отрицателен факт, а това е противоречие с нормативното изискване. Отделно от това следва се отбележи, че липсата на ясно указание, как административният орган ще разбира кратния отговор „да“/„не“, предвид че българският език позволява двойно отрицание, поради което при посочен отговор „не“ отбелязването може да се разбира и в смисъл „не съм използвал“, допълнително затруднява изпълнението на нормативното изискване за деклариране на положителния факт на прилагането на съответните земеделски практики. Структурата на твърдението в декларацията предвид особеностите на българския език допуска повече от едно логическо тълкуване, поради което декларацията не може да изпълни доказателствената си функция без ясно указание, какво ще разбира органът при съответното отбелязване. Очевидна е целта на административния органа при утвърждаване на образеца на декларацията, да се ползва от материалната доказателствена сила на декларацията като частен диспозитивен документ, съдържащ волеизявление за неизгодни за издателя факти, но в случая тя не е постигната поради двусмислието в посоченото изречение и липсата на указание, как ще се тълкува отговора. При липсата на проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене и двусмислието в декларацията по чл. 46, ал.1 от Наредба № 3/2023 г. не е доказано по несъмнен начин фактическото основание за оспорения отказ, че кандидатът за подпомагане по Еко-НИП при отглеждане на културите е прилагал продукт за растителна от първа професионална категория за употреба върху заявената за подпомагане площ по тази еко схема. Правилен е и изводът на съда, че вписването на ПРЗ от първа професионална категория за употреба в разходнооправдателните документи не доказва прилагането му върху площи заявени за подпомагане по Еко-НИП най-малкото, защото по тази схема може да бъде заявено за подпомагане само част от стопанството, а би представляващо неоправдана административна тежест да се изисква от земеделския стопанин да закупува ПРЗ, които ползва в цялото си стопанство с различни разходнооправдателни документи според вида на схемата, по която иска подпомагане. Именно поради това разходнооправдателните документи са посочени на второ място в реда за доказване на прилагането на екологично насочени земеделски практики, подкрепящи проверката на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене. За пълнота е необходимо да се посочи, че следва да се вземе под внимание съображение 62 от Регламент (ЕС) № 2021/2115 и чл. 31, §2 от същия, както и националната правна уредба – чл. 37, ал.2 от Наредба № 3/2023 г, според която еко схемите са доброволни за прилагане, по които може да бъде заявено за подпомагане, както на цялото, така и част от стопанството, а чл. 41, ал.4 от Наредба № 3/2023 г., регламентира, че плащането по еко схемата по ал.1 е на хектар допустима земеделска земя, за която е изпълнено изискването на ал.2 и е диференцирано според типовете земеползване – за обработваеми земи, за трайни насаждания и за постоянно затревени площи. Съгласно чл. 41, ал. 5 от Наредба № 3/2023 г. размерът на подпомагането се опредяла за толкова заявени и допустими за подпомагане хектари, за колкото са представени документи по ал. 3 и са приложени земеделските практики по ал. 1. Следователно в зависимост от изпълнението на тези условия съгласно плавилото, посочено в чл. 88, ал.7 от Наредба № 3/2023 г. Разплащателната агенция може да намали размера на плащането или да откаже плащане, като се съобрази, че разпоредбите на чл. 41, ал.4 и 5 от същия подзаконов нормативен акт, не допускат възможност за частично плащане, ако се установи прилагане на ПРЗ, които са тотални хербициди/съдържащи глифозат или са от първа професионална категория върху част от заявените за подпомагане площи и плащане само за останалата част. Водещото е, че земеделските стопани поемат доброволен ангажимент да прилагат съответните екологично насочени земеделски практики върху всички заявени за подпомагане по дадената еко схема земеделски площи, съобразно типа земеползване, поради което неизпълнението на този ангажимент е основание за отказ за подпомагане цялата заявена за подпомагане площ. Плащане за част от заявената за подпомагане по Еко-НИП площ е възможно само в хипотеза, при която в декларацията по чл. 46 от Наредба № 3/2023 г. е заявено прилагане на съответните екологично насочени земеделски практики върху всички заявени по схемата площи, но при проверката на дневниците за проведени растителнозащитни мероприятия и торене се установи, че съответните практики са приложени само върху част от заявената за подпомагане площ, като отново следва да се отчита типа земеползване. С оглед посоченото правилен е крайният извод на съда, че материалният закон е приложен неправилно от административния орган при постановяване на издадения от него акт. Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът пълно и точно е установил фактите по делото, въз основа на тях е направил обосновани фактически и правни изводи (относно наличието на съществени нарушения на производствените правила, довели до произнасяне на орган при неизяснени факти и неправилно прилагане на материалния закон), поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. По частната жалба. Частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С Решение № 1240/22.12.2025 г. постановено по адм. дело № 186/2025 г. Административен съд - Разград отменя Уведомително писмо изх. №02-170-2600/2279 от 01.06.2025 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която на „Уником“ ЕООД е отказано подпомагане по Еко-НИП за кампания 2023 в размер на 112 87,87 лева; изпраща преписката на административния орган за произнасяне по Заявление УИН 17/310723/30568 при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в двумесечен срок от влизане в сила на решенето и осъжда ДФЗ за разноски в размер от 4050 лв., от които 50 лв. за държавна такса, 1000 лв. – депозит за вещо лице и 3000 лв. възнаграждение за адвокат. Възнаграждението за адвокат е намалено от съда от поисканите 8 500 лв. на 3 000 лв. по възражение за прекомерност направено от ответника, което съдът е преценил като основателно. Депозирано е искане от процесуалния представител на дружеството-жалбоподател за изменение на решението в частта за разноските, като се присъдят разноските за адвокат в пълен размер. Счита, че възражението за прекомерност не е направено до приключването на последното по делото заседание, поради което съдът не е следвало да го разглежда по същество. Изрично сочи, че на това заседание представител на ответника е присъствал, бил е запознат със списъка за разноски на „Уником“ ЕООД, но въпреки това не е направил възражение, поради което направено по-късно не следва да бъде разглеждано, като несвоевременно направено, а съдът няма правомощие служебно да намалява възнаграждението за адвокат. Отделно обосновава, че обемът работа на адвоката по делото е значителен, тъй като са проведени повече от едно съдебни заседания, приети са допълнителни доказателства, оспореният акт има значителен материален интерес – 112 872,87 лв., а платеното възнаграждение дори е по-малко от индикативните минимални размери по Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. На 19.01.2026 г. Административен съд – Разград постановявана обжалваното Определение № 92, с което отхвърля искането на „Уником“ ЕООД за изменение на Решение № 1240/22.12.2025 г. в частта на разноските като приема, че възражението на ответника е направено непосредствено след приключване на последното по делото заседание и преди постановяване на решението, поради което е допустимо по аргумент от чл. 176а АПК. Излага мотиви, че няма основание за промяна на посочения в съдебното решение размер на възнаграждението за адвокат, като допълнително посочва, че съдът е съобразил практиката на Съда на Европейския съюз, че размерите посочени в актове на съсловни организации не са обвързващи за съда и последният следва да реши спора, отчитайки вида на правния спор, съществуващия материален интерес, вида и количеството извършена работа, фактическата и правна сложност на делото. Заключава, че в случая фактическата и правна сложност на спора е ниска, поради което няма основание за увеличение на присъденото възнаграждение за адвокат. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Основателен е доводът на частния жалбоподател, че възражението за прекомерност не е направено своевременно, а съдът няма правомощие да се произнася служебно относно размера на платеното възнаграждение за адвокат. Последното по делото заседание е проведено на 03.12.2025 г. и на него са присъствали адв. В. Косев, като процесуален представител на жалбоподателя и юрисконсулт Е. Мехмедова като процесуален представител на ответника – изпълнителния директор на ДФЗ. На заседанието адв. Косев е поискал присъждане на сторените от жалбоподателя разноски в производството и е представил списък на същите ведно с доказателства за реалното им извършване. Процесуалният представител на ответника не е направил възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат до обявяване на спора за изяснен от фактическа и правна страна. Съдебното заседание е приключило на 03.12.2025 г. в 11:15 часа. Възражението е направено след приключване на съдебното заседание едва на 03.12.2025 г. в 16:52 ч. в писмен вид, депозирано по електронна поща и заведено в деловодството на съда на 04.12.2025 г. При тези факти неправилен е изводът на съда, че възражението за прекомерност може да бъде направено след приключване на устните състезания по аргумент от чл. 176а АПК. Претенцията за разноски съставлява искане с акцесорен характер, пряко свързано с основния спорен предмет, което следва, че също като него трябва да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. Съответно правото на възражение на насрещната страна също следва да бъде упражнено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. Страната заявила претенция за присъждане на разноски в същия срок следва да е представила всичките си доказателства за тяхното реално извършване, съответно насрещната страна следва да направи всичките си възражения и да представи доказателства за тяхната обоснованост, след което съдът следва да обяви края на съдебното дирене и да даде ход по съществото на спора. В този етап на развитието на процеса се осигурява процесуалната възможност на страните да анализират доказателствата и да изложат своите фактически и правни заключения във връзка със спорното право, включително по акцесорното искане за присъждане на разноски, тяхното основание и размер. Устните състезания приключват, когато страните са изчерпали всички съображения, които съдът следва да съобрази при постановяване на решението си, това включва и претенцията за разноски, съответно възражението за прекомерност. След тази фаза съдът постановява съдебния си акт, а страните не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили. Посоченото е гаранция за проявлението на основния принцип заложен в чл. 8, ал.1 АПК – равенството на страните в производството. С допълнително представени писмени бележки може единствено да се аргументира по-подробно заявена вече позиция/становище пред съда, но не и да се въвеждат нови искания или възражения и да се представят доказателства в тяхна подкрепа. Възможността, която чл. 176а АПК урежда за изменение на решението в частта за разноските не включва осигуряването на допълнителен срок на страните за заявяват своите претенции, съответно да направят възражение по тях. Целта на разпоредбата е да осигури възможност съдът по искане на страната да допълни решението си в частта за разноските, т.е. съдът да се произнесе по вече заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция искане за присъждане на разноски, по което е пропуснал да се произнесе; или да измени решението си, защото например се е произнесъл не по цялото искане или се е произнесъл по цялото искане, но е пропуснал да обсъди направено възражението по основанието, размера или прекомерност на възнаграждението за адвокат, направени до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. Определеният в разпоредбата на чл. 176а АПК срок е предоставен на страните, не да правят ново искане/възражение, което не е заявеното своевременно пред съда, а да посочат на съда пропуска му да се произнесе по вече заявено искане/възражение. С оглед посочено, изводът на съда, че направено след приключване на последното по делото съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция, възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат е своевременно направено, не намира нормативна основа, поради което съдът неправилно го е преценил като валидно направено. При липсата на валидно направено възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат, съдът не е следвало да преценява възможността за намаляване на възнаграждението, тъй като тази преценка не се прави служебно. Съдът е следвало само да оцени представените по делото доказателства за направените разноски, установяват ли претендираните основание и размер на заявените разноски. В случая е представен списък на разноски (л. 110 от първоинстнионното дело), който включва разноски за държавната такса - 50лв; разноски за възнаграждение за адвокат – 8500 лв. и депозит за вещо лице 1000 лв. Към списъка са приложени договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че жалбоподателят и упълномощения адв. В. Косев са договорил възнаграждение на последния в размер от 8500 лв., платими по банков път; платежно нареждане от 02.12.2025 г., удостоверяващо че жалбоподателят е изпълнил задължението си за превод на сумата по сметка на адвоката преди съдебното заседание и референция от банката, че сметката на получателя на превода е заверена, по делото има доказателства за понесените разноски за държавна такса и депозит за вещо лице. Спорът се свежда до възнаграждението за адвокат. Последното е доказано по основание и размер, при липса на валидно възражение за прекомерност, съдът неправилно в противоречие на материалния закон се е произнесъл по него още в Решение № 1240/22.12.2025 г. и въпреки направеното искане по чл. 176а АПК не е изменил решението си в тази част с обжалването определение. Изложените съображения се отнасят и до доводите на касатора, относно неправилност на обжалването решение в частта за разноските. Съдът неправилно е определил размера на възнаграждението за адвокат като се е произнесъл по възражение на процесуалния представител на ответника по делото, което е направено след изчерпване на процесуалната възможност за това, поради което не е обвързвало съда да се произнесе по него. Налага се извод, че обжалваното Определение № 92/19.01.2026 г. следва да бъде отменено като постановено при същественото нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, а вместо него следва да се постанови изменение на съдебното решение в частта за разноските, като същите бъдат присъдени в пълния им размер от 9550лв. в полза на жалбоподателя. При този изход на делото, разноски по настоящото дело се дължат на ответника по касация – „Уником“ ЕООД. Последният е направил искане за присъждането им с отговор по касационната жалба, депозиран пред съда на 29.01.2026 г., но до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред настоящата инстанция, страната не е представила нито списък за понесените разноски, нито доказателства за тяхното реално извършване, поради което искането е недоказано и разноски не следва да бъдат присъждани по настоящото дело.