Решение № 7298 от 16.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3638/2021 г.

Решение № 7298 от 16.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3638/2021 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. К. срещу Решение № 932/17.02.2021 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по адм. дело № 12247/2020 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Б. К. срещу Заповед № 8121 К-10716/23.11.2020 г. на министъра на вътрешните работи. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът е решил спора само въз основа на доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, по което Б. К. е обвиняем и е приел, че той е виновен по повдигнатите му обвинения, без да има влязла в сила осъдителна присъда. Счита, че съдът е нарушил материалния закон и по конкретно чл. 195, ал. 5 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Съдът не бил съобразил и обстоятелството, че повдигнатите на К. обвинения за вторични престъпления били невъзможна юридическа и правна конструкция. Сочи, че обжалваната заповед е доказателствено подкрепена само от показанията на двама свидетели, които имат интерес да твърдят неистини. Като съществено нарушение на съдопроизводствените правила се сочи, отказа на съда да изиска и приложи по делото преписи от всички материали от дисциплинарното производство, водено против Ж. П. Излага съображения, че деянията, за които е повдигнато обвинение на К., не покриват съставите на нарушения на Етичния кодекс. Моли обжалваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което оспорваната заповед на министъра на вътрешните работи се отмени или делото да се върне на друг състав на съда, за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения. Претендира разноски. Касационният жалбоподател се представлява от адв. М. и адв. О. Ответникът по касация – Министърът на вътрешните работи оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмени бележки. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Не претендира разноски. Ответникът по касация се представлява от юрк. П. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол пред АССГ е била Заповед № 8121 К-10716/23.11.2020 г. на министъра на вътрешните работи, с която на Б. К. за неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (ЕК) – т. т. 15, 19, 20, 25, 50 и 51, на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 195, ал. 2, вр. ал. 3 ЗМВР е наложено дисциплинарното наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение в МВР. В заповедта е посочено, че на 29.05.2020 г. в ГПУ-Калотина, при проведени мероприятия от служители на ДВС-МВР, в момент на получаване на подкуп от П. Н., в размер на 1000 лв., са задържани инспектор Б. К. и инспектор Ж. П., разследващи полицаи в сектор "РДГП - Драгоман" към отдел "Разследване" при ГДГП. След анализ и оценка на събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, вкл. писменото сведение на П. Н., обясненията на С. С., писмените обяснения на Б. К. и доказателствата за отразяване на случая в медиите, дисциплинарно наказващият оран (ДНО) е приел, за доказано по несъмнен начин, че с действията си в периода 15.05.2020 г. (датата на първата среща на К. с Н.) до 29.05.2020 г. (датата на първоначалното му задържане), в ГПУ – Калотина, инспектор Б. К. е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР се предвижда дисциплинарно наказание уволнение. За да отхвърли жалбата срещу заповедта съдът, след като е установил, въз основа на събраните доказателства относимите към спора факти, е изложил подробни съображения, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в срока по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, в предвидената от чл. 210, ал. 1 ЗМВР форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За неоснователно е приел възражението на жалбоподателя (сега касационен жалбоподател), че не може да се провежда общо дисциплинарно производство срещу жалбоподателя и Ж. П., тъй като извършеното от двамата се намирало във връзка и изясняването на фактите изисквало съвместното разглеждане на действията им в едно дисциплинарно производство. Посочил е, че спорът се свеждал до това правилно ли е приложен материалния закон. След анализ на разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, посочените в заповедта като нарушени разпоредби на т. т. 15, 19, 20, 25, 50 и 51 ЕК, е приел, че заповедта е съответна на материалния закон. За неоснователни е приел възраженията на К., че когато с едно и също деяние се осъществява състав на дисциплинарно нарушение и престъпление, то дисциплинарната отговорност се поставя в зависимост от установяване на факта на извършено престъпление, т. е. необходимо е наличие на влязла в сила осъдителна присъда и, че не е уронил престижа на службата, защото не бил виновен за разгласяването на извършените от него нарушения. Приел, че при издаване на оспорената заповед е спазена целта на закона. Решението е правилно. Съгласно чл. 194, ал. 1 ЗМВР държавните служители в МВР, които са нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените в този закон дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са посочени в чл. 194, ал. 2 ЗМВР и сред тях е неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Съгласно изричната разпоредба на чл. 194, ал. 3 ЗМВР държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че АССГ е решил правния спор само въз основа на доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, по което жалбоподателят бил обвиняем. Съгласно чл. 206, ал. 4 ЗМВР наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител.