Решение № 1001 от 26.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3968/2009 г.

Решение № 1001 от 26.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3968/2009 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС). Образувано е по касационна жалба на "ЛП - Транс" ЕООД, гр. Нови Искър представлявано от управителя Любомир Милчев Паунов срещу Решение № 1085 от 18.12.2008 г. на Административен съд - София-град, постановено по адм. дело № 2638/2008 г. по описа на съда. В касационната жалба е направено искане за отмяна на оспорваното решение, като са изложени аргументи за неправилност на съдебният акт, изразяващи се в противоречието му с материалния закон и необоснованост. Поддържат се доводи, че изводите на съда не почиват на събраните доказателства, а освен това е допуснато и съществено нарушение на процесуалните правила поради необсъждане на доказателствата по делото - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - Кмета на Район "Нови Искър", Столична община, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Младенов изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура в хода на съдебните прения дава заключение за неоснователност на касационните възражения и пледира за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящият съдебен състав, като разгледа подадената касационна жалба и становищата на страните, счита същата за процесуално допустима, но неоснователна. Решението е правилно, като същото е постановено в съответствие с доказателствата по делото, събрани в рамките на допустимо съдебно производство. Първоинстанционният съд е бил сезиран с оспорване законосъобразността на Заповед № РД-09-142/28.03.2008 г. на кмета на район "Нови Искър", Столична община, издадена на основание чл. 65 от ЗОС, с която е наредено изземването на общински имот - нива, частна общинска собственост (АОС № 2150/15.12.1999 г), находяща се в землището на с. Гниляне, м. "Кривуля", съставляваща поземлен имот № 089, от масив № 027, с обща площ 11, 826 дка, по съображения, че имота е ползвана без правно основание. Съдът е приел, че обжалваният административен акт е законосъобразен, тъй като безспорно е доказан фактическия състав на хипотезата на 65, ал. 1 от ЗОбС. Този резултат съдът е обосновал приемайки, за установено от събраните доказателство по делото, че жалбоподателя ползва имота без основание. Неоснователни се явяват и доводите на касатора за липсата на предпоставките на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС. Съгласно посочения текст от закона, предпоставките за издаване на заповед за изземване са - наличие на общински имот и ползването му без основание или отпаднало такова, като в конкретния случай тези предпоставки са били налице. В хода на процеса не са събрани никакви доказателства установяващи основанието на дружеството да държи общинския имот. Съдът е изложил обосновани изводи относно липсата на основание за ползване на имота - изтекъл срок на наемния договор през 2007 г. Договорът за наем не е станал безсрочен, както е посочил жалбоподателят, доколкото същият е ограничен във времето с нормативната уредба на Столична община, отнасяща се до управлението на общинската собственост. Продължаването му е било обусловено и от внасянето на наемната вноска, което обаче не е било направено от оспорващата страна. С касационната жалба не са представени допълнително доказателства, които да опровергават и да водят до изводи, различни от приетите в оспореното съдебно решение. Единственото касационно възражение, че фактическите основания за издаване на заповедта не съответстват на обективната действителност, а оттам и следващата се незаконосъобразност на атакуваното решение, е с декларативен характер, без да съдържа конкретните пропуски и противоречия. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,