Решение № 2999 от 6.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6826/2008 г.

Решение № 2999 от 6.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6826/2008 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл. 6, ал. 6 от Закона за обезщетяване собственици на одържавени имоти. Образувано е по касационна жалба, подадена от Мария Василева Попова от гр. София против решение № II-21 от 5.03.2008 г., постановено по адм. дело № 251/2007 г. от Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата й срещу утвърдена експертна оценка, изготвена по реда на чл. 6, ал. 5 от ЗОСОИ, на основание Заповед № РД-05-21 от 13.12.2005 г. на областния управител на област с административен център Бургас. В жалбата не се сочат конкретни отменителни основания. Касаторката изразява становище за явна несправедливост на обезщетението, чиито размер не съответства на понятието равностойно обезщетение. Ответникът - областният управител на област Бургас не изразява становище по касационната жалба. Ответниците физически лица не вземат становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като прецени доказателствата по делото и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: За да отхвърли жалбата срещу утвърдената експертна оценка на одържавен недвижим имот по реда на ЗОЕГПНС, изготвена по реда на чл. 6, ал. 4 от ЗОСОИ, с определен размер на обезщетение 38 703 лева, първоинстанционният съд се е позовал на ангажираните в хода на съдебното производство доказателства - съдебно-оценителна експертиза, извършена от лицензиран оценител по чл. 6, ал. 4 от ЗОСОИ и клетвени декларации на наследниците за наследствените им дялове, въз основа на които е мотивирал законосъобразност на обжалваната оценка, издадена от областния управител на област Бургас. Решението е правилно. Видно от данните по делото съдът е назначил съдебно-оценителна експертиза. Определената обща стойност на одържавеното имущество вещото лице е изчислило съгласно методологията визирана в чл. 4, ал. 3, т. 2 от ЗОСОИ в размер на 38 703 лева. Заключението на вещото лице е прието от съда, без да е оспорено от страните - чл. 200, ал. 3 от ГПК, поради което правилно е кредитирано изцяло по реда на чл. 202 от ГПК. На база на ангажираните по делото доказателства съдът е направил извод за законосъобразност на обжалваната оценка като изготвена в съответствие с разпоредбите на ЗОСОИ, включително на чл. 4, ал. 3 и § 3а ЗОСОИ. Касационната жалба не съдържа касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, а възраженията изложени в нея са практически срещу заключението на назначената и приетата от съда оценителна експертиза, които възражения биха били относими в хода на първоинстанционното производство, но видно от данните по делото касаторката не се е явила по делото и не е взела становище по експертизата, поради което същата е приета като неоспорена от страните. Като ползваща се с доказателствена сила експертизата е ценена от съда, наред с всички останали доказателства по делото, и правилно е кредитирана, като потвърждаваща, че определената от административния орган оценка е съобразена със съответните законови разпоредби. Предвид на изложеното, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, трето отделение,