Решение № 5573 от 28.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 720/2009 г.

Решение № 5573 от 28.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 720/2009 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Туристическа информация и регистрация" (ТИР) - АД - гр. София срещу решение на Административен съд - Видин № 105 от 24.11.08 г., постановено по адм. д. № 179/08 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 31/11.04.08 г. на началника на Митница Видин, потвърдено с решение № У-44-05-0071/12.05.08 г. на Директора на РМД-Русе. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради допуснато съществено процесуално нарушение и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилно съдът е приел, че не са налице основанията за възстановяване на митните сборове по реда на чл. 214 от ЗМ. Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 1 от ЗМ, режимът транзит завършва и задълженията на титуляра на режима са изпълнени, когато стоките, поставени под режима и изискваните документи бъдат представени в получаващото митническо учреждение, съгласно разпоредбите за режима. В случая, получателят, респ. вносителят на процесния автомобил е подал ЕАД и е платил определените му мита и ДДС и режимът е приключил, което не е взето предвид. Обстоятелството, че това е станало след издаването на ППСПДВ № 7715/13.12.06 г. не е основание да се откаже възстановяването на митните сборове. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалваното решение на началника на Митница Видин и да се признае на жалбоподателя правото на възстановяване по чл. 214, ал. 2 от ЗМ. Ответникът по касационната жалба - началник на Митница Видин - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Тодорова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е допустима. Предмет на съдебен контрол пред АС-Видин е било решение № 31/11.04.08 г. на началника на Митница Видин, потвърдено с решение № У-44-05-0071/12.05.08 г. на Директора на РМД-Русе. Със същото е отказано възстановяване на митни сборове и лихви по ППСПДВ № 7715/13.12.06 г. За да отхвърли жалбата на дружеството и да потвърди обжалваното решение, съдът е приел следното: Поради това, че в отправното митническо учреждение не са били постъпили данни за приключването на режима "транзит" по ЕАД № 4102 (Т-28773/10.12.05 г. в определения в декларацията срок - 14.12.05 г., е било издадено ППСПДВ № 7715/13.12.06 г. на началника на Митница Видин, с което на "ТИР"-АД са определени задължения за мито - 1169 лв. и ДДС - 2283 лв., продуктова такса - 80 лв. и законна лихва за просрочие. Това Постановление е влязло в законна сила. Публичните държавни вземания в общ размер 4462.41 лв. са погасени и това се установява от разпореждане № 27351/2006/000061/03.12.07 г. на публичния изпълнител към АДВ, РД-гр. София. Установено е, че на 15.02.07 г. по повод същия ЕАД за транзит за стоката автомобил "Мерцедес", модел "124-130" в Митница Лом е подаден ЕАД № 07ВG004200Н0001800/15.02.07 г. за допускане за свободно обръщение с крайно потребление и по него е платено от получателя на стоката само ДДС в размер на 666.75 лв. Плащането е след срока. Плащането от страна на жалбоподателя е по издадено ППСПДВ № 7715/13.12.06 г. на началника на Митница Видин, което е влязло в сила. Правното основание за това плащане не е отпаднало. Към момента на плащането сумите са били дължими. Според чл. 216, ал. 1 от ЗМ, възстановяването не може да се разреши, когато действията, послужили за основание на плащането, произтичат от недобросъвестно поведение на заинтересуваното лице. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, Първо отд., Административният съд е постановил обжалваното решение при неизяснена фактическа обстановка, тъй като не е обсъдил доказателствата за извършено плащане на 15.02.07 г. от получателя на стоката, с което част от задълженията, установени с ППСПДВ са били платени към 03.12.07 г. - датата, на която е извършено плащането от "ТИР" АД. Следователно към датата, на която са изпълнени задълженията по влязлото в сила ППСПДВ от жалбоподателя, тези задължения не са били изискуеми в същия размер, защото част от тях е погасена чрез плащане от получателя на стоката. В този смисъл основанието за плащане на част от задължението е отпаднало, независимо, че ППСПДВ не е отменено. Съдът е бил длъжен да съобрази това обстоятелство при проверка законосъобразността на актовете на митническата администрация, с които се отказва възстановяване на недължимо платени митни сборове. С плащането на едно от солидарно задължените лица се погасява задължението, респективно повторното плащане от другото лице е недължимо, като без правно значение е срещу кое от двете лица е издаден актът за установяване на задължението в предходен момент спрямо двете плащания. В конкретния случай с оглед обстоятелството, че не е установено по делото на какво основание режимът е приключен с плащане на изчислени от митническата администрация митни сборове в по-малък размер от тези по ЕАД за транзит, не е възможно постановяване на решение по същество на спора от касационната инстанция. Тези факти, ако бъдат установени, е възможно да бъдат преценявани като допълнителни основания за недължимост на изпълнените задължения за заплащане на митни сборове. При повторното разглеждане на спора от АС-Видин следва да бъде приложен материалния закон, съгласно тълкуването в настоящото решение. Недобросъвестността не може да се санкционира с двойно плащане на едно и също задължение. Неизпълнението на задължението за приключване на режима "транзит" не обосновава приложението на чл. 216, ал. 1 от ЗМ при установено двойно плащане на едно и също задължение, възникнало от недобросъвестно поведение на участниците в процедурата. В този смисъл е и решение № 4852/13.04.09 г. на ВАС, Първо-А отд. по адм. д. № 196/09 г. Тъй като решението е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в несъбиране на доказателствата от съществено значение за спора, при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК решението трябва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2 от АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на АС-Видин. Направените от страните разноски трябва да бъдат преценени при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения, Върховният административен съд, Първо отделение