Решение № 2998 от 12.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7406/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Николова-Бръскова, чрез юрк. Фонсека като процесуален представител, срещу решение 1070 от 08.06.2023 г., постановено по адм. дело 1454/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив. Излагат се доводи за неправилност на решението поради несъответствие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед да бъде отменена, както и присъждане на направените разноски за двете инстанции. Ответникът главният архитект на община Родопи, чрез пълномощника си чрез юрк. Сали, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Пловдив е образувано по жалба на С. Николова-Бръскова срещу писмо изх. 9423-569#1/17.05.2022 г. на главния архитект на община Родопи, с което по нейно заявление вх. 9423-569/11.05.2022 г. е отказано издаване по реда на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ на удостоверение за търпимост за строеж жилищна сграда с идентификатор 78029.501.528.2 по кадастралната карта на [населено място], находящ се в УПИ ХIII-528, кв. 50 по действащия подробен устройствен план на селото. В отказа е посочено, че строежът е извършен през 1946 г., съгласно представена със заявлението нотариално заверена декларация от 11.05.2022 г., за който момент са приложими разпоредбите на Закона за благоустройството на населените места от 1941 г. (ЗБНМ, отм.). В тази връзка е посочено, че строежът не е допустим по действащата към момента на извършването му разпоредба на чл. 177 ЗБНМ (отм.), изискваща при свободно застрояване сградите да отстоят от страничните регулационни линии на парцела на разстояние най-малко 3 метра, а разстоянието от сграда с идентификатор 78029.501.528.2 до страничната регулационна граница към съседния от изток УПИ XII-529 от северната част е 0,98 м, съответно - от южната й част е 0,43 м. Прието е, че строежът като разположение не отговаря и на действащата норма на чл. 31, ал. 1 ЗУТ, определяща при ниско жилищно застрояване норматив за разстояние на сградите на основно застрояване до страничната граница на урегулирания поземлен имот от най-малко 3 м. При така описаните обстоятелства органът приема, че жилищната сграда не е търпим строеж съгласно § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, тъй като не са изпълнени визираните в нормата предпоставки. С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата срещу административния акт. За да постанови този резултат, съдът приема, че жалбоподателят не е установил наличието на предпоставките за издаване на исканото удостоверение за търпимост по реда на чл. 170, ал. 2 АПК. Излага съображения, че жилищната сграда, предмет на заявлението, не е предвиждана в плановете за територията от 1935 г., 1963 г. и 1990 г. Приема неспазване на правилата и нормативите по действащия към момента на построяване чл. 177, чл. 227 и чл. 228 от Закона за благоустройство на населените места (отм.), както и по сега действащия чл. 31, ал. 1 ЗУТ относно изискуемото минимално разстояние от 3 м на сградата на основно застрояване до страничната регулационна граница на имота. Обосновава извод, че сградата е недопустима, поради което са налице пречки за издаване на удостоверение за търпимост в хипотезата на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, а постановеният отказ на административния орган е законосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора факти и обстоятелства са установени след анализ на приетите по делото доказателства, вкл. заключението на съдебно-техническата експертиза. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Приетата за установена фактическа обстановка се подкрепя от събраните доказателства. Въз основа на нея са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Съгласно разпоредбата на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. Административното производство е започнало по подадено до главния архитект на община Родопи заявление за издаване на удостоверение за търпимост за жилищна сграда с идентификатор 78029.501.528.2, в УПИ XIII-528 по действащия регулационен план от 1990 г. на [населено място]. Съгласно представената със заявлението декларация от три лица с нотариална заверка на подписите, строителството на сградата е извършено през 1946 г., като в тази насока се представя и позволителен билет 13.14.05.1946 г. за навес за домакински нужди с площ 40 кв. м в парцел VIII-578, кв. 50. При извършена от вещото лице проверка на действащия и отменените устройствени планове на [населено място] са открити такива от 1935 г., 1963 г. и 1990 г., последният от които е действащ и към настоящия момент. Към административната преписка са представени скица-извадка от кадастралната карта за поземлен имот с идентификатор 78029.501.528, както и комбинирана скица за пълна или частична идентичност на този имот с УПИ ХIII-528, кв. 50 от действащия план от 1990 г. и УПИ ХI-260, кв. 35 по плана от 1963 г., според които не се констатират различия в границите на цитираните имоти. В графичната част на кадастралния и регулационен план, одобрени със заповеди 1595 и 1596 от 1935 г., липсва отразяване на процесната жилищна сграда, като с червен цвят е нанесена само съседната й жилищна сграда с идентификатор 78029.501.528.1 по сега действащата кадастрална карта. Със следващия кадастрален и регулационен план, одобрен със заповед 397/1963 г. на мястото на жилищната сграда с идентификатор 78029.501.528.2 в графичната част на плана са нанесени две паянтови сгради с навес между тях. Според заключението на вещото лице тези три обекта не са идентични с процесната жилищна сграда, за която се иска издаване на удостоверение за търпимост. За първи път последната е отразена в действащия кадастрален, регулационен и застроителен план за територията, одобрен със заповед 70/1990 г., където фигурира като един цял обект - паянтова жилищна сграда. При тези данни се опровергава обстоятелството съобразно приложената към заявлението до органа декларация, че сградата във вида, в който съществува към момента, е изпълнена през 1946 г. Представеният в тази връзка позволителен билет 13/14.05.1946 г. е с предмет навес за домакински нужди, а не жилищна сграда, поради което не може да обоснове извод за времето на построяване на процесното строителство именно в посочения от искателя период. Сградата като паянтова жилищна с размери като тези по действащата кадастрална карта за първи път е нанесена в кадастралната основа на приетия през 1990 г. план за територията, а в застроителната му част не е предвидено нейното запазване. По делото липсва спор, че разстоянието от сграда с идентификатор 78029.501.528.2 в УПИ ХIII-528 до съседния към изток УПИ XII-529 от северната част на сградата е 0,98 м, съответно от южната част е 0,43 м. Не се твърди и границата на процесния УПИ ХIII-528 към УПИ XII-529 да е претърпявала изменения при различните действали планове на територията, при които отстоянието на процесната жилищна сграда към регулационната граница на имота да е различно. Правилен като краен резултат е изводът на съда, че не се установява изпълнение на условията за издаване на исканото удостоверение за търпимост за жилищна сграда с идентификатор 78029.501.528.2. Оспореният отказ е мотивиран с нарушение на действалите към декларирания момент (1946 г.) разпоредби за разстояние от сградата на основно застрояване до страничната регулационна граница на чл. 177 ЗБНМ (отм.), както и според чл. 31, ал. 1 ЗУТ. При тези данни законосъобразно в обжалваното решение е прието, че не са изпълнени условията за допустимост, регламентирани в § 16, ал. 1 ПР ЗУТ с оглед посочения от заявителя период на изграждане на постройката. Във вида, в който е констатирана, процесната жилищна сграда за първи път е нанесена в подробния устройствен план от 1990 г., което обосновава приложимост на разпоредбата на § 16, ал. 2 ПР ЗУТ при изследване на предпоставките за нейната търпимост. В тази насока следва да се съобрази разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредбата за правила и норми по териториално и селищно устройство от 1977 г., според която в относимите редакции (ДВ, бр. 69 от 1977 г., съответно ДВ, бр. 91 от 1990 г.) при свободно застрояване с височина на сградата до 8,5 м (до 2 етажа), същата трябва да бъде на разстояние от страничните регулационни линии най-малко 3 м, което условие е безспорно установено по делото, че не е спазено. Липсата на данни за деклариране пред одобряващите органи в определения в § 16, ал. 2 ПР ЗУТ срок е отделно основание, сочещо на неизпълнение на хипотезата по тази разпоредба, поради което постановеният отказ се явява законосъобразен. Неоснователно е наведеното в касационната жалба оплакване за издаването му при съществено нарушение на административнопроизводствените правила - чл. 35 и чл. 36 АПК, тъй като компетентният орган не е изяснил безспорно момента на изграждане на процесната сграда или нейното предназначение. Произнасянето на главния архитект е обусловено от изложените в заявлението обстоятелства и представените към него от искателя доказателства. В случая се претендира издаване на удостоверение за търпимост на жилищна сграда, нанесена с посочен идентификатор в одобрената кадастрална карта на [населено място], с приложена декларация за изграждането й през 1946 г. Препоставките за търпимост са изследвани именно към този момент и законосъобразно е прието, че не са налице. В съдебното производство се установява по-късен период на нейното построяване, спрямо който условията за определянето й за търпим строеж също не са изпълнени. Възражението за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото е неоснователно. При оспорване на отказ за издаване на административен акт в тежест на оспорващия е да установи наличието на предпоставките за постановяването му съгласно чл. 170, ал. 2 АПК. Доводите за законно изграждане на процесната сграда на основание позволителен билет 13/14.05.1946 г. за навес за домакински нужди и последвала реконструкция на обекта в лятна кухня, не само не водят до извод за определяне на процесната паянтова жилищна сграда като второстепенна постройка, а отново сочат за по-късен етап на нейното изграждане във вида, в който е нанесена в плана от 1990 г. Противно на защитната теза на касационния жалбоподател, първоначалното разрешаване за изграждане на обект от допълващото застрояване не води до заключение за такова категоризиране на реално построената на неговото място жилищна сграда, или за законността му като изпълнен при наличие на строително разрешение. Съгласно приложимите през обсъдените различни периоди строителни правила, а и според действащите към настоящия момент, процесната жилищна сграда представлява обект на основното застрояване, за който към всеки един от разгледаните възможни моменти на построяване или според ЗУТ е било налице нормативно определено минимално разстояние от 3 метра до страничната регулационна граница на имота, което условие не е спазено. Липсват данни за изпълнение на сградата на калкан, в хипотезата на свързано застрояване. В допълнение следва да се отбележи, че такива изисквания са предвидени и за разполагането на свободностоящите второстепенни постройки, поради което са лишени от правен смисъл доводите на касационния жалбоподател за определяне на жилищната постройка като такава на допълващото застрояване. Като достига до извод за законосъобразност на оспорения отказ за издаване на удостоверение за търпимост, съдът постановява решението си в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. Предвид изложеното не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявената претенция от ответника за присъждане на разноски, С. Николова-Бръскова следва да бъде осъдена да заплати в полза на община Родопи такива в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,