Решение № 3650 от 19.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10629/2008 г.

Решение № 3650 от 19.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10629/2008 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "БГБ Системс" ЕООД против решение № 27/5.06.2008 г. постановено от Административен съд- гр. Велико Търново по адм. д. № 769/2007 г. с което е оставена без уважение жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 0400209/31.07.2007 г. издаден от ТД на НАП-Велико Търново. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради допуснати от съда нарушения на процедурни правила и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението. Ответникът по касационната жалба - директорът на ДОУИ - В. Търново не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия преценява жалбата като допустима, но неоснователна. С РА на жалбоподателя са определени допълнително задължения за ДДС за периода м. 12.2005 г. в резултат на непризнат данъчен кредит по фактура № 356/5.12.2005 г. издадена от "Агро Елит" ЕООД, гр. Шумен с предмет на стопанската операция - прежда (3000 кг.). Правното основание за отказа на данъчен кредит, посочено в РА е чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) като то е допълнено с решението на директора на ДОУИ - гр. В. Търново с чл. 6 и чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Фактическите констатации са, че при насрещната проверка доставчикът не е открит на данъчния му адрес, в резултат на което му е връчено искане за представяне на документи и писмено обяснение по реда на чл. 32 от ДОПК и такива не са представени. Направен е извод, че не може да се установи реалността на доставката и начисляването на ДДС по фактурата в счетоводството на доставчика. Административен съд - гр. В. Търново е отхвърлил жалбата с мотиви, че жалбоподателят не е доказал реално извършена доставка по фактурата и начисляването на ДДС по нея при доставчика. Съдът е приел, че представените в съдебната фаза на обжалването, фактури, издадени от жалбоподателя, на "Каучук" АД с предмет на доставката - прежда, не доказват тези спорни обстоятелства. Решението на първоинстанционния съд е правилно. Както основателно е приел АС-В. Търново жалбата, с която е сезиран е останала недоказана. В подкрепа на тезата си за реалност на извършената доставка по фактурата, жалбоподателят е могъл да ангажира документи за транспортиране на стоката от местоседалището на доставчика до местоназначението и. С оглед отстоянието на доставчика, от жалбоподателя и предвид количеството на доставката, транспорт е бил необходим. Също така косвено доказателство за реалността на доставката би било материалната обезпеченост на доставчика за изпълнение на доставката. След като доказателства в тази връзка не са представени по делото, то необосновано е да се приеме, че доставка по фактурата действително е осъществена. Фактурите, издадени на "Каучук" АД са косвено доказателство за материалната обезпеченост на жалбоподателя с прежда, но те не доказват, че последният е получил тази прежда именно от "Агро Елит" ЕООД. Поради недоказаността и, жалбата основателно е отхвърлена от първоинстанционния съд. Решението като правилно следва да се потвърди, поради което и на осн. чл. 221, ал. 2, хипотеза първа от АПК, Върховният административен съд