Решение № 10861 от 4.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2790/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жаба, подадена от Национална агенция за приходите чрез юрк.Илиев, против решение 2087/20.01.2025г., постановено по адм. дело 4557/2024г. по описа на Административен съд - София-град. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като доводите му следва да се квалифицират като такива за нарушения на материалния закон и необоснованост. Поддържа се становище, че направените от дружеството разходи за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във връзка с оспорването на административния акт пред административния орган не са пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт и не представляват имуществени вреди. Уговореното допълнително възнаграждение при отмяна на ревизионния акт е в противоречие с принципа за съразмерност между извършената правна помощ и допълнително заплатеното адвокатско възнаграждение. На следващо място, в жалбата е релевирано оплакване, че съдът неправилно е отхвърлил като неоснователно възражението на НАП, че от заплатеното адвокатско възнаграждение следва да се изключи начисленият ДДС и осъждането на НАП за пълния размер по фактурите води до неоснователно обогатяване на ищеца , доколкото дружеството е регистрирано по ДДС и е намалило данъчните си задължения като е ползвало данъчен кредит за данъчен период м.9/2020г. и за м.03/2020г. Неправилно съдът е приел, че платените адвокатски възнаграждения не се явяват прекомерни. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, по същество, с което да се отхвърли исковата молба като неоснователна и недоказана. Ответната страна Съни Травел Клуб ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, чрез адв. Л. Табаков, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното решение в производство по чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ, Национална агенция за приходите е осъдена да заплати на Съни Травел Клуб ЕООД, ЕИК 131088088 , със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец , [адрес], представлявано от управителя В. Данев: 1/.обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 2 301лв., представляващи разход за адвокатско възнаграждение при обжалване по административен ред на отменения като незаконосъобразен Ревизионен акт Р-22222520001969-091-001/28.08.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, ведно с мораторната лихва върху тази сума, считано от 24.01.2023 г. до датата на подаване на исковата молба-08.05.2024г., в размер на 382.45лв. , както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 2 301 лв., считано от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане на задължението; 2/.обезщетение за претърпени имуществени вреди, в размер на 7 830лв., представляващи разход за адвокатско възнаграждение за успех при отмяна на незаконосъобразния Ревизионен акт Р-22222520001969-091-001/28.08.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, ведно с мораторната лихва върху тази сума- 7 830 лв., считано от 24.01.2023 г. до датата на подаване на ИМ -08.05.2024г., в размер на 1 301.41лв. , ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 7 830 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Пред първоинстанционния съд е установено, че след развило се ревизионно производство против Съни Травел Клуб ЕООД за определяне на задължения за данък върху добавената стойност за периодите от 01.12.2019 г. до 29.02.2020 г., с Ревизионен акт Р-22222520001969-091-001 /28.08.2020 г. на дружеството е отказано възстановяване на данък в размер на 130 501,76 лв. На 28.08.2020 г., Съни Травел Клуб ЕООД е издало пълномощно в полза на адвокатско дружество Табаков, Табакова и съдружници да го представлява във връзка с обжалването на РА по административен и съдебен ред. В законово определения 14- дневен срок , Съни Травел Клуб ЕООД чрез адвокатското дружество е подало жалба, вх. 53-06-7563/09.09.2020 г. по регистъра на ТД на НАП София до директора на Дирекция ОДОП София, с която е обжалвало РА по административен ред. С Решение 1726/13.11.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, РА е потвърден в оспорената част на установените резултати по ЗДДС само за данъчни периоди м. 12.2019 г. и м. 01.2020 г. В резултат на изготвената и подадена от адвокатското дружество жалба до Административен съд София град, с Решение 3030 от 04.05.2022 г., постановено по адм. д. 50/2021 г. по описа на АССГ, РА, потвърден с Решение 1726/13.11.2020 г. на Директора на Дирекция ОДОП София, в частта на установените резултати по ЗДДС, за данъчен период м. 12.2019 г. и м. 01.2020 г., е отменен. С Решение 747/24.01.2023 г., постановено по адм. д. 6370/2022 г. по описа на Върховният административен съд, образувано по касационна жалба на Директорът на Дирекция ОДОП София , ВАС е оставил в сила Решение 3030 от 04.05.2022г., по адм.д. 50/2021г. по описа на АССГ. В изпълнение на поетите задължения по договора за представителство и правна защита с ищеца от Адвокатското дружество е изготвен и подаден на 05.07.2022г. отговор на касационната жалба. Видно от представения по делото договор за представителство и правна защита, Съни Травел Клуб ЕООД е възложило на адвокатското Дружество Табаков, Табакова и съдружници извършването на съдействие, представителство и защита във връзка с обжалването на РА, което включва: обжалване на РА, процесуално представителство и защита пред Директор на Дирекция ОДОП ; обжалване на РА, процесуално представителство и защита пред АССГ и обжалване на решението на АССГ, процесуално представителство и защита пред Върховен административен съд В т. 4.1 от договора е предвидено, че възнаграждението на адвокатското дружество ще бъде заплащано за всеки етап от Защитата на база минимален адвокатски хонорар по реда на Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като в т. 4.1.1 от договора е договорено, че за обжалване на РА, процесуално представителство и защита пред Директор ОДОП София, Съни Травел Клуб ЕООД ще заплати на Адвокатското Дружество възнаграждение в размер на 1/2 от възнаграждението за процесуално представителство и защита пред Административен съд - София град или 1/2 от минималния адвокатски хонорар, определен по реда на Наредбата. В т. 4.2 от Договора е предвидено, че при цялостно или частично уважаване на жалбата срещу РА, Съни Травел Клуб ЕООД ще заплати на адвокатското дружество възнаграждение за успех в размер на 5 % (пет процента) съобразно на отменената част на РА. Възнаграждението за успех е платимо в 7- дневен срок от влизане в сила на окончателно решение по спора на съответния компетентен орган (директор на Дирекция ОДОП или компетентен съд). По делото са представени фактури, издадени от адвокатското дружество, от които в съответствие с договореното в договора се установява извършване на следните плащания: 1/.фактура 6606/15.09.2020 г. за дължимото му възнаграждение, в размер на 2 301 лв., от които 1 917,50 лв. данъчна основа и 383,50 лв. ДДС за изпълнението на задълженията на адвокатското дружество по т. 4.1.1 от договора. Към фактурата е приложен и приемо-предавателен протокол за това, че дружество приема извършените услуги и изготвената от адвокатското дружество административна жалба срещу РА без забележки. Възнаграждението по фактурата е заплатено от Съни Травел Клуб ЕООД на адвокатското дружество на 17.09.2020 г. ,видно от приложено по делото преводно нареждане за кредитен превод (л. 29). 2/. фактура 8155/01.02.2023г./л.73/ за дължимото му възнаграждение за успех, в размер на 7 830 лв., от които 6525лв. данъчна основа и 1305 лв. ДДС, като последица от частичната отмяна на РА след постановяване на решението на Върховния административен съд. Изпълнението на задълженията на дружеството по договора е установено с подписването на констативен протокол за това, че дружеството приема без забележки извършените от Адвокатското дружество услуги, довели до частична отмяна на оспорения РА .Възнаграждението по фактурата е заплатено от Съни Травел Клуб ЕООД на адвокатското дружество на 01.02.2023 г., видно от приложено по делото преводно нареждане за кредитен превод и движение по разплащателната сметка на Адвокатското дружество от дата 01.02.2023г. Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд е приел, че предявената искова молба е процесуално допустима по реда на чл. 204, ал. 1 вр. чл. 203 АПК, като подадена при наличие на правен интерес, от активно легитимирана страна, претендираща присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи суми, които са заплатени за предоставени адвокатски услуги за правно съдействие, представителство, защита и възнаграждение в производства по реда на чл. 152 и сл. ДОПК и в резултат на отменен Ревизионен акт Р-22222520001969-091-001/28.08.2020 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, с Решение 3030 от 04.05.2022г. по адм.д. 50/2021г. по описа на АССГ, оставено в сила с Решение 747/24.01.2023 г., постановено по адм. д. 6370/2022 г. по описа ВАС, и срещу надлежен ответник Националната агенция по приходите/НАП/, който съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗНАП е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София и предвид разпоредбата на чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗНАП. Съдът е приел, че са налице изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за реализиране отговорността на НАП в пълния предявен размер на иска . В българското законодателство липсва процесуален ред, по който страната може да търси сторените от нея в административното производство разноски, поради и което единствената възможност е по реда на исковото производство по чл. 1, ал, 1 ЗОДОВ. По отношение на първия елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ административният съд е счел, че е налице отменен по съответния ред като незаконосъобразен административен акт - Ревизионен акт Р-22222520001969-091-001/28.08.2020 г., издаден от органи на ТД на НАП-София. По отношение на настъпилите имуществени вреди съдът е приел, че в резултат на издаване на незаконосъобразния Ревизионен акт Р-22222520001969-091-001/28.08.2020 г., дружеството е претърпяло вреди, изразяващи се в сторени разноски за адвокатско възнаграждение в ревизионното производство, в хода на административното оспорване на ревизионния акт пред Д ОДОП - гр. София и в хода на съдебното производство, приключило с благоприятен за него съдебен акт след предоставените защита, съдействие и процесуално представителство от страна адвокатското дружество. За доказана е приета и третата предпоставка на закона, а именно: причинно-следствена връзка между отменения незаконосъобразен административен акт и причинената вреда, изразяваща се в сторени разноски за адвокатско възнаграждение на всеки един от етапите на оспорване на отменения акт. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд надлежно е установил фактическите обстоятелства, въз основа на което е стигнал до правилен извод, че искът, предявен от Съни Травел Клуб ЕООД против Национална агенция за приходите е основателен. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Нормата на чл. 17, ал. 6 ДОПК определя, че задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им. Отговорността се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. Същото е определено и в нормата на чл. 19, ал. 2 ЗНАП. Съобразно установените в чл. 19 ЗНАП правила, агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им. Обезщетения за вреди от незаконни актове, действия или бездействия може да бъдат претендирани след тяхната отмяна. Законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по обжалване на ревизионни актове по административен ред. Единственият път за защита на лицата е исковото производство по ЗОДОВ. В този смисъл са Тълкувателно постановление 2/ 2014 от 19.5.2015 г. на ОСГК на ВКС Първа и Втора колегия на ВАС и ТР 1/15.03.2017 г. по т.д. 2/2016 г. на ОСС на ВАС. В конкретната хипотеза, претендираните имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение при оспорването на акта по административен и по съдебен ред са пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт, тъй като са настъпили именно в резултат на отменен Ревизионен акт Р-22222520001969-091-001/28.08.2020 г. Това е така, защото причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност. Независимо че липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство, адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт. Дружеството не би заплатило адвокатско възнаграждение и това нямаше да представлява вреда, ако не бе издаден незаконосъобразният РА. В производството по защита срещу незаконосъобразния РА от страна на дружеството са използвани адвокатски услуги, помощ и съдействие, за което от негова страна е заплатено съответното възнаграждение, което е довело до намаляването на имуществото на ищеца. Правилно съдът е посочил, че съгласно чл. 155 ал.1 от ДОПК обжалването на РА по административен ред е задължително, а не алтернативно РА не може да бъде обжалван пред съда, ако не е бил обжалван пред съответната Д ОДОП . Доколкото обжалването на РА не може да бъде извършено директно пред съда, а само по административен ред , то ищецът, за да защити правата си е сторил разноски по обжалването. Ангажирането на адвокат е житейски оправдана, нормална и обоснована грижа за защита на интереса му адекватно и в пълен обем. В този смисъл, възражението, че адвокатската защита не е била задължителна на този етап, е неоснователно. Неоснователно е и възражението, свързано с прекомерността на размера на уговорения и заплатен адвокатски хонорар, както и по отношение на условията на договаряне за начина на изплащането му. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне обаче в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото ѝ от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. Следователно, ако уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение в подобни случай, то изплатеното в повече няма за причина незаконосъобразния акт и не е необходима последица от него. В конкретния случай обаче, договореното и платено адвокатско възнаграждение е в минимален размер, казусът е сложен от фактическа и правна страна и както правилно е приел решаващият състав, възнаграждението не е прекомерно. Обезщетение се дължи за цялата платена сума по фактурата, включително и ДДС, защото разходът съставлява имуществена вреда и следва да бъде обезщетен в пълен размер. Правилно, съдът приел, че ДДС не се изключва от договореното и платено адвокатско възнаграждение, когато получателят и възложителят на адвокатските услуги са регистрирани по ДДС. В тази насока, настоящият състав споделя изложените от АССГ мотиви и на осн.чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях. В подкрепа на този извод, в обжалваното решение е цитирана и достатъчно убедителна съдебна практика в насока, че за нуждите на данъчното облагане сумата се дели на данъчна основа и начислен данък и не може да обоснове възстановяване на разноски в по малък размер от реално заплатените. Ето защо, обезщетението правилно е присъдено, с включен в размера ДДС, какъвто е действително платеният по банков път разход, съставляващ вреда за ищеца, видно от фактура 8155/01.02.2023 г. констативен протокол и платежно нареждане от 01.02.2023 г. На следващо място, правилно, съдът е обосновал извод, че уговореното с договора възнаграждение за успех при отмяна на РА не противоречи на приложимия материален закон. Страните по договорите за правна защита и съдействие са свободни да уговарят условията за плащане на адвокатското възнаграждение, дали същото ще бъде изплатено изцяло към момента на сключване на договора или поетапно, както е в случая зависи изцяло от свободната вола на договаряне. Логично е да се договарят условия, предвиждащи заплащане на възнаграждение за всеки етап от обжалването на акта, особено предвид спецификата в конкретния случай, че обжалването на РА по административен ред е задължително, а не алтернативно. В съответствие с т. 1 от Тълкувателно решение 6 от 06.11.2013 г., постановено по тълк.дело 6/2012 г. на ОСГТК, ВКС, в представения по делото договор за съдействие, представителство и защита срещу Ревизионен акт Р-22222520001969-091-001/28.08.2020 г. изрично е посочено по какъв начин ще се извърши плащането, включваща три етапа административно оспорване и обжалване по съдебен ред, включващо защита на две съдебни инстанции. За всеки етап е договорен конкретен размер на адвокатско възнаграждение. За етапа на административното обжалване адвокатското възнаграждение е в размер на 1/2 от възнаграждението върху материалния интерес от обжалването по съдебен ред пред първата съдебна инстанция, съгласно минималните размери на адвокатските възнаграждения по действащата към момента Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Договореният адвокатски хонорар е 1 917.50 лева без ДДС, 2 301 лева с ДДС. Същият е заплатен по банков път, и получена по банковата сметка на издателя на фактурата, за което е издадена е фактура, приложена по делото. Приложен е подписан приемо предавателен протокол за извършената услуга. Възнаграждението за успех в размер на 5 % от отменената част от ревизионния акт е договорено преди обжалване на ревизионния акт и е определено изначално. Размерът на възнаграждението за успех от 7 830 лева с ДДС също не е прекомерен при материален интерес по спора от 130 501,76 лева. Основателни са били и акцесорните претенции за обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от влизане в сила на съдебното решение- 24.01.2023 г. до датата на подаване на ИМ върху сумата от 2 103 лева, в размер на 382,45 лв. и съответно върху сумата от 7 830 лева, в размер на 1 301,42 лв., както и претенцията за присъждане на законната лихва за забава върху сумите на определеното обезщетение за имуществени вреди, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане на задължението. По изложените мотиви , обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за касационно производство като се вземе предвид своевременно направеното възражение за прекомерност. Национална агенция за приходите следва да бъде осъдена да заплати на Съни Травел Клуб ЕООД, ЕИК 131088088, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Лозенец , [адрес] съдебно-деловодни разноски в размер на 1450лв.,изчислени съобразно материалния интерес и при съобразяване с разпоредбата на чл.8, ал.1 вр. с чл.7, ал.2, т.3 от Наредба N 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,